Отиди на страница:
| Дянков, браво! Мнозина ще ти дишат праха. А аз съм чел не само учебниците, които си написал, но и трудовете ти. Поздравления. Много хора "трудно прат разлика между Данаилов и Рашидов не само, когато ги гледат в гръб". И двамата яко са закъсали с българския език. Жалко, срамно, унизително - какъв пример се дава на учениците и студентите. Онова келеме, което свързва себе си с кърджали, макар да нтяма нищо общо с него, защото, пръв не се знае къде е родена майка му, а той е роден в Димитовград. В Кърджали е живял няколко години. След смъртта на майка по време на катастрофа (интереесен случай), държавата го прибира да учи в с. Студен Кладенец, Крумовградско, след това го записва в Худ. гимназия, а по-съно и в хед. академия. този няма личен живот. Той е дете на полка. И на Джагаров и на други сили... Ами, стига толкова. Онзи не заслужава внимание. Отказа се и от хората, които гласуваха за него, а други бяха закарани в К-ли да гласуват за неге.о Взе си мерака |
| Прощавайте за неволните технически грешки. Когато пишем или говорим за некъдрния министър на културута, който е зареден с негативна енергия и пръска навсякъде негативизми, се вълнуваме... Никой не му знае идентичността - не само етнокултурната... |
| Боцмане, Евалла ти, че ме подсети за тоя стар и хубав виц (всички хубави вицове са стари). Само дето аз го знаех под друга редакция, малко по-правдоподобна (зер кой ще вземе да се съвокуплява баш на жп линия, освен ако не е свръхултрасуперсадомазохист с авантюристично-суицидални наклонности): На некъв тип му се наложило посред нощ да се качи на колата си и да тръгне спешно за някъде. За да спести време, той го дал напреко през шубраците в парка, като си мислел, че в потайна доба там няма пукната душа. Да, ама се натъкнал на тия двамата и без малко да ги сгази, набил спирачките в последния момент, след което идва споменатият от теб диалог. ПП: Ше ме прощаваш, ама аз съм си българин, а на българина като му разкажеш виц, той те потупва снизходително по рамото и ти вика "аз тоя го знам, само че под друга редакция". ППП: Сепак сме по-добре от естонците, на които им е забранено да си разправят вицове в петък. Щото в събота повсеместно се проваляла литургията в черквите.  |
| Железопътната мрежа е кръвоносната система на държавата. Който не разбира това, е глупак без никакво съмнение за диагнозата. Но, както ние много добре знаем, пишман-реформаторите на българската държава разбиха напълно тази кръвоносна система, без да разбират изобщо какво са направили. Тези диваци и варвари, разбира се, навремето – в началото на рефорите също бяха такива, каквито и днес продължават да са – ахмаци без никакво въображение. Да не говорим за обща култура или специално образование. Защото правилото на новодошлия в една държава е много просто – ако искаш да видиш нивото на местното управление, погледни отношението му към кръвоносната система на държавата – железниците. Железниците казват на пътника всичко за една държава. Няма нужда от никакви повече обяснения. Примерно, нашите гари навремето бяха претрупани с вагони по линиите. Ужасно количество вагони, дори източно-германските гари бяха такива. Но, когато влезеш при братовчедите им в съседната Германия, вагоните изчезваха като с магическа пръчка. Само това беше достатъчно да разбереш от каква държава излизаш и в каква държава влизаш. И понеже в статията става дума за българските железници, аз си мисля за нивото на българската държава. Също както и авторът. Ето ви един пример от България – именно заради тези глупаци, които разбиха българските железници, днес хората от Пазарджик, Враца и прочее близка и далечна провинция, които работят в София, задръстват „до дупка” улиците на града с колите си, когато се придвижват от и до квартирите си. Вместо да си пътуват всеки ден по половин до един час с влака до в къщи, както правят германците. Германците, между другото, ползуват огромни намаления в железниците, които преди години, по времето на разцвета на марката, бяха просто невероятни, макар че и днес съвсем не са за пренебрегване. За двадесетина марки на времето, с групов билет за кръгов маршрут през почивните дни едно немско семейство или беден български инженер можеше да обиколи буквално цяла Германия. Но, да оставим почивните дни – половината Германия ходи с влак всеки ден на работа. Стигат до гарите с коли или велосипеди и се качват по влаковете. Представете си, обаче, стига да можете, че при това положение Дойче Бан (кръвоносната система на немската държава!) е едно държавно предприятие, поддържано изкуствено от държавата с баланс около и под нулата. Немската „социална” държава не иска от печалби от железниците – когато немските железници са на нула, за държавата това е просто прекрасно. Случвало се е, обаче, да има години, когато загубите бяха по няколко милиарда годишно. Но, нито един немец, нито дори за секунда не си е помислил да спира железниците. Немецът трябва да е луд, за да му хрумне такова нещо. Айде сега да се върнем пак в България. Ясно е за какво става въпрос при нас, нали? За диваци и варавари. Още един пример от България. Знаете ли, че ... китайците искаха да вземат българските железници, заедно с Бургаското пристанище? Няма нужда от обяснения защо, нали? Предложиха ни го по времето на царското правителство. Тяхната заместник-министър председателката размаха писалката си, казвайки че е дошла при нас с правомощия и че със съшата писалка тя е подписала приемането на Китай в Световната търговска организация. Разбира се, в отговор й предложиха ... следващата организирана за нея екскурзия – този път, мисля, до Рилския манастир. А китайците щяха да направят 200 километрови в час българските железници. Те имат тази технология от немците. В Китай, между другото, е най-бързият влак в света – 500 километра в час. Разбира се – немска технология. Ще го строят между Пекин и Шанхай и ще се пътува както със самолетите – за около 4-5 часа, заедно с прехода до и от летищата. Засега работи експериментален участък само до аерогарата в Шанхай. За съжаление, когато ходих да го пробвам, имаше екстрена профилактика. Късмет. Та, това ни беше предложено на нас – с китайско участие 160, 200 и после дори 500 километра в час по железницата. Представяте ли си – за един час до Плевен или Пловдив? Или Ниш и Скопие? Или пък - половин час до Пазарджик, Враца и Благоевград? А 10-ина години по-късно – за един час до морето? Или до Белград и Солун? Кой автобус или автомобил може да направи това? Е, на нас българите ни беше предложена такава възможност и ние, разбира се, дори не я погледнахме. Защото сме много умни, нали? Да, разбира се, откакто сме почнали реформите, ние сме си все такива! Диваци и варвари. Моите поздравления към автора на статията – и този път той е напипал темата. Макар и малко да е размал фокуса. Е, не може всеки път от него да излизат статии, като предишната. Но, аз го харесвам. Той е умно момче и намира начин да го показва винаги. Да е жив здрав. Редактирано от - ламбен на 15/5/2010 г/ 23:16:30 |
 Графе , сети се и напреде си гледай - в къде стъпваш . Иначе , в пълен глупак ще продължиш да се явяваш , за което кучето ми в никаква вина не пада , но за хей тъй и всички побъркваш . В трудност падам , как да те нарека ...   |
Денков, една тема за която напоследък будната журналистическа мисъл мълчи е повишаването на пенсионната възраст и доближаването и до средната продължителност на живот! Това означава едно - програмиран геноцид, защото зад тези средни показатели се крие една голяма истина, че "пенсионната реформа" не представлява нищо друго освен една социална пирамида при която се увеличава "базата" за да оцелеят едни за сметка на други! Има много "матриал" приятелю - пиши!  |
| Напълно съм съгласен с Ламбен, с няколко уговорки: - състоянието на железниците в България днес е програмирано от политиката на управляващите през последните 20 г. - умишлено съсипване и унищожаване на цели отрасли и производства, с което се намали товарооборота (интересно, кой ще съди тези "реформатори"?); - появи се сериозна конкуренция от страна на автобусния транспорт, който дава възможност без прекачване да се стигне до почти всяко кътче на страната; - България е малка страна и много лесно може да се преброди с лек автомобил. А днес почти всяко семейство разполага със собствено МПС; - за 20г. населението на страната е намаляло с около 15-18%, което доведе до намаляване на пътникопотока. Всички изброени фактори не пречат да се търсят възможности за развитието на ж.п. транспорта. Но въпросът за ефективността за момента очевидно е първостепенен и държавата не желае да се ангажира с харчове за реконструкция и модернизация на отрасъла. Редактирано от - Тънката лайсна на 16/5/2010 г/ 07:18:58 |
Адаш мили ,  , Не ти пишам под дописката , щото съм на бригада под оная , за Паметника на късата /ни/ памет . Иначе , в здрав бъди , щото в под всяко друго е мъгла без вятър и навсъде , голите ни ... метафори ... Баф , че и всякак ...   |
| Лайсна мили , без глубокомудрености , особено и относно , за намалението на поселението и състоянието на коловозните ни пътища . Към младохегелианец почваш да избиваш на кучето ми , че и за кога , Приятелю ... |
| Не просто жп мрежа, а инфраструктурата, в развитието на която държавата (не само у нас) играе водеща роля. Там са пътищата, мостовете, летищата, пристанищата, каналите, мултимодалните възли (кораб-камион-влак-самолет), тръбопроводите, електриката, водното стопанство и комуникациите. Там е и бизнес законодателството и административната и съдебна практика. България не се намира на голяма жп магистрала, но се намира на пътя на няколко големи тръбопроводни магистрали от Русия и западна Азия за южното крило на ЕС - и на един голям воден (и водно-жп) коридор, Пътят на коприната - Централна Европа. Многото влакове, които авторът е броил някога, или са отивали за жп ферибота за СССР или са возили съветска руда и кокс за Кремиковци. сега няма Кремиковци, а жп ферибота за Украйна е закрит (от Украйна), има нов от Русия (Порт Кавказ, но ние не проявяваме интерес към него, руснаците сами го развиват с по-малки от нашите възможности). ЖП транспортът и водният транспорт имат много дадат и в големите градове. Ако пътуването между по-далечните градове в САЩ става по въздуха или с кола, пътуванията в гъсти градски зони (commute - всекидневни пътувания) като Ню Йорк стават главно с влак. В Ню Йорк метрото превозва над 7 милиона пътика дневно и не знам колко милиона още превозват крайградските жп линии LIRR, Метро Норт, РАТН, NJ Transit. За морските градове голямо значение имат и морските фериботи, които често са безплатни - но така общините си спестяват задръстванията по мостовете и тунелите и загубените милиони човекочасове. Статен айлънд се съобщава с града (и си "консумира" принадлежността към него) с безплатния ферибот - вървят един след друг и побират по 2 хил. души, пътят е 20 мин). Ред Хук беше затънтено от Бога място, докато ИКЕА не пусна дотам безплатното корабче от Уол стрийт - стига за десет минути. Българското правителство - това сегашното тулумбаджийското, а не "всяко правителство след десети" - е почти напълно невменяемо по тези въпроси. |
| Има два вида мислене. Единият е да омажеш всичко, като го събереш и го струпаш в една купчина и го залееш с лайняна пяна. Другият е да разровиш купчината, да отделиш важното от останалото и да го анализираш. Не мога да понасям първия начин и смятам хората, които го използуват за кретени. |
| Чичо Фичо, не съм боковист, но се стремя да не виждам нещата такива каквито са. Очевидно ж.п. транспортът върви на зле не само от 10 месеца насам. И преди ББ материалната база не се обновяваше, значително намаля средната скорост на движение на влаковете, доколкото си спомням имаше закрити линии, печалбата от отрасъла постепенно намаля, имаше не един протест на жепейци за неизплатени заплати. |
| *** една "подробност" и една визия. Марсилия-Париж, около 780км, пътуване с влак мин. 3ч03мин, макс. 3ч18мин. Цена, ако отскоча по спешност тази седмица - около 200 евро отиване-връщане; ако, обаче пътуването е планирано 1-2 седмици предварително (обикновено) ще ми останат пари и за хотел (е, почти), защото тогава обикновено стоя 2 дни. Две ОГРОМНИ предимства пред самолета -- тръгваш и пристигаш от/в центъра на градовете и от там 15-на мин. с МЕТРО, което де-факто прави пътуването по-бързо от това със самолет -- във влака се работи много удобно и спокойно оползотворяваш 2 от 3-те часа Удоволствието да се поразходиш, да си бъбриш по телефона, да ползваш интернет, да си поблееш и да си поприказваш не само със съседа изобщо не ги броя. Да, на практика спокойно можеш да отидеш само за 1 работен ден: влакът 6.28 пристига в 9.31, значи срещата е от 10.30 до 18.00, 19.16ч е обратният влак, пристига в 22.34ч - нулев трафик по пътищата с колата се прибираш за 0 време и в полунощ заспиваш. Ако работата се проточи има обратни влакове в 20.15, 21.16, 21.46 "Малката" подробност - системата ПО СЪЩЕСТВО В ТОЗИ Й ВИД е в комерсиална експлоатация от ... 1981 година! Сега пак проверих, че чак аз се усъмних в паметта си - датата по-точно е 27 септември 1981г, като рекордът по скорост от тестовете на 28 февруари 1981г е 380км/ч. Това означава, че с-мата е разработвана през 70-те години, и най-вероятно проектът е в отговор на петролната криза около това време. Така че, господа, ние изобщо не сме имали дори от далеч нещо подобно, че да го съсипе демокрацията - те това поне не е. Мисля, че в Русия подобна линия Москва-Питер (може би немската ICE, не знам) е открита съвсем неотдавна. Хайде по-скромно, да видим швейцарските железници, които също познавам добре. Лозана-Женева, ~60км, мин 40мин - макс 52мин. Само че тук, крива нива - няма метроооо, най-много трамвайчета!.. Тъй че, зависи къде имаш работа - с кола е по удобно (внимание с глобите, ще ви скъсат!..)! Лозана-Цюрих, ~230км, ~2.15ч ... София-Варна, ~440км -- вече стана ясно, че за 2 часа никога не сме си и помисляли да пътуваме, но някой да знае някога да се е пътувало поне 4ч20мин, както в Швейцария? Колко се пътува днес - 8часа може би? Тъй че, хайде да не оплакваме неродения Петърчо, нито пък да слагаме колата пред коня (подобно на АЕЦ Белене). Железопътният транспорт е бъдещето, но без удобен градски транспорт не е чак толкова практичен т.е. той дори няма шанс да бъде поне разумно губещ. В конкретния случай със София и при хроничната липса на средства, метрото е крачка във вярната посока в много по-голяма степен от въздишките по ЖП-то (и в Лозана точно това правят - преди 2 години откриха ново метро- автоматично и на гуми, подобно на 14-ката в париж). Метро, комбинирано с евтини, охраняеми паркинги в края на града. Mетро, което излиза над земята и обслужва предградията, че и по-далеч (подобно на S-bahn в Германия или RER във Франция) или просто като мюнхенското метро. Друг е въпросът къде са най-удачните трасета на метрото във СФ, но точно този проблем търпи като гранично условие контекста на интер-сити ЖП-то, въпросните паркинги и т.н. Това са големите линии за инвестиции през следващите 10-на години; БДЖ-то единственото в което трябва инвестира и възстанови са карго-превозите и там 8 часа до Варна си е направо бързо. Да живееш в Пловдив и да работиш в СФ това няма да го бъде никога в бедната на ресурси БГ - вместо за свръхскоростен влак Сф-Варна, да мислим по-добре за децентрализация на икономиката ни, подобно на Швейцария и Германия и вместо хора да шматкаме назад-напред стоки. Та и авторът видял нявгаш вагончета, ако съдя по засуканите (?!) кондукторки нейде от безплътните войнишки години, вагончета с кари, кокошчици, чушчици и философства - оная седмица за карите, тази за вагончетата... Ей, това носталгията като хване клати, не се шегува!  Редактирано от - sybil на 18/5/2010 г/ 10:53:11 |
| A бе, всичко е това е вярно, ама е прекалено залитане в другата крайност – айде сега да отричаме всичко, което е било направено, когато ние сме минавали прави под масата. За твое сведение, драги Бибиане, БДЖ беше здраво работещо и добре развиващо се предприятие. Електрификацията вървеше с пълно темпо и по най-натоварените отсечки имаше и се правеха постоянно двойни линии. Скорост 160 км/час (един час до Пловдив и три часа до морето) беше напълно възможно постижение още през 90-те години. За такива работи говори авторът и аз го подкрепям – това беше един убит поради некомпететност, неразбиране и некадърност развиващ се организъм. Български организъм с всичките присъщи на това кривици, но развиващ се организъм с всичките присъщи на това плюсове. Сега той си е пак български организъм, но отдавна, именно бидейки такъв, е труп с всичките присъщи на това признаци, да не ги изброявам, че днес съм в добро настроение. Опитите да му се вдъхне живот са и ще бъдат, при съществуващите условия, фатално обречени. Това казвам аз екстраполирайки автора. А да се мечтае за децентрализация на икономиката в България с тези днешни сили и ресурси, при тоя днешен умствен багаж и възможности, извинявай дълбоко – това е пълна утопия. Детски мечти в люлката. Икономиката днес и още дълго време след днес се развива и ще се развива стихийно. Подчертавам - стихийно! Никой не може да я управлява – днес няма нито съответен управленски акъл, нито съответни управленски ресурси за това. Такова ни е дереджето и то дълго време няма да се промени. В българската държава днес, драги Бибиане, като плесен след разрухата, отдавна се е настанила, бурно се е развила и царува с пълна сила не демокрацията, а „простокрацията”. И тази простокрация предстои дълго, бавно и мъчително да бъде измествана и прочиствана. Пък и децентрализирана икономика преди реформите, нали имаше? Всички по-големи и по-малки градове си имаха поминък и индустрия. Дори на селата, дори и в Родопите им бяха построени пътища и им беше осигурена заетост в, примерно - отбранителната, текстилната или хранителната промишленост, през зимата. Защо разрушихте всичко това? Е, сега предстои да изтеглим в пълен размер последствията от това разрушение и чак после, когато не само ние, но вие вече няма да сте живи – да се реформираме пак, връщайки се в старото състояние. Такава е обективната истина. Бъди здрав. Редактирано от - ламбен на 18/5/2010 г/ 11:39:32 |
| Драги ми Ламбе, ТОТО-то оцеля, БДЖ не можа – как да ти го кажа по-кратко? Аз нищо не отричам, времето го направи. Да отворя една скоба. Според мен зад всяко постижение стои поне един гений – четката за зъби, огледалото, стъклото, гребенът, огънят, самобръсначката, атомната бомбаи т.н. и т.н. Ние рядко знаем имената на тези хора, но Нютоновците не са 2-ма (с Айнщайн) за последните 400 години – много повече са. Така че аз нищо не отричам, а оставям на времето да го прецени това – чиста проба скромност, ако щеш. И щом БДЖ не издържа проверката на времето, не се разви, а рухна при все, че железниците са били миналото и ще са бъдещето в световен мащаб, при все, че не сме построили една магистрала за последните 20 години, то аз си задавам фундаментални въпроси. БДЖ работеше като функция от производството, транспорта на работници, суровини и стоки, от масовите пътувания до морето през лятото и умря заедно със соц-икономиката. Минималните потоци от каквото е останало се пое от камиони и автобуси и този бизнес преживя подем. Така че причините за упадъка са съществено обективни и аз дори не виждам смисъл да стигам до некадърното управление. Защото всяко управление (айде, мениджмънт), приятелю, е парето-оптимално – 20% от причините дават 80% от ефекта. На мен тези 20% във вид на обективни фактори ми стигат, препикавам храстчето и тичам на друго, но когато трябва да се НАПРАВИ нещо, аз ще се върна на същото място и ще ровя точно там, където съм препикал. Въпрос на стил, вече писах. Това не означава, че не виждам некадърността, но понеже не обичам и героизма в бизнеса не позволявам тя да натежи твърде много в преценката ми. Ето, г-жа Димитрова от НаКаЖИ „не става на работа“, както малко смешно би се изразила жена ми. От откъса на интервюто това личи ясно по премълчаното (бих изровил цялото, ако съм decision maker по случая). Г-жата пропусна да каже, че да, ние нямаме никаква писана стратегия за развитието на БДЖ в която да са отразени силните, слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT), не знаем, примерно, кои от малките гари могат да бъдат потенциално интересни за превоз на стоки (добив на дървесина, индустриалните зони и т.н. ), за да ги запазим и просто продаваме релси в зависимост от пътнико-потока в момента и не, ние не знаем, ако се наложи да купим релсите отново колко ще ни излязат тези 2.5млн получени сега при положение, че България не произвежда релси и т.н. и т.н. Но какво да го коментирам всичко това? Ако има бизнес (хляб) тази патка ще бъде отстреляна много бързо, за мен тя е несъществен проблем, консуматор на горчиви чаши и никой разумен човек не би се натискал за мястото й в момента. По-важно е друго – какво е призванието на БДЖ днес или к.т.н. „кому ты нужен“? И понеже ти не си си задал този въпрос си се объркал за свръхбързите влакове. Аз виждам поне две – да спомогне за децентрализация на икономиката (с каргото главно) и да ни подготви за вече близкото бъдеще, когато нафтата ще е 4лв литъра. Свръхскоростните влакове не са за България през следващите 10 години, нито са били през изминалите 20. Въпреки, че ползвам предимствата им днес и и твърдя, че те са бъдещето, аз обратно на теб мисля, че вложение от 2-3млрд (естествено държавно) за такъв влак София-Варна ще фалира, няма да можем да плащаме дори лихвите и изобщо ще остане като още един паметник на пост-тоталитарната глупост. Ти и китайските ти приятели мислите обратното. Аз твърдя, че за да има кой да плаща по 100-200 евро билет, трябва да има силен бизнес трафик между София, Пазарджик, Пловдив, Ст. Загора, Ямбол и Варна. Забележи – София-Варна и сега има МАЛКО полети (само за 19.99лв и т.н.), така че силен трафик Сф-Варна остава на второ място. Трябва и силен туристически трафик от тези градове към морето през лятото, когато бизнесът пътува по-малко, а това ще е вторичен ефект от икономическата децентрализация. Следователно децентрализацията на икономиката идва ПРЕДИ свръхскоростния влак и чак тогава той може да е разумно губещ. Кога и как ще бъде направена децентрализацията са въпроси ирелевантни за това съждение. Сега, съвсем отделно децентрализацията не е лукс или мечта, а жизнена необходимост и тя не е мотивирана от развитието на БДЖ-то, а е фундаментален проблем. Ние не можем да предотвратим недоразумения като Фердинанд, Станишев или Виденов да застават начело – за тази позиция учудващо не се искат нито стаж, нито тест за интелигентност, нито нищо. Но сме длъжни да помислим как техните глупости (и мързел) и на такива като тях да не са повече фатални и това на първо място в икономиката и на второ в политиката. Така провалите ще станат повече, но ще остават локални, а цялата държава ще учи от тях. А това, че някой партиен велможа на времето е построил завод в селото си не е децентрализация, съжалявам. И второ, самото струпване на политическа власт и финансова мощ в столицата генерира корупция, чисто и просто. Децентрализацията може да бъде извършена по-лесно, отколкото мислиш, малък пример: Варна е естествен втори център в държавата – ако бъде подкрепена, тя ще натежи и ще повлече крак – първо в източна България, а после и в цялата държава. Обратно, днес всички печалби от морето се репатрират в Сф, поправи ме, ако греша. Държавата спокойно може да помисли за индустриална зона във Варна със специален режим – администрация на едно гише + бързи съдебни процедури (и забележи, аз не съм от Варна). Казанлък и Стара Загора бяха силни в машиностроенето (и са на един гъз с извинение), този отрасъл там и днес съществува и може да бъде подкрепен Трето, специално за теб, децентрализацията ще понижи поразяващия ефект на глупаците добрали се (с парашут) до твърде високо. Колкото до БДЖ утре – карго превози. Но това може да се направи само със сериозна инвестиция в ИТ – електронна охрана, проследяване на пратката и т.н. - аз трябва да мога да знам, че пратката ми е на червен семафор в Каспичан. И понеже ти го работиш това и имате нещо подобно ти го казвам, ако свърши работа, поне някаква файда от този ферман. И понеже въртим-сучим все опираме до пустия диалог на поколенията, ето какво мисля. Умни са тези, за които другите работят, а мъдри тези, за които работят умните, нал тъй? Затова аз проблеми с младите нямам - те докато поумнеят, аз или ще съм помъдрял и остарял или ще съм умрял - get rich or die tryin. Такъв е кръстът, който твоето поколение остави на моето и аз нито ще се оплаквам, нито пък ще благодаря за него, а ти не си мисли, че отричам нещо – просто carpe diem quam minimum credula postero, но не само за утрешния ден, но и за миналия. По-здрави! |
| Леле мале - живей днес, защото утре ще станеш много глупав. Или пък - стани богат и бъди идиот, както винаги. Как си Бибиане? Благодаря ти за дългото писание. Беше ми интересно. Не, че съм съгласен с него, де. Просто така, благодарен съм ти за вниманието. Но, имаш и някои абсолютни проблясъци на пълно затъмнение. Примерно: “…това, че някой партиен велможа на времето е построил завод в селото си не е децентрализация, съжалявам”. А какво е, бе? Баш точно си е децентрализация. Защото ... това нещо е станало възможно точно поради решението за децентрализация. Но, такива неща стават по целия свят. Аз, примерно, съм строил завод за компютърни дискове във Франция в родния град на бишия френски министър на отбраната. Защото той така искаше. Случаят е известен и за него писаха дори и българските вестници. Както винаги – по нашенски изкелифещено, но все пак писаха. Строил съм също и завод за електромери в родния град на турския заместник министър председател и министър на енергетиката. Вярно, че и двата строежа не стигнаха докрай и нещата се смарангясаха, но това не беше по наша вина. За сметка на това пък, каквото съм строил в България, е проработило и след това дълго време добре работеше. Разбира се, докато не дойдохте вие демократите и не установихте властта на простокрацията. Нищо лично. Ти си ми симпатичен, но фактите трябва да се поставят винаги извън обхвата на чувствата. Поздрави. Редактирано от - ламбен на 21/5/2010 г/ 17:24:51 |
| Хелоу Ламбе, ех, че дълги уикенди този месец - връщам се почернял и няма да повярваш - поумнял: примерно научих, че няма по-добро дърво за барбекю от маслината, е говорихме и как да се сметне нещо по квантова механика, ръчкайки жарта, но това е дреболия. А пропо, голям познавач съм на френската ривиера и италианска лигурия, ако решиш да ходиш по това време е идеално, а съвети давам безплатно, примерно за малко ресторантче привечер на самия бряг на 1-2м от пличкащите се в камъните вълни, където сервират 25-30 сантиметрови стекове или правят чудесна риба, ако си фен дори ти носят една дъъълга дъска с риба на масата, за да си избереш коя да ти сготвят  и т.н. и т.н. Градът, където си строил завод се римува с любимото ми сирене Рокфор, а малкото име на аверчето ти е скъпоценно - интересни приятели имаш и интересни неща сте правили, трябва да призная. Обаче това чувство, че светът започва и завършва с вас ми е малко смешно. Но пък ми харесва способността ви да действате на едро и да се държите заедно. А не ми харесва, че мислите локално, а действате глобално, т.е. наопАки (това редовно го пишеш грешно), затова големите неща, които сте направили, всичкият труд, който сте хвърлили е отишъл нахалост. Колкото и да търсиш вината за катастрофата извън вашето поколение няма да я намериш. Били сте умни, но са ви липсвали мъдрост и кураж, а постиженията ти днес сочат единствено, че си ги придобил от тогава - всеки друг извод би бил жертва на причинно-следствена грешка. Право куме в очи - каквото и да ми кажеш няма да се обидя, защото си умен човек и особено, когато защитаваш кривата кауза или просто дърпаш чергата към себе си е много поучително да те гледа човек как носиш вода от 9 извора...  Относно писането - и аз като теб, подреждам си мислите по проблеми, които не са ми всекидневие, но ще имат значение един ден. Толкова за ... линиите на мисълта от мен.  Приятен ден. |