|
Подремнах одеве на кратък обеден сън, и ето що сънувАх.
Отивам до пощата да си платя тока. Нейде в района ненадейно срещам Обамата. Това че го срещам у наше село, въобще впечатление ми не направи - естествено, народният човек трябва да е сред народа. Облечен простичко - костюмче, но по тениска, като Боко, тъмнозелена само че, по-точно петроленозелена. Също намерих и одеждите му за напълно естествени. Но забелязвам че е не се е бръснал поне 4-5 дни, с лицево окосмяване тип брада-ахмадинеджадка, само малко по-късо. Естествено брадата му катраненочерна, та така повече си приличаше на негър, отколкото гладкобръснат като бебешко дупе. Обамата разяснява че бил в две седмици отпуска, затова позанемарил и бръсненето, да си почине.
Заприказвахме се, вървим и си лафим, и по едно време той каза:
- Абе знаеш ли че на мен едното ми око е изкуствено?
И дорде го каза, влеза в една кола. На шофьорското място.
- А, кое око бе? - Отговарям аз на въпроса с въпрос.
- Дясното - Обръща се в съответния полупрофил към мен Обамата, вече седнал в колата. И отваря другата врата, да го разгледам по-добре. Аз съответно докато го разглеждам, заемам и празната седалка, и потегляме.
- Ама не ти прилича окото на изкуствено - продължавам аз темата.
- Така е, като станах президент, продадох го, и си купих тая кола.
Който отговор още повече ме зачуди, щото дясното му око си изглеждаще съвсем естествено, та ако е продал изкуственото, с какво ли го е сменил, но не питах повече. Позагледах се в колата. То едно Волво, старичко, модел от 94-96 някъде. И то петроленозелено, или тъмносиньо, не разбрах точно. И му казвам на Обамата:
- Ти нали беше адвокат? - Всъщнъст не го знам адвокат ли е, ама тъй му се струва. - Сигурно четеш Гришъм. И заради Гришъм си я взел таз кола?
Обамата се хили доволно, но прикрито, все пак така да го разкривам като Поаро не му е явно особено кеф.
По едно време се събуждам в колата. Тоест, в съня си още веднъж съм заспал, сън в съня. Но, вече съм на задната седалка. А да - спряхме да пикаем край пътя, и после седнах отзад. А на Обамата нахлузих една фуражка, дето намерих на задното стъкло, като на истински шофьор. Странното обаче е и че колата вече е с десен волан, а преди това беше с ляв. Бързо съобразявам обаче що е така - нали Обамата пише с лява ръка, значи лявата ръка му е за по-отговорните действия като баране на скоростния лост, а с дясната извършва по-безотговорните неща, като да си бърка в носа примерно.
И както си седя отзад, по едно време му блъскам облегалката, и енергично питам:
- Абе, знаеш ли кво искат иранците?
- Какво? - Отговаря ми и на мен на въпроса с въпрос Обамата, и в гласа му се чете плахата надежда за още един Нобел.
- Ами искат да няма война бе! - Почти му кресвам.
Тонът ми естествено е такъв, щото все пак му обяснявам нещо толкова очевидно, също както да му бях казал че водата е мокра.
Тук обаче картинката ненадейно се сменява. Обамата изчезва, а на негово място на предните седалки вече са двама дебеловрати. По-високият шофира. А по-ниският ми дума:
- Айде сега ще те водим на едно място, че даваш на президанта лоши съвети.
Аз - непукист, позамислих се все пак платих ли тока, или не, щото това е по-важното. И докато смятах календара откога до кога имам да плащам, да не ми отрежат тока докато се върна, стигнахме. Всъщност още ме возеха в колата, минавахме през едно поле, отляво и отдясно бостани, и маса народ бере дини и пъпеши, като на бригада есенес по времето на комунизма. Знам щото съм бил на такава бригада. Спряхме най-после, и ми стана ясно че ще трябва да бера дини.
Но околният въдворен на бригада народ, още и докато бяхме в колата се раздюдюка по отношение на дебеловратите, също като в американски филм, затворниците в клетки както дюдюкат срещу пазвантите. А като излезнахме от колата, наобиколиха ни, или поне се приближиха достатъчно около дузина две. Някакъв взе една голяма диня, засили се, и я удари право в задника на единия от дебеловратите. Съответно динята се пръсна, а задника на дебеловратия стана целия червен от динята. И всички взеха да се смеят на дебеловратите, по цялото поле, да ги сочат и да се превиват от смях, щото то си беше за смях. И на мен ми стана смешно разбира се, и така се засмях, че чак се събудих, и това беше.
Редактирано от - Чарли Дарвин на 19/4/2010 г/ 14:39:49 |
