Отиди на страница:
| А, че се сетих.... Няма ли скоро да излезе том с речите Му??? Всичко бих дал да го притежавам!! Даже като историята на Паисий ще го преписвам и размножавам на ръка... Само заради удоволствието.  |
| Дежа вю, Ловки! Ти виж при Живков сборниците "Априлски сърца"... Жалко, че ги раздадох на алчни познати. Особено една поемка от не помня кой автор - беше бижу, как Той (Живков, не Боко) отива в Правец с хеликоптер да занесе на майка си шал "да я топли - и цялата ни страна"... В наше време Вежди направо да обяви конкурс за монументи. Това е нужно нам сега. На първо време за предците на Боко. |
В наше време Вежди направо да обяви конкурс за монументи. Те нали и музей ще строят (Веждито го почна изхвърляйки една количка онзи ден).... Монументите - в музея. Предполагам, че ще има "Зала на Бойко Борисов" (най-голямата в музея, непосредствено до входа"... Вътре - Той открива метро, Той играе тенис, Той бие Станишев, Той арестува Доган, Той на мач на "Реал", Той спи в хотела в Обзор, Той шамаросва гаджето на дъщеря си и т.н. и т.н. И на входа една малка статуя на Цецка играеща ролята на кучето Цербер... |
Дядото - в друга зала... Тцъ.. Дядото - в отделен музей - крипта! Щото нали от дядото е тръгнало всичко... Редактирано от - Ловкия на 19/4/2010 г/ 22:37:18 |
Той Бойко ако успее да върне стандарта на живот, нивото на образованието и здравното обслужване от времето на Тато, лично аз ще се напрегна и ще създам велика ода за него...  |
| Много искаш, Ловък!!!... Ето ти автентично начало за ода. Спирам до куплета, в който вече споменава Името (на Живков, не на Боко): И смътното сега е вече зримо. Високо стъпили, прозряхме глъбини. Поведе ни едно познато име и с него свързахме най-зрелите си дни. Човешки прост, достоен и сърдечен, и строг, и весел, а и младолик, той идва с нас да бъде тази вечер, защото ние сме до него всеки миг! Какво е пълководец без писател? Какво е вожд народен без поет? Приятелят какво е без приятел дори когато всичко е наред? Но и поет без своя вожд народен не е ли сам в жестокия ни век? Писателят не е ли вик безплоден без пълководец, като нашия човек?................ |
Хе-хе....  Ловки - знаеш ли какво ми прави впечатление?? Няма вицове за ББ както навремето за Тато... Може би Боко с изказванията си не оставя никакво място за фантазията на "виц-криейторите"  |
| Предлагам отделна зала за езикови бисери - забраната на частицата "ще", а оттук и на бъдещето време (илюстрирана с подходящи кадри какво произтича от това в плана на светлото бъдеще), на глагола "замразявам" (и ползите от забраната в борбата с отрицателните ефекти върху климата от избухването на вулканите - оня с непроизносимото име, сега другия в Камчатка) и т.н. В по-далечна перспектива (в рамките на следващия мадат) речите му могат да се публикуват в читанките и да заменят вредното за европейското бъдеще "Аз съм българче" и неразбираемото за младите и никому ненужно "Под игото". Може да се организира и една международна детска асамблея "Знаме на Боку" под егидата на ЦБ, да се спретнат изложби с детски илюстрации на тема "Моят любим пожарникар", а също и конкурси за най-добър химн на ГЕРБ, който в още по-далечна перспектива да замени този националистически пасквил "Мила Родино". |
| Шломо, Понеже ме заинтригува с това произведение, поразрових се и попаднах на истински шедьовър: ВОЖДЪТ (ИКОНАТА, ВЪЗХВАЛАТА, ПЛАЧЪТ) Валери Стефанов web | Култура и критика. Ч. III. Задачата на тази работа е да очертае контурите на онази "скрита" идеологическа програма, която управлява менталните нагласи, емоционалните реакции и писмовните изяви на една определена епоха. Става дума за епохата, която роди, отгледа и разгърна властовия потенциал на тоталитарните движения. Фигурата на вожда носи основните характеристики на тази програма, доколкото именно вождът събира в себе си най-важните аспекти на репрезентацията и легитимацията. Той представлява (Народа), обосновава (Учението), упражнява (Властта) и задава (Смисъла). Той се превръща в морална норма и в социален компас, който ориентира отношенията на отделния човек към света. Затова е толкова съдбовно обичан, неистово хвален и горко оплакван. Защото без вожд светът е празен, сърцата са болни. Да изречеш похвала към някого означава да дадеш оценка на стореното от него. Литературната възхвала обаче, освен оценка включва и още нещо - изразяването на пристрастно отношение, на ангажимент. В този смисъл, възхвалата се основава на една адмиративна оценъчност - делата на героя са славни и ние се възхищаваме от тях. Старата гръцка и латинска реторика е описала особеностите и компонентите на хвалебствената реч. Литературата на античността е разпределила характеристиките на възхвалата и оплакването в различни жанрови форми. Във времена на славни герои, на богоравни императори, на велики пълководци, изглежда съвсем естествено изкуството на похвалното слово да бъде на особена почит. Средновековната литература, която е трябвало да поддържа канона и да обслужва пантеона на светците, също е развила своя жанрова система, свързана с възхвалата и облажаването на заслужилите мъченици на вярата. Класицистичната ода е поредна следа в дългата бразда на хвалителската словесност, чието стриктно историческо проследяване е встрани от целта, която тук сме си поставили. Ще отбележим обаче онези устойчиви характеристики, които съставляват концептуалната "арматура" на тази словесност. Да започнем с това, че похвалата има не една, а много цели, които далеч надхвърлят конкретните намерения за изтъкването на определена личност. Тя безспорно трябва да утвърди някаква фигура, нейното величие в плана на историята и нейното значение за съдбата на общността. Похвалата се стреми да наложи тази фигура като образец за следване - тоест, читателят обикновено е въведен в една призивна и императивна реторика. Похвалата трябва да покаже личното отношение на говорещия към тази фигура - значимостта на делото е оценена и е породила отношение. Похвалата използва фигурата на възхвалявания, за да се произнесе за цялостната ценностна уредба на света. Не на последно място, похвалата трябва да създаде чувство за празничност - общността празнува себе си и избрания правилен път, в лицето на достойния за възхвала герой. Така самото обществено съзнание се зарежда с невсекидневни преживявания - великата илюзия, че вече не си сам, а си част от нещо по-голямо, по-дълбоко и смислено. Натиснете тук |
| Е, имаше го и това... Имаше и манифестации, на които признателните трудещи се имаха щастието да изразят любовта си към Него лично и към Партията. Но пък и беше възможно моето семейство работници да си купят къща на морето, където прекарах незабравими лета...  |
Няма вицове за ББ както навремето за Тато... А, има хиляди, но не са политически. Защо ти е да измисляш вицове, като във всеки форум може да кажеш свободно какво мислиш за него? Няма нужда да се напъваш, пък няма и тръпка. Демокрацията уби политическия виц...  |
| Добро утро! Тук било интересно!Нещо съм закъснял, ама и аз да се изприкажем.За писател или поет не ставам, за фин изказ не ме бива, но да ви подсетя и за други писали на интересни места. Натиснете тук |
