Иван Стоянов вдигна най-сериозния скандал във футбола ни напоследък. Играчът на руския Алани напусна националния тим, обиден от отношението на Станимир Стоилов. За постъпката си - новия клуб и стария - ЦСКА, сливналията говори пред "Стандарт".

- Иване, каква е истината за скандала в Белгия, чуха се доста версии?
- Истината я казах. Реших, че няма смисъл да стоя в националния отбор за 2 минути на мач, и то контрола. Иначе благодаря на Станимир Стоилов за повиквателната.

- Мъри Стоилов обаче заяви, че точно той е отворил вратата за националния отбор?
- Хубаво е да провери, преди да говори. Имах повиквателни и при Христо Стоичков, и при Пламен Марков.

- Проблемът, доколкото разбрах, е следният: Алания те пуска 15 дни почивка, а ти отказваш да пътуваш половината от тях с националите заради две минути на терена?
- Точно така. Даже дните са 9 или 10. Пак казвам, ако е официална среща, щях да приема. Но това са контроли, нали целта е да се видят повече момчета. Аз има самочувствие, че не съм играч за 2 минути.

- А за колко?
- Не знам. Ако бях треньор, Иван Стоянов щеше да играе повече. Поне по 30 минути (смее се).

- За краткия си престой в националния разбрахте ли защо не върви отборът?
- Питайте треньора. Може и заради него да е. Може и заради нас, футболистите. Но така ще е, докато националният отбор не бъде даден на чужденец.

- Искаш да кажеш - на човек, който не се влияе от мениджъри, клубни интереси и т.н.?
- Нека не уточняваме. Не съм бил толкова време в отбора да говоря за мениджъри и интереси. Аз контактувам с моя мениджър - Йордан Лечков, други не ме интересуват.

- Т.е. Йордан Лечков не оказва натиск в националния отбор?
- Не, даже винаги е бягал от това, за да ме пази от хорските приказки, че виждате ли, Иван Стоянов е в националния заради вуйчо си. Е, сега никой не може да каже, че Йордан Лечков бута племенника си в Русия.

- Събраха ви на лагер веднага след отказването на Бербатов, какво гласяха коментарите в съблекалнята?
- Коментари много не е имало. Човекът е решил, че така ще бъде по-добре. Явно го е обмислил добре.

- Имаше ли дистанция между Бербатов и вас, останалите футболисти. Говоря най-вече за тези от българското първенство, където и ти играеше доскоро?
- Нормално е да има някаква граница или по-скоро дистанция. Къде е Бербатов, къде сме ние?! Казваш Манчестър Юнайтед и спираш. Само ние в България го плюем.

- Да преминем към новия ти клуб Алания. В България, като се говори за Владикавказ, хората се сещат за терористи и бомби?
- Преди - да, сега е напълно нормален град. Абе, малко още е в комунизма, по-старички сгради. Направо като по-голямо село. Честно казано, не беше лесно, докато свикнем, сега е по-добре. Разбира се, много ни помогна това, че пристигнахме с Иван Иванов. Семейството ми също дойде във Владикавказ.

- Как минава един свободен ден, имаш ли впечатления от хората в този регион?
- Свободни дни много няма. Тук лагерите преди мач са по 3 дни. Прибера ли се след среща, почти не излизам. Седя с малката Сиана и половинката Деница, забавляваме се.

- Излишно е да сравняваме руското с нашето първенство, затова ще те попитам до кои западни шампионати се доближава?
- Веднага след най-силните като английското и испанското. Хайде, да кажем на 5-6-о място в Европа.

- Без да питам за заплатата ти, колко повече изкарва един футболист в Русия?
- Много повече, в пъти е. Не са само заплатите. Лошото е, че като цяло инвестициите са в пъти повече - и в тренировъчни бази, и в деца, и в стадиони. Като гледам, направо се отчайвам кога и ние ще се оправим. Отговор има. Когато си оправим поне терените и плащанията, вместо постоянно да се правят компромиси.

- За руския футбол тук се знае и друго: тичане, тичане и пак тичане. Така ли е?
- Вярно, доста е тичането. Бил съм в Щутгарт и като се замисля, в Германия беше по-малко. Но пък на мачовете тичаме доста по-леко.

- Свикна ли с гостуванията, тъй като пътуванията до някои руски града изглеждат кошмарни?
- Не. С това няма свикване. Направо ми става мило за автобусите, с които се возех в България. Клатиш се по 5-6 часа, но пак е за предпочитане.

- Познават ли те вече феновете във Владикавказ, колкото и рядко да излизаш?
- Едва напоследък, когато натрупахме няколко победи, станахме по-известни. Само веднъж с Иван Иванов бързахме да се приберем след мач и вместо да изчакаме клубния автобус, взехме такси от стадиона. Хората ни видяха и близо 40 минути давахме автографи, снимахме се. Хората обичат футбола, в момента са доволни от Алания.

- Кой ще е новият шампион?
- Битката е между Зенит, ЦСКА и Рубин. Хайде и Спартак, не бива да ги подценяваме.

- Начетохме се на джипове и бонуси, които раздават например в Терек при успех, как е в Алания?
- Няма ткива неща. Каквото е по правилник, това се плаща, и то редовно.

- Спомена преди, че нередовното плащане провали ЦСКА през сезона, държиш ли на думите си?
- Да, то се видя. Когато плащаха навреме, биехме наред, играехме добре. Изведнъж всичко се обърна.

- Май спряха да ви плащат покрай първия мач с Базел?
- Не, напрежението избухна точно в мача с Миньор на "Армията".

- Да не би някои от тима да е бойкотирал за пари?
- Не. Но бавенето на пари бие по футболистите. Излизат с друго самочувствие, друга нагласа.

- Искаш да кажеш, че това с любовта към фланелката е забравено?
- Не, но много трудно ще станеш шампион от любов към фланелката. Аз съм цесекар, но и професионален футболист. Трошиш си краката до 35-36 години, после какво! Знам, феновете ни виняха, но те ли ще хранят семействата ни!

- Не съм забелязал да имаш проблеми с агитката?
- Не, за мен лично агитката на ЦСКА винаги ще остане -1 в България. Визирам други събития, най-вече тези в Мездра. Не е вярно, че момчетата на терена не искат да победят. Понякога обаче не става. Аз съм играл в Сливен срещу ЦСКА и Левски, знам как е. Това са мачовете на сезона, всеки се хвърля не на 100, а на 1000 процента.

- Би ли ли се върнал в ЦСКА?
- Искам, не искам, един ден ще се върна в България. Клубовете са два - ЦСКА и Сливен.

- За какво от годината в ЦСКА още те е яд?
- Заради споменатите проблеми изпуснахме дубъл. Никога нищо не се знае, но докато всичко в клуба беше наред, водехме с доста на Литекс. Жалко за колектива.

- Иска ли те московският ЦСКА?
- Чувам някои неща, но не искам да коментирам.

- Къде почиваш в България?
- Засега у дома. Чакаме слънце и след ден-два тръгваме за морето със семейството.

- Промени ли те малката Сиана, научи ли се поне памперси да сменяш?
- Нямам проблеми с памперси, къпане и всички останали неща. За особена промяна в мен е трудно да кажа. Може би има малка разлика.
Ивайло Йолчев