| Надеждата умира последна , малко преди нея - любовта , още малко преди нея - вярата . |
| Както е казал един стар умен човек /не пиша имена, защото съм скромен/ - надеждата умира последна, надяващите се - първи. ---------------------------- Блогът на Генек |
| Ако авторката трябваше отново да напише тези два разказа, аз съм дълбоко убеден, че тя щеше да ги напише по същия начин, защото смятам, че е следвала собствената си философия. Казвам това, за да подчертая, че според мен написаното не е плод на хаотичен и самоцелен изблик на мисълта, който приема най-различни форми на изказа. Доколко на един или друг това ще му хареса или не, трябва да се признае, е твърде субективно.Но това е едно добро следване на романтично-класическата форма. Аз смятам, че това, което би засилило разказите като внушение е внасянето на нещо нестандартно като форма и най-вече като послание, носещо вътрешно-авторско светоусещане и изнандващо очакванията на читателя, конструирани около наслагвани във времето образи и идеи. Именно един такъв силен момент бих откроил, въведен през изречението "Те, обичаните, са мразени после"... Мисля, че почти всеки читател би се разпознал в това изречение. Защото всеки се е чуствал не само мразен от едни, а обичан от други, но и още по-драматично обичан и после мразен, от същите тези, които са го обичали, дори и това да не е било съвсем в такива резки крайности. Тази мисъл е красив изказ на изменчивостта на чуствата. |