Може би не съм гледал достатъчно филми от онова време, но си мисля, че авторът не е изцяло прав: струва ми се, че филмите със захаросана реалност идват по-скоро от запада и отвъд океана, отколкото от източна Европа. Да сравним например соцреализма със сапунките и екшъните от 80-те. |
автора "правдиво" бърка репортажите с филмите. Докато всички се радваха на италианската сапунка "Октопод" с Катани , то когато се случи у нас , запяха друга песен. |
Да! - Хугин, не забравяй "Покана за разплата" . Но наистина сладникавостта, надделяваща над реализма, идва от запад. А светлината, побеждаваща мрака - от соца. И за публиката остава да търси реалността. Кино! Прочетете Б. Райнов за киното през 30-те - заглавието на книгата не се сещам сега, беше като калейдоскоп за големия град и хората му. ------------------------------ Блогът на Генек |
Във Варна има един площад, наричат го Червения, защото там преди войната са прожектирали съветски филми от типа Трактористи...После общината го кръсти официално Червения, но след демокрацията го прекръстиха нам как си, но той си остана сред народа Червения...Като гледам по нашите телеканали сега някои репортажи от събития или филми по Хистори , Дискъвъри, Нейшънъл джиографик се смайвам как се тълкуват и пренаписват история, събития..., особено за втората война...Та киното Донков още дълго ще бъде най-важнотото "политическо изкуство"... |
"Ленин все в нещо трябва да е бил прав." Ето едно нещо. Фразата му "По-близо до масите" ще остане вечен ръководен принцип. |
Благодаря, г-н Донков! Много хубаво написано. Ретроспекция, преминаваща в алюзия. Маркирана и разделена на две с точния въпрос „Но защо Ви разказвам всичко това?” Алюзията е премерена, точна и кратка, без да досади на читателя. И накрая финал, който е толкова силен, че няма да го коментирам. Просто още веднъж благодаря, г-н Донков. Бъдете здрав. |
Изглежда те през цялото време така и оглеждат нашия живот: през рамката от пръсти, която очертава екрана. Маркират си, значи, "отсечки", после пускат камерата. И като я поизрежат лентата на живота, като я подредят и налепят - ето ти го съвсем правилния филм. В зората на нямото кино е било по-просто - филмите са били кратки, нямало е нито време, нито достатъчно дълга лента за рязане и пренареждане. А "правилният" филм го е правил коментарът на кинооператора. Гледах навремето един чудесен филм с Евгений Леонов (ако някой се сети за заглавието, ще му бъда благодарен). По време на гражданската война героят на филма си изкарва хляба като кинооператор на подвижно кино. Обикаля градчета и села с един единствен късометражен филм. Върти педалите на динамото и коментарът му е различен в зависимост от това, дали селището е в ръцете на белите или червените. Кратка сцена на плажа в Сочи: група от явно богати летовници се забавлява, след което с весело жестикулиране хуква към морето. Коментарът за белите звучи приблизително така: Ето как хората си живееха доскоро весели и щастливи. Но дойдоха червените ........ и т.н. Да се надяваме, че скоро доброто старо време пак ще се върне. Коментар за червени: Ето как наши и зарубежни капиталисти-толстосуми живееха на гърба на народа. Не е далеч времето, когато те ще бъдат издавени в морето и по плажовете ще могат да почиват само трудещи се |
"Гори, гори, моя звезда" 1969 Натиснете тук |
Аферим Докторе, хиляди благодарности! Гори, гори моя звезда! - Това може би не беше един от най-хубавите му филми, но Евгений Леонов беше наистина голям актьор, Бог да го прости! |
Докато са кинолюбители (ударението е на любители) добре. Но когато кинопропагандата стане larger than life (това все не мога да си го преведа - вероятно по истинска от живота), тогава? |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |