| Когато бях овчарче и овците пасях, Бях много благодарен, макар и сиромах. Щом пукнеше зората изкарвах ги навън И свирех из гората подпрян на някой пън. И времето бе кратко със шарений кавал И никога тъй сладко не съм ни ял, ни спал. И днес, когато видя овчарче малко аз, Не знам защо завиждам и пъшкам си без глас. ----------------------------------------- -------------- Иван Вазов |