Отиди на страница:
Eee, не сте ме разбрали  Това - че съм дедо Бармалей - не би трябвало да означава, че съм дедо у всичко...Намирват се у дома и Intel Core2 quadro...и Acer aspire timelineX и нетбуче...Четенето на книга е нещо съвсем друго - като усещане...Особено ако я е чел някой друг преди теб...Тук прегънат лист, там някой си драснал в полето нещо...Бе книгата - особено ако не е нова - си има собствен живот...Едно време - в библиотеките - като застанехме пред рафтовете, гледахме коя е разръфана и омачкана...това бе първия признак, че е интересна...И обикаляхме с часове...тая извадиш, разгърнеш я и прочетеш два реда...оставиш я, вземеш друга...А, с две думи като истински SEX, а не по нета P.S. Донесаха ми и на мен една джджа - е.книга...Вярно, че е лека, побира много и удобна за носене, мъ в нея съм натъпкал само служебни данни...Ни мий убаво като чета от нея... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
 Нищо ново . Цели 12-13 годин преди демокрацията , родната цоциология беше в паника , в как да докладва , че българинът не чете "Литературная газета" . Причината ще да е "геополитическа" , щото демокрацията , като малка гара го подминава . Баф , тенденцията , че и никак приятна ...   |
и много правилно - кво ще я правят таа ерудиция после? само развалят нивото на форумо и на блогосерата.  |
От древноегипетски манускрипт (по памет): "Страшни времена настанаха, разбойници върлуват по пътищата, никой не уважава никого, децата не слушат родителите си, всички пишат никой не чете..." Не е толкова лошо, щом могат да пишат...  |
| Ммммм, с удоволствие установявам, че не съм единствения предпочитащ е-кингите. Без да се опитвам да засягам никого, предимствата са много повече от недостатъците. Е-книгите не могат само да ухаят на хартия. Не могат и да шумолят като ги разлиствате, но ефектът може да се постигне. Явно никой не е сметнал за необходимо да го симулира. Да видим сега практическите предимства, или поне тези от тях, за които се сетя, като повечето от тях вече са споменати. На флашката наистина се събира библиотека колкото трикрилен гардероб. На харда многократно повече. Можете да си направите залог, дори и няколко. Като си излеете кафето отгоре им, не се съсипват. Навсякъде са с вас - на почивка, в командировка (специализираните). Не искам да говоря от името на мнозинството, но аз винаги си нося или лаптопа, или нетбука с мен. Дори и на почивка - изпращаш снимки и кратки видеа в почти реално време, чатиш, споделяш/хвалиш се/оплакваш се. Като си вземете е-библиотеката с вас, имате неограничен избор. Кой ще помъкне повече от 2 печатни книги? Много по-лесно е и даването на приятели или познати - и с емаил става - като няма риск да не ви ги върнат или да ви ги съсипят. Разлистването хич не е трудно - page up/down, може и да се заспива с тях. Слагам си нетбукчето на корема (дори и приятно топли), като усетя че ми се додремуца, местя го на нощното шкафче, нагласявам го да се изключи след 1/2ч. и това е, чета докато захъркам. И в кенефа може да се вземе, но това не го практикувам. За кенефа си има вестници и списания (без неморален подтекст ). Иначе е приятно да се виси и по кафе-читалните на книжарниците, самата атмосфера е коренно различна и много приятна, но в къщи печатна книга за последните години съм отварял само ако я нямам в компа. Все пак един колега форумец засегна и друг въпрос, който е не по-малко тревожен от този за четенето. Четенето е ясно - чете се, макар и под по-модернизирани форми. Ами писането? Кой в последно време е писал нещо на ръка? Нещо смислено, като писмо, не списък за покупките в супермаркета. Че те вече и картичките ги предпечатват с пожеланията, само дописвате името си, да е ясно от кого е, ако не ви домързи. Без майтап, че и няма голям избор на непредпечатани картички, ако решите (като мен), че на ръка написаната е несравнимо по-лична. Всичката кореспонденция вече е електронна или печатана. Ръкописно писмо не съм получавал от 100 години, даже и напечатано. Все електронни. В пощенската кутия само билове, реклами и DVD/Blu-ray от Blockbuster (дори и тях вече ги ограничихме, щото ги стриймваме или ги сваляме от торенти). Писма - няма, няма и да има. Мани другото, ами и ще забравим да пишем (че и да се подписваме), както е тръгнало, ако нямаме клавиатура.  |
| Двете книги за Декстър... (Декстър е един готин пич, чиято мисия е да коли лоши хора) - За страстния читател, който чете наистина много, е-форматът не е пречка, а удобство. Да си носиш некой киндъл в джоба и да си попрочиташ нещо всеки свободен миг, за някого е върхът на щастието. За читателя-табиетлия обаче нещата стоят маалко по-различно. Той тоз читател, вече преполовил житейския си път, гледа на четението като на ритуал, практикуван с най-голям кеф след обяда... Леко натежал, след чаша вино, се опъваш с въздишка на дивана в хола, мяташ си одеялце връз крачката, отваряш некоя любима книга (щото в киндъла която и книга да имаш, тя не може да ти е любима...), попрочиташ колкото ти се чете и като дойде Сънчо, отплуваш в царството на сънищата... Това вече е големият кеф, щото ако си приказваме честно, във втората половина от живота удоволствията намаляват едно по едно, докато това остава с нас докрай... |
Ловкия, Барми  Друго си е на диванчето, с книжката. И аз си имам нетбукче, и често чета на него, ама определено си обичам реалната книга. Интересен въпрос засяга Пульо и Сульо - писането. Тази Коледа получих две картички от приятелки, ами друго си е усещането, наистина. А писма, наистина, кой пише писма днес, освен служебните. И кой пише на ръка наистина?! Преди компютрите, когато превеждах, първо винаги пишех на ръка, защото като чукнеш нещо сгрешено на пишещата машина, трудно се поправя, налага се да го препишеш наново. Та този навик бях запазила и първите години на работа вече с компютър. После се научих да пиша на десетопръстна система и оттогава, като се замисля, наистина рядко пиша на ръка, освен когато съм на някакви конферениции или семинари и си водя записки. Ех, писмата! Каква тръпка беше да видиш, че в пощенската кутия има писмо, тръпнеш откого ли е, отваряш, четеш, препрочиташ, запазваш си го някъде /особено в ученическите години, когато съдържанието често беше с романтичен характер/. Преди да се появят скайп и другите подобни програмки, мейлът в един момент като че ли замести писмото като жанр, тоест писание, в което не само да изпратиш някаква информация, а да споделиш мисли, вълнения и прочие. Мобилните телефони и скайп елиминираха и това. А като се замисля, друго е разговорът, друго е писмото. В разговорът не винаги казваме всичко, което бихме искали, в повечето случаи не го казваме. А писмото си е /беше/ нещо друго. Но, времената се менят. Може би затова дращем по форумите. Защото не пишем писма. |
| Проблемът изобщо не е кой на какъв носител чете - въпрос на избор, проблемът е, че подрастващите и младежите изобщо не четат в огромната си част, четенето чисто технически ги затруднява, нямат възпитан интерес към него и коренът е във философията на средното образование, ориентирано към "пазара и бизнеса" и в ценностите на обществото, в което растат (по-точно анти-ценностите му), в медийната среда, която култивира нагласи, моди и пр. МОМН подкрепя лозунга "Бъди грамотен", без да се обясни, че грамотността е само необходимото, но недостатъчно условие за образоваността. Като прибавим и непосилните за средния българин цени на книгите... И това, че образованите и мислещите винаги са си били крайно неудобни... |
Len, Не е само тази причината да драскаме във форумите. Освен четенето и контактите (реалните) с хората понамаляха и това остана единствения начин за контактуване на голяма част от тях. За четенето на книги- е-книгите както казва Барми, не са ми кеф. Най-важно за правилното възприемане на книжките е излягането.  |
| len и SvSophia - len, там е работата, че и дращенето по форумите не е "дращене", ами бой по клавишите. На времето дори и стенографирах, сега докато напиша какво да купя от магазина и ме заболява ръката. Времена! |
| Пульо и Сульо, ти си добре. Аз списъка за купуване успявам да си го напиша, ама често забравям, че въобще имам списък като вляза в магазина |
| Съжалявам, че електронният вариант на словото измества книжния. Книгата има биография - отметки, акцент, отбелязан с нокът /както беше разрешено на котарака Мур на Хофман/, погледнеш долната част на книгата и виждаш, къде читателят се е замислял най-дълго. Четенето на книга е индивидуален ритуал. Като ученик обичах да се заседявам в библиотеката. Миризмата на стара хартия, декстриново лепило, лабиринта на овехтели гръбчета - цял вагон книги, както казва един от колумнистите на вестника..... На човек му стига да прочете десетина книги, но ако има желание, може да прочете и хиляди. Не съм сигурен че от това ще стане по-добър или по-лош, по-интелигентен или сноб. Имам десетина книги с автографи и послания, но най-интересната е "Човекът, който се смее", която е четена 41. година в някаква партизанска землянка и обилно /като книга на провинциална учителка/ с химически молив е нашарена от мненията на читателите, различни почерци, дати, псевдоним. Брилянтно.  |
| 30 % е мнооого малко. Горе долу това е процента не хората на 18 г., които като четат сричат. Други пък си мърдат устните, когато четат на ум...и си помагат с показалец, за да следят текста. Говоря за хора, приети 1-ви курс в софийски вузове. |
| Проблемът не е в това, че 30 процента не са прочели нито една книга, а в това, какво са чели останалите. Не ми идва наум ни един читав преводач от наши дни. Изключвам динозаврите, които са известни на всички. Редактирано от - Бай Джон на 24/4/2010 г/ 12:17:48 |
| "Аз не пропускам вот и досега никога не са ме интервюирали." Ловки, направил си се на гръмнат, май. Първо, изследването не твърди, че няма четящи, които да гласуват, а че процентно са много по-малко. Второ, изследването се прави с извадка, а не с цялото население на България. Иначе ще струва много милиони. Ясно е, къде ти е болката - че четящите не харесват Боко в огромното си мнозинство, а нечетящите го харесват. Това са фактите - Боко е изборът на фризьорките и таксиметровите шофьори, подкрепяни активно от полицаите, охранителите, пазаруващите и продаващите в МОЛ-овете и чалга аудиторията като цяло. Има и немалко изключения сред интелигентните хора като теб и Сократ- май, но сте си изключения, а не правило. |
| Още нещо за е-четене Натиснете тук |