| Е, определено е по-добре конструирано от черновата която пусна преди няколко дни в "soc.culture.bulgaria". |
| Грациане, да не си слънчасал? Как ги четеш тия глупости? Ако си нямаш Швейк, да ти го пратя? Райчев май не плаща хонорари от собствения си джоб. |
| Дон Микеле, след като кажа нещо, аз не го изсмуквам от пръстите си. Ето и "прародителя на горната "импресийка" публикувана на 5 януари в споменатата нюсгрупа. Тук също има "препратка" към "Швейк" но от друга глава...(благодаря ти за трогателното предложение, но го имам и то на два различни езика...като български е единия) Самата "фантазийка" все още не е фокусирана(личи си, демек, че е в прогрес и е публикувано само за тестване на публиката). Така, че...вЕрвай ми. Сега се извини - цУни рЪка и всичко ще е забравено... ;-) Ето и самата "чернова": (публикувана под заглавието "Късметлии") (начало на цитираната творба) Редовната партия бридж. Около масичката сме насядали Швейк от Старе Храдчани, дон Кихот от Ла Манча, баба Гица от съседния вход и аз. Знам я вековната балканска традиция жени да не играят бридж, но баба ви Гица не е жена, а змей. Пък и въобще не играе бридж, само съм я научил да казва "пас" по 18 начина. - Една пика - блъфирам кротко, - стига ми за робера. Тия дни четох и се просълзих. Калинка, да ни е жива и здрава, най-накрая дала интервю. Толкоз време тръпна в очакване да даде интервю и нa - даде го. Баща ми е изключителен човек, вика. Щото е дете на цар, вика, а това направо слага отпечатък. Баба ми също беше изключителен човек, вика. Щото е дете на цар, вика, а това направо слага отпечатък. Ма и аз съм изключителен човек - баш тъй не го вика, обаче то си следва. И България има невероятен късмет, вика, да има за цар толкова образована и културна личност. Просълзих се, ви казвам, и ми идеше да си целуна свещения Балкан. Права е, маа му стара. Случихме на цар. Цар и половина, горо льо, горо зелена, късмет и три четвърти! - Имахме един - размечтава се добрият войник, - Брандауер се викаше, пенсиониран пощенски служител от Ческе Будейовице, идваше често в кръчмата на господин Паливец. И той като вас - голям късмет извади. Веднъж си тръгна последен и заспа в пряспата пред пекарницата на парясаната госпожица Трубекова. Прибраха го в болницата със замразени крайници. Отрязаха му само левия крак, и то до коляното, не до чатала. Късметлия! Две купи. - Пас; пасмина... - тихо дума баба Гица. - Добър си ни е царо, вервайте ми. Нищо, че не сме царство - детето отде да знае, от езика ни бъкел не разбира, слуша каквото тейко му вика на сън. Я си представете ония да ни царстваха, дето оня му наля отрова в ухото и го утепа, а оня, хахото, цвъкаше край гьоловете и се чудеше да го бъде ли, или да не го бъде, пък оная се цамбурна суицидно и прочие! - И скъпият ми Росинант бе такъв - проронва дон Кихот. - Три купи. - Цамбуркаше се с отровено ухо ли? - пита Швейк. - Такъв - учтиво повтаря пиренейският благородник. - Играйте ги на три, мен ме няма... - Замислям се дълбоко. - Симеон във всички случай е по-възпитан от Хенри, там, Червените бакенбарди, и изобщо не е клъцнал главичката на доня Маргарита, камо ли да колне, без да му мигне окото, цели седем булки. По-образован е от гърбушкото Ричард, който за един кон парaта не можа да сметне. Ами ако цар ни беше Карл V? Каква лингвистична бъркотия - с конете щеше да контактува на немски, с приятелите - на френски, с баба си - на латински, с простолюдието като нас - на междуметия. Късметлии сме, няма спор. Господ е българин, че ни сподоби с такъв цар! - Абсолютни късметлии. Точно като нашия господин Брандауер - споделя солдатинът. - Вярно, на другия ден се оказа, че гангрената била по десния крак, но пък ръцете му, за огромен късмет, бяха замръзнали само до лактите. Вземам ги на четири. - Пас. Блез Паскал. Пасмантерия. - шепне баба Гица. - Ееех! - въздиша рицарят на печалния образ. (край на цитата) (в горния пасаж всички права си принадлежат на автора му) |
| Швейк пред паметника на Киркегор,Николай Василев мете около паметника.Вазов и Хашек подхвърлят на Николайчо дребни монети,които той прибира с отработено навеждане,трие ги о брадата си и ги пъха в дъбокия джоб на омазнената си престилка... а Киргегор гледа и се чуди, кой народа ни събуди, кой му даде тез заплати - отговарят сто плакати - БКП,БКП,БКП... Айде осем купи.. |