Отиди на страница:
| За гимназиите вчера и днес, за измамата с тях - Блогът на Генек |
| Ма ти, Хасене, кой си все пак, в крайна сметка...? Прекалено си интелигентен и не ти мяза да се държиш като Ягенчо и подобни. Издигане винаги на барикада и напъването само от едната й страна е... скучно, фичовизъм. МАй за това говори Бенито. |
| Кво стана с НАДЕЖДАТА бе Бай Хасане ? Жива ли е все още или изтече у канализацията покрай другите илюзии? |
| Младото поколение е като старото - объркано, с обърната наопаки ценностна система. Но понеже е практично, по-лесно намира своето място - в чужбина. За онези които не се учат, новата бизнес класа предлага различни форми за "перспективна" изява - мияч в автомивка, продавач в магазин или бензиностанция, фризьор, вестникопродавец на улицата, строителен работник (напоследък със затихващи функции). А защо не камериер в хотел, гид или продавач на царевица на плажа? За момичетата, особено мургавите - масажистски или компаньонки в престижни квартали на западноевропейските градове. Не лоша перспектива дава и армията, с възможности за мисия в чужбина. Възрастните протестират, че децата не били чели. Как да четат, след като няма от кого да вземат положителен пример!? За сметка на това младежите и момите пият , и то по много. Я колко заведения са се навъдипи в големите градове, пълно е. В тази връзка еднин въпрос с повишена трудност: "Ако младеж всяка вечер посещава различни заведения, колко години ще са му нужни, за да обиколи всичките?" Горчиво, много горчиво, но не като на сватба... Редактирано от - Тънката лайсна на 08/5/2010 г/ 09:58:04 |
| Пропуснал съм много други "перспективни" професии за младежите - пазач (в магазин, склад и др.), охрана на бизнесмен, охрана на държавник, охрана на мафиот, млад политик (ако преди години само Партията отглеждаше бъдещите си кадри, сега няколко значими партии се занимават с това), таксиметров шофьор, прекупвач, сервитьор (в кафене, ресторант, нощно заведение), готвач, шивач или обущар в фирма, работеща на ишлеме за престижна западна фирма, чалга оркестрант, статист в шоу програми и т.н. Да не забравяме професията "безработен". Както се вижда, старото поколение е много загрижено за бъдещето на младото. Осигурява му идеални възможности за изява. |
Да не забравяме професията "безработен".  Както се вижда, старото поколение е много загрижено за бъдещето на младото. Осигурява му идеални възможности за изява. Да вметна, че едно от модните частни училища-колеж е за охранители. |
| Така става, когато едно общество спре да произвежда и започне да търси да се изхранва от чалгаджийщина. То не че няма и свестни хора, ама те не са на мода. Тези млади хора дето говорят правилно изобщо не си свързват бъдещето с България. Те не се изтъкват, пък и никой не ги търси или показва за пример. Друго си е да даваш навред златки, андреи или адреналинки дето показват навред из Нета как им мляскат шу@@ите. |
| "Аз скивам, че мацето пак ме киризи с пиниз на шикозна ливада. Тя скива ме дали съм с мангизи или съм издухан бараба. Почакай бе, маце, не гилай по "Ръкси". Не съм аз ни глупав, ни грозен. Аз морукинята здраво изръсих и в харченето съм си фамозен." Ей так се е говорило през 60-те и тогава възрастните са се притеснявали и са предприемали мерки. И ние си говорихме на жаргон - скив, зук, гепи и т. н. (повтарям се, писал съм и друг път това) така че, нищо ново под слънцето. Но е хубаво, че поне се говори и дискутира. |
| Бай Илия, "едно време", в ранното си детство пеехме: "Представи си, бульо Пено, живо пиле да умре, после пак да се съвземе и да почне да кълве...". Пеехме я скришом, апокрифно, че ни се струваше изпълнена с твърде много глупости. Автоцензура демек. И други, доста по-неприлични песньовки, сме пели по-късно през ученическите си години. Сега тази "песен" за пилето е част от представителния репертоар на една от детските вокални групи. Дъщеря ми почти я прикачи към една официална ppt презентация за участие в национален конкурс. Наложи се да се намеси институцията "Мамината цензура", въпреки че ми беше много трудно да обясня защо не одобрявам за проекта й тази "закачлива детска песничка", при това изпълнявана по телевизията от детска вокална група . Когато ти си пял за това как мацето та киризи, предполагам, си осъзнавал, че не това е начинът на говорене, приемлив за обществено място. Сега когато чуеш "баси, теа си мислят че ма прее.аха , ама кво ма е.е мен туй ?!", казано на достатъчно публично и официално място, вярваш ли, че този който го е казал, осъзнава, колко неприемлив е езикът му за ситуацията и че дори знае начин, по който да изкаже същите емоции и значение на стандартен български. Аз зная, че немалка част от тези видни оратори не могат да кажат това по никакъв друг начин - не само на книжовен български език, но дори и на силно жаргонен и циничен уподобаващ-български. Това е целият им речников запас с това значение и емоция. Вярвам, разбираш разликата. Тези тенденции, разбира се, не са запазена територия само за младежите. Една утвърдена учителка ми разказа неотдавна, коя е била последната капка, преляла чашата, заради която преди две-три години напуснала не само реномираното училище, в което работеше, но и професията . В учителската стая, която тя възприемала като светая светих, мястото където е имала шанса да общува на равна нога със своите учители /завършила е преди години същото това училище/, била станала в последно време махленски клюкарник и "битова стая" за размяна на готварски рецепти. Най-големия шок изживяла, когато веднъж, докато проверявала контролни, тишината била разцепена от "Да ти го начу.ам, ма!", отправено от една колежка към друга. Наоколо имало още дузина учители. |
| Далида има една хубава песен - Натиснете тук Ние я пеехме така: Една песничка ще ви изпея аз за магаренцето малко Атанас. То пасеше си и ето - в миг изчезна от полето във един злощастен час. Трима пича го съзряха край тревясалия път и решиха туй магаре на кюфтета да изядат. В миг един го задуши, грабна дългите уши и продупчи с остър нож Марковия гръден кош. И магаренцето жално изрева, че остана без магарешка глава... Но пък хубави кюфтета хапнаха си те и ето - пеят ви във този час. -------------------------- Блогът на Генек |
Gozambo Този път съм съгласен с тебе на 101%...само ще добавя, че бая народ у нас се е родил направо на 7 години, и не е чудно че им липсват.А интернет и другите информационни носители ще помогнат, само ако в нечии глави има основата, дадена преди всичко от РОДИТЕЛИТЕ. А само с чалга в главата виждаме докъде сме я докарали! А товарищ brejnev не е зле да прескочи до Националната библиотека и да прочете някоя българска книжка от ХIII или ХIV век и да намери в нея дивотиите, дето ги е написал - бас слагам, че ще бъде изненадан много неприятно (за себе си де...). По-добре да се запита каква боза и "любимият" на всички днес ингилизки - 40% нормански (т. е. френски), 20% латински и малко над 20% келтски думи?  Срамното в случая, товарищ brejnev , е не смесицата в езика ни - а това, че децата ни вече не го знаят, както и че по неизвестна поне за мен причина даже и на български пишат на латиница - можеш ли да си отговориш ЗАЩО? |
| Цезаре, пишат на български с латински букви за да не им се вижда правописът. И за да не се съобразяват с граматическите правила. И за да не се налага да построяват сложни изречения или завършени мисли. |
| Снощи гледах по интернет първите четири серии от Стъклен дом. Поздравявам Стефка Янорова за ролята й във филма! Филмът е много увлекателен. |
| Едни от най-древните човешки надписи (клинопис), намерен в Месопотамия, от преди над 4 хил. години, съдържа оплаквания как светът вървал от развала към провала, младите били калпазани, не почитали старите и т.н. |
| Статията поставя псевдопроблем. Проблемът на българите е в недостатъчното знаене на чужди езици. Великите българи, които създадоха книжовен език за няколко европейски народа и писменост за 250 млн души, бяха многоезични, поне двуезични, често и триезични. В манастира на Симеон в Равна има надписи на пет езика с пет азбуки, много от които писани от обикновени хора - войници, работници. Йоан Екзарх превежда, коментира, критикува и дописва Василий Велики, Иоан Дамаскин, Аристотел и Платон на един съвсем нов книжовен език, изнамира от нищото абстрактни философски термини като битие, вещ (материя), същност, количество и качество, макар да не знае нашата дума за бръмбар и да използва гръцката. Великите българи, които създадоха новобългарската нация през Възраждането, също бяха многоезични - пишеха на по няколко езика (Л. Каравелов пишеше вестници и книги на български, руски и сръбски, Г. Пърличев печелеше поетически конкурси на гръцки в Атина, П. Берон пишеше философски трактати на френски и ги издаваше в Париж). Нашият език е преживявал периоди на силно чуждо влияние - много по-силно от сегашното, и на коренни промени под напора на вътрешни фактори. Способността му да усвоява и пречупва чуждите влияния и да се развива са неограничени. От друга страна, нашият език знае и да си пази и периметъра от ненужни нему чуждици, например с термини като дънки, маратонки. Англицизмите, нахлули в езика ни покрай компютрите и консумеризма едва ли са процентно повече, отколкото чуждиците, нахлули след Освобождението, вкл. англицизмите в спорта и някои дялове на техниката. Бълг. език и в чужбина не умира - както много пъти съм писал вече, в чужбина и след 10, и след 15 години като мене, ти продължаваш да мислиш по български, да говориш с български глас. Особено сега с интернета е абсурдно да се оплакваме. Майчиният (естествен) език е основа на човешкия интелект. Който не се грижи да развива майчиния език на децата си, не се грижи за интелекта им. Която майка говори на децата си на брокън инглиш или друг брокъм чужд език, дваж не се грижи за интелекта им. Креолизира ги. В България да не говорим, особено у хората, които не знаят друг език. Там проблемът е само този - трябва да се знаят чужди езици, да се познава чуждият живот и опит, да се премахват комплексите пред него и да се учат хората да превеждат своя български опит на чужд език и чуждия опит на български език, и всекиму своето. Това не е лесен процес и е свързан с доходите, а не само с образованието. |
| Ето образец от нашия език от края на 9 век, преди над хиляда и сто години, поправен (т.е. архаизиран) в 14 в. Колкото и да е различен от днешния ни език, и досега (като се махнат съкращенията) е напълно разбираем за всеки образован българин, който е учил руски в гимназията. тук |