Отиди на страница:
| Авторът се е загрижил за града, а не за селото - това и от заглавието си личи, макар част от съдържанието да е объркало всички форумци, барабар с ... автора. Изобщо глупава статия, да се аргументирам. Случва се жената понякога се ядосва на касиерки или продавачки в магазин, че били смотани или глупави. Жената ми не е права (!) - магазинерката, ако беше по-умна щеше да прави друго за повече пари, аз съм философ и приемам това нормално - прави каквото може и за мен е ок. И със селянина така - създай му условия да си има ферма, а после го стрижи и дой - той пак ще блее доволно и агънца ще има. Кой да му ги създаде тия условия? Ами гражданите, разбира се - същите политици, икономисти, адвокати, тъй както инженерите му дават машините, химиците препаратите за растителна защита, а търговците му продават всичко това. Докато бе президент Жак Ширак всяка година ходеше на изложението на селско стопанските производители в Париж и аз съм ходил - впечатляващи говеда и това, гражданино, не го казвам в преносен смисъл!  Кариерата на Жак Ширак тръгва от селото и земеделски министър е бил. Митеран също е обичал провинцията.Така че, авторе, не можеш от една страна да роптаеш, че няма успешни ферми по селата (с изключение на една шепа в Добруджа, според мен) и от друга, да се питаш какво правят селянчетата в града. Ами какво да правят на село? По селата младите хора, доколкото ги има безделничат - това и от крими хрониките и сводките на КАТ си личи, ако не си помирисвал село. Изобщо българското село бе разбито от гражданите, - селянинът сее, копае, дои - дори с машини да го прави, все тая - от него повече не искай. Така че, истинският въпрос е -доколко българският град е град? Гражданите имат ли повече акъл от селяните, за манталитет да не говорим? Защото окаже ли се, че София е село, селянчетата са си съвсем на мястото, защото факт е, че те, селянчетата, са именно там - в града, но ... ТОВА НЕ Е НИЩО НОВО! В България винаги, винаги, винаги от Освобождението насам селяните са прииждали в града и децата им са ставали граждани. И преди 1944 е било така и след 1944, от 1878 насам все така е било-вж. как е растяла популацията на градовете, елементарно Уотсън. Но авторът не си дава сметка за този ОЧЕВАДЕН факт и това е втората причина, поради която статията е тъпа. Щом селянчетата в града не са били проблем за просперитета на България преди години, преди век, те не са проблем и сега - тук авторът просто се е оплел като пате в кълчища. ПП обяснението, че селянинът бил консервативен бля-бля направо си е "заето" от Буров, да не използвам по-серт дума. |
| Прочетох статията заради заглавието и с идеята да напиша и аз нещо по въпроса. Понеже дълго съм "развивал гражданско общество" на Балканите знам колко трудно става това със селяни. Особено, ако не познаваш спецификата на селото. Без претенции за научност и изчерпателност за мен разликите село град са следните: на село всичко е конкретно и лично, в града има безлични принципи; селянинът гледа в небето със страх и надежда (земеделието е най-големия комар - с времето, ако вали е добре за дините и зле за доматите, ако не вали - обратно), гражданинът гледа в календара кога ще си получи заплатата. Когато в един град от 100 000 дойдат 10 000 селяни се усеща. Като дойдат над 30 000 - градът губи част от облика си. |
| А София някога беше хубав град. С градинки, чисти улици. Сега в градинките паркират селяните с регистрация ВР, РК и др. В общинската администрация, както и в държавната, също доминират селяните. На село останаха впиянчени лумпени. Та какво сега, ние софиянците да отидем на село и да правим модерно земеделие вместо "да драскаме по стените" или във вестниците? Искам да кажа, че статияте е хубва като описание на действителността, но не дава предложения за промяна, за решения. Дал; и защото всичко хубаво е безвъзвратно загубено? Редактирано от - Старшина Петров на 27/5/2010 г/ 12:09:09 |
| В България има тлеещ конфликт между поколенията, а не противопоставяне селяни-граждани. И може би на това общество му е необходима истинска война тип 3ападна Европа '68 или РАФ. |
Най-голяма производителност селското стопанство имаше по времето на комунизма, и тогава селата имаха най-добро развитие. Това са фактите      |
| Фактите говорят, че по времето на социализма България е достигнала максимални резултати в селското стопанство.Тогава, когато човек погледнеше нивята, те нямаха край и радваха окото.България снабдяваше с домати, краставици, грозде, плодове, заленчуци и жито половината соц лагер.Единствените проблеми бяха при прибирането на тежката реколта.Затова имаше и ученически и студентски бригади.Ако не отидеш на бригада, няма заверка на годината.Беше весело и готино на тия бригади.Реколтата биваше прибрана и нивята отново засадени по най-модерни начини.Сега като погледнеш къра и ти иде да заплачеш.Расипия и безотговорност.Срам и резил. |
| През 1975 г. докарвах един скъп на сърцето ми гост, рускоезичен, в София, с влак. Така най-хубаво се вижда страната, в която влизаш за пръв път. Понеже бяхме минали вече през украинските, молдавските и румънските кърища с колибите със сламени покриви, бях много горда от разкриващата се гледка (естествено, след като минахме циганската махала на Руси). Всред всички ах! и ох! аз все повтарях фразата - смотри! и ни одного клочка необработанной земли! (нито един къс необработена земя, за англоговорящите превеждам). По едно време вече човекът взе да ме кодоши и да повтаря вместо мен - ни одного клочка необработанной земли. Ми така си беше. Запознах се с изказано мнение на същия човек в руска медия, наскоро, с впечатления от посещение у нас по време на газовата криза. Пишеше, че нищо не е останало от тази китна страна, плюс други импресии, да не споделям по-нататък. На мнозина ни е мъчно за тази гледка, която виждахме през прозореца на влаковете, особено като я сравним със сегашните буренясали простори, докъдето окото ти види. Ама какво да се прави, то се случило, щото селяните си били отишли ... |
| Градските селяни се наричат "СЕЛЯНДУРИ" Разликата: Един селянин хванал златна рибка: Пусни ме селянино и ще ти изпълня три желания? -Каручка, къща, мир и любов в дома ми! И хоп всичко изпълнено, а рибката в реката. Действие второ: Хванал Селяндура златна рибка: "Пусни ме селянино и ..." Ти кого наричаш селянин ма ... и смачкал горката рибка. "Пази боже сляпо да прогледа" би казал Алеко |
| Уважаеми другарки и другари. С удоволствие прочетох статията. Ако сте си мислели, че вече двадесет години градите демокрацията - автора на статията доказва противното. Той все още живее при социализъма и не може (или не иска) да приеме промяната (ако я има). Опитвам се да намеря, къде е тази другата България, за която се пише в статията - с буренясалите дворове и с неуредените стопанства. Ако стопаните са мързекиви - дворовете им ще са буренясали. Не може да си работлив и да мизерстваш на село. Преди повече от 40 г, при хубавото време , хората живееха на село с пенсия от 40 лв на човек, купуваха си само хляб, олио и захар и живееха добре. |
| По отношение на селяните в градовете - това не е толкова страшно. Не всеки може да се роди в голям град. По-лошо е когато градът се напълни със селяндури. Може да си роден и в Ню Йорк и пак да си селяндър, или пък в най-малката махала и да си духовно богат. Кои са тези, които определят или класифицират кой е селянин и кой е гражданин? |
| Даа - въздъхна Киркор - За съжаление кирливия слой си остава , независимо от форсираното израстване на индивида. Един такъв акселериран Андрешко, днес по телевизията, въпреки висшите си от Оксфорд и Харвард упорито повтараше - "оценям и намалям". Аслъ, кой пък да му преподаде в Оксфорд и Харвард българския правоговор? |