Отиди на страница:
| Генек, емоциите са си емоции, но да се говорят такива глупости от трибуна... Едно е да ги слушаш от келеши, но друго е да го чуеш от един от по-големите публицисти. Срамна работа. Да се уточним- патриотизма не се изразява в това да викаш за домакинския отбор (не е голяма работа да си почитател на Берое в Ст. Загора, ами да си такъв след като си живял в Подуене 40 години), защото ако се беше родил този "патриот" по една случайност на 500 км югоизток със същия плам и устрем щеше да вее полумесеца. Истинският патриотизъм е осъзнаването на стойностите на народа ти и гордостта ти от тях. А за това местопребиваването няма значение. |
| И на мен така ми се струва, че е събирателен образ.Има някои тука с морски никове, но не вярвам да е някой от тях.И още, да е бил капитан и отгоре на това и марфаджия , че и на седемдесет и осем лазарника.Голяма рядкост е да срещнеш бивш морски вълк над 70години.А и капитаните никога не са били марфаджии, те бяха верни хора на Партията и крадяха с пълни шепи, даже и от порциона на екипажа./примерно меню:1 боб чорба с няколко зърна, 2 зелен боб плакия, 3 една лъжица конфитюр/А марфаджиите бяха тези, дето обитаваха кабините или кубриците, които бяха наполовина под товарната линия на кораба.Марфата биваше това, което беше модно за онез години:шушлеци, зимни мъжки шуби от изкуствена кожа, касинки/дамски саилонови забрадки/, които се харчеха като топъл хляб в Одеса, Жданов /Мариопол/ , Хавана, и Матанзас.Марфата никога не се поделяше с митничарите, те бяха извън играта–стоката се изнасяше от хора от пристанището срещу нещо.За такава марфа някои наши момчета за 45 дни научаваха за какво се използва мачетето, а при издънка в Одеса или Варна, Бургас , ти връщаха трудовата книжка. |
| "К'во да ти разправям бе, бройлер комсомолски, дето стана фарцовщик, после бизнесмен. Никакъв офицер не си ти. " Димитри , три тамбс ап!!! Love u! |
| Говорейки си за български стойности, ще разкажа за едно предаване, което гледах по PBS преди 5-6 години. Беше серия от предавания за любовта- между съпрузи, между родители и деца и т.н. Една от тях беше за мъж и жена- приятели от 50 години. Преди толкова години пътували из Америка- тя млада оперна певица, а той пианист. Концерти из цялата страна- тя била една от големите звезди на времето. Навсякъде пътували с влак и като заслизали към южните щати скачили вагоните за чернокожи. Черната певица станала и започнала да си събира багажа да се мести в отреденото й от американскто общество място. Скочил пианистта и почервенял до ушите казал: "Ама как може такова нещо!!?? Ти си горост за тази нация!" Тя му казала "Разбери- такива са порядките тука." А той й се усмихнал и казал "Аз съм българин и такова нещо няма да позволя. Ето го паспорта ми- ти ще пътуваш с мен като моя гостенка в този вагон." Заради такива хора съм патриот, а не защото се събуждам в апартамент на Оборище. |
| Брейй, и този Димитри много ми харесва!!! И г-н Иванов, извинявайте за фамилярността...и да сте жив и здрав!   |
Хемингуей казваше, че има два вида глупаци: зимни и летни. А защо мълчи за пролетните и есенните? А, има и пролетни - наричат се пролетарии.  А образът най-вероятно наистина е сборен. Особено с това споменаване на комсомолците - тези, от които тръгна цялата гадост в днешния ни живот. Колкото до бате Джимо - той ми е вторият учител в занаята след Валери Петров. Най-вече с превода на "За кого бие камбаната". И не му се извинявайте за фамилиарното обръщение. В българския език "бачо" и "бай" винаги са били висш признак на уважение. Пък хич не върви да кажеш "Бай Иванов". То може, ама не звучи. |
Военните станахте джамбази с лампази. Разпродадохте национална собственост, за да се нагушите. То да бяха само те ... Кой ли не разпродаде каквото можа, за да се нагуши?! |
| Димитри, На тези години едва ли можеш нови приятелства да създаваш, така че трябва да приемаш приятелите си такива каквито са.Не им прощавай и им казвай всичко, което мислиш за тях, защото трябва да се изприкажеш.Сигурното е , че ако са ти истински приятели няма да ти се сърдят.Такъв е животът.Как беше на онзи език? |
| И аз познавам джамбази с лампази и напълно ги оправдавам.Когато държавата се руши и се разграбва, единственото, което може да направи един умен човек е да излезе изпод руините и от техните останки да създаде новия си живот. |
| Е...все пак зае позиция Димитри...?! Апропо, като чета за кафетата та се сетих за една "филипика" на Хайтов, дето ходили писатели в Солун , на центъра има едно кафене, заело почти целия площад, седнали и поискали да пият турско кафе...Келнера им казал, че нямало турско, а само гръцко кафе...Щом няма турско, гръцко да е...Носи им келнера кафето в мънички филджанчета , а Хайтов се смаял, ама то турско бе аркадаш...виж каймаклия с точка в средата, а келнера важно отговаря: Било е някога турско...!, а пък ние тука всякакви "кафета" и на всекиго по кефа му "сервираме", квот си иска...искаш база?! - нати, искаш жени?!- нати, искаш затворена атомна?!-нати.. комисион хау мач?! Сервитьори в пряк и преносен случай...и навън и вътре в страната... |
| Да не се формализираме и да не смесваме литературни образи с реални личности. Защото днес - аркана, утре - как 5 годишният (най-много) автор е запомнил толкова много от обясненията на Йовков за кафето и е пропуснал да го пита за още повече неща. Всичко може, но не всеки. |
| Да го хване страх човек да влезе във форума - че ако настъпи разперената паунова опашка на автора, ей така ще си го отнесе... За автора - или добро, или нищо! |
| Както всяка сряда, с нетърпение влязох да прочета колонката на Димитри Иванов. Позачудих се и аз, кой ли ще да е този наглец, който така е вбесил скъпият ни г-н Иванов. И нали съм си Как`Сийка, цъкнах на миналата сряда да видя чие ли писание е раздразнило толкова нашия човек. И що да видя, скъпи ми съфорумци? Единственият, който се е осмелил да сбърка името и вместо Димитри е написал Дмитри... съм аз!   Моля за извинение за своята грешка, не мога да обясня как се е получило.  Каквато и да е причината, не ме извинява. Но на другите критерии не отговарям - нито по пол, нито по възраст, нито по занимание и местожителство. Единственото, за което съжалявам е, че въпросното издирвано лице май се познава лично с Димитри Иванов, а аз едва ли някога ще имам тази чест.  |
| Да подходим дедуктивно. За начало да отхвърлим хипотезата че е събирателен и фиктивен образ. Търсенето в Google по ключови думи "Сервус" и "Дмитрий" ( както според Джимо му е преиначил името) - не дава резултат. Възможно е, макар и малко вероятно, статията да е на друг език. Следователно търсеният човек: 1) е завършил или e служил като офицер във Военоморско училище - Варна; 2) е имал амбиции за адмирал. У нас има неколцина вицеадмирали и контраадмирали. 3) захвърлил e военния мундир и се преквалифицирал като "задокеански бизнесмен". Отчитайки и факта че се храни ежедневно с макдоналдски картофки - живее в Америка и споделя патриотични мнения оттам. Вероятно бизнесът му включва военна техника и петролни продукти. Възможно е също да е участвал в сделката със Саркози за корветите. 4) владее английски на не много добро ниво (както и български) Най-затрудняващото е, че Джимо отговаря, може би, на и-мейл или тв интервю (виж края на статията). * * * Но. Като читател не ме интересува къв е тоя акран. Воопще. Разбирам че тук е кьошето на уважаемия Джимо. И може да си пише квото си иска. Да, все пак - замислихме се какво би станало при екокатастрофа в затворено море, за първообраза на Гребер, не знаехме и за съпругата на Йовков. Но като цяло, тая статия... Айде ще чакаме следващата. Белким по-разбрана. |
| Добре е, когато човек покаже и емоциите си. Това го прави човек. Пише вярно, хубаво и има човешки емоции - така става по-истински, по-жив. |
| Уважаеми г-н Д. Иванов, Ако не искате да Ви критикуват, не пишете всичко, което ви дойде на ум. Хаотичните, неясни тематично писания, имплицитните внушения, които са Вашия специалитет, оставят широко поле за коментари и тълкувания. Освен това, може би трябва да признаете на самия себе си факта, че не сте безгрешен нито като журналист, нито като човек и гражданин и е доста нелепо човек с Вашата автобиография да се изявява в ролята на абсолютен морален съдник. Ние, Вашите връстници (Ваш акран не се чувствам), помним много добре коментарите Ви в "Наблюдател". |
| И аз мисля, че образът е събирателен (не "сборен", Сократе). Това е образът на онзи комсомолец (не на комсомолциТЕ, Сократе, щото всички минахме през комсомола, ама не всички станахме ментори с постове и позиции....), дето хитро се позиционира и вляво, и в дясно, и бясно започна да вика "У-у-у!", сочейки с пръст към противниковата страна. Като разчита, че тълпата, заета в първосигнално викане в хор, няма да обръща внимание на случващото се в действителност. Ей за тия типове ментори пише Джимо, дето, вместо да са в затвора, си позволяват да ни дават акъл и да са моралните ни съдници. И правилно пише, и в правилен тон. На такива хора в такъв тон. |