Mnogo obicham intervuta 1:1. Samo zaradi tova si zaslujava da ne hulim neprekasnato jurnalistite. Vse pak te imat vazmojnost i kogato iskat mogat da zadavat neudobni vaprosi. Za men e iasno che ili Simeon e sbarkal darjavata, ili e sbarkal vremeto. Toi i zatova vse za nego govori. A az si misleh, che kato evropeec chte ima pone samochuvstvie da se opava i da zachtitava nacionalnite ni interesi. |
Кой каза, че ТРЯБВА да "влизаме в Европа" Защо ТРЯБВА? Влизаме в Европа - УРА! Десет години вече хранените медии поддържат усърдно няколко мита, а именно: 1/ Влизане в Европа (голяма част от политическия елит и нахранените журналисти припяват като заклинание: "Да влезем в Европа!", "Ще влезем в Европа!" Сякаш България е в Азия. Или, може би, на остров Тамбукту. 2/ Чуждите инвеститори! Да дойдат чуждите инвеститори! Те щели да открият работни места. А кога идват чужди инвеститори? Когато действащата Конституция и местното законодателство се преработят така, че да им се гарантира максимална печалба за максимално кратко време! Когато отпаднат всички забранителни членове и алинеи на Конституцията и се обезсилят всички закони в защита на националните интереси и правата ни... Едва тогава чуждите инвеститори ще се материализират и ще останат тук, докато изсмучат ресурсите ни и докато има достатъчно бели роби, готови да им работят по двайнайсет часа на ден за жълти стотинки!... В този момент най-актуален е първият мит: България влиза в Европа! България вече е поканена! Урааа! - дерат се проправителствените медии, пръскат слюнки нашир и надлъж, оригвайки се сито отвреме-навреме. Най-сетне Желязната завеса падна! - квичи възторжено един добре охранен ежедневник. Най-сетне България ще се интегрира към западноевропейските ценности, за които толкова много се натискаме. (Същите онези ценности, които Европа отдавна е изгубила някъде по пътя дотук. Но кой да извика "Царят е гол!", кой да посочи с пръст раздрусаните, вонещи телеса на алчна, продажна Европа?) И едва ли между българските журналисти, заровили жадно зурли в правителствената копаня (или подсмърчащи до нея), ще се намери някой да разкаже на обикновения българин с "думи прости": - как евентуалното членство в Европейския съюз ще се отрази на ежедневния ни живот? - какво ще стане с малките и средни фирми (ако през 2006 все още има такива)? - защо френските фермери периодично заливат с продукцията си центъра на Париж - защо не са щастливи и доволни? - на какво се сърдят? Какво ще стане със селското ни стопанство? (Затова ли някои ще си счупят краката от бързане да променят Конституцията, да разпродадат земята на чужденци - тоест, да унищожат земеделието ни, преди да са започнали проблемите?) Защо се леят оди само за хипотетичните реки от мед и масло, които ще ни залеят, а не се споменава нито дума за отрицателните страни на членството в Европейския съюз? Къде е Ботевското перо да заплаче за род и родина? И накрая: какво представлява тази покана по същество? Не е ли само потупване по рамото заради подкрепата на целенасоченото убийство на една съседна страна? Не е ли само политическа подкрепа в кризисен момент за правителство от доказани лакеи? Сега всички коментират дали цитираният срок - 2006 година - е реален или не. Но никой не се пита кой ще доживее до 2006. Ще я има ли България тогава? Ще има ли българи? Колко от нас ще оживеят през 2000 година? Колко ще издържат на цени на електроенергия, увеличени с нови 14%? На предстоящото увеличение на цените на парното с нови 10 %? На цена на килограм хляб 1.20 нови лева? Колко възрастни и млади безработни ще се самоубият? Колко още деца и възрастни ще угаснат от туберкулоза - рак - обикновен грип? Колко диабетично болни деца и възрастни ще оцелеят, след като се оказа, че осигуряването на инсулин не е отговорност на Министерството на здравеопазването? А някои представители на политическия елит вече радостно потриват ръце: Ухаа! Ще има заеми от Европата! Заеми, които ще се ползват от Тях, а ще се плащат от нас. Правилно почесва възторжено пеликанска гуша Господинът! Други европейски народи проведоха референдуми за членство или не в Европейския съюз. Нито едно българско правителство през изтеклия десетгодишен период не е дори споменало за провеждане на референдум - бил той за членство в НАТО или за членство в Европейския съюз! Да приемем, че посрещаме 2006 година. Оглеждаме се и - какво виждаме? Въжделената мечта на един съвременен министър се е сбъднала: държавната собственост е сведена до голяма кръгла нула. Значителна част от новите (чуждестранни) собственици, притежатели на фирми със същата дейност, са ликвидирали вече закупените на безценица български предприятия и са си решили отчасти проблема с конкуренцията. Другите са изяли де що има за ядене из България и вече се взират жадно в други, незавоювани или още недоизядени ресурси на други територии. Българската войска е архивирана. АЕЦ "Козлодуй" е само спомен. Конституцията отдавна е променена под диктата на Големия Брат (я от Европата, я отвъд океана...) А после направо е суспендирана, за да е по-лесно. Земята е продадена на чужденци и върху родния чернозем са построени бази, летища, гаражи, виадукти и други улеснения за чуждестранния военен персонал. Някои чифлици от миналите векове са възродени и потомците на сегашните собственици на земя (ако са оцелели) робуват на потомците на стари господари от едно Присъствие, продължило 500 години... Друга част от оцелялото аборигентско население живее в гета, лъска ботуша на Господаря и задоволява нуждите му от секс и вулгарни убийства. Политическият елит от последните десет години не е в полите на Витоша. Продал и страна, и народ, той отдавна е влязъл в Европата (или се е прехвърлил отвъд окана). Там се радва заедно с потомството си на сладък живот в чужбински имения, закупени с одраните кожи на простосмъртните българи.. България се е изпарила в небитието. Няма го и народът й... "Капанката скачаше.. играе.. Хоро. Чупи ръце, блъска нозе и крещи: -Иху-у, мари Земьо черна! Иха-а, мари Земьо сладка! Иху-у! Иха-а! Препукай се мари - иху-у! Препукай се, курво Земьо, та ни погълни, мари - иху-у, иха-ха - Хи-и-и..." Антон Страшимиров. "Хоро". Благовеста Дончева София 13.12.1999 год. vjara2810@excite.com |
най-после и ние да имаме един наистина внимателен, фин, образован и благовъзпитан цар, а тези недодялани Ж-та с техните вулгарни намеци карат човека да се изчервява. Има нещо дето му се вика свян, в края на краищата! . Ж: Водят ли се преговори зад гърба на парламента? П.: Моля ви се! (усмихва се, изчервява се, запъва се, по слепоочията му избиват ситни капчици пот, прехапва си долната устна, на горната му избива херпес, накрая не си довършва фразата и хуква през глава) . Посмях се, де! |
Благовеста Дончева, браво за вашето есе! Мисля, че съм срещала една-две публикации на английски от български автор с име Благовеста Дончева на сайта на Джаред Израел, Emperors_clothes. Има ли нещо такова, или греша? |
Ако кажем, че журналистите тероризират политиците, защото трябва да се продават вестниците им, те ще отговорят: - Ами да! Ако кажем, че ги тероризират, защото ги мразят, ще замълчат. Ако кажем, че го правят, за да принизят политиците на тяхното ниво, ще възразят: - Не, ние сме по-високо! Всичко това говори за беднота: всякаква. |