Отиди на страница:
България на която Рим завладява през 1ви век земите на юг от Дунав. България която си отвоюва обратно тези земи постепено докато в 7ми век има договорно признание от Римската Империя. Плямпането на глупости не е забранено, но все пак човек трябва да се ограничава в този вид дейност... |
да взема в едната ръка огнехвъргачка а в другата базука Айде холан бе, това даже и другаря Ленин не го може  |
| ... Както обикновено се случва, с изключение на днешната българска действителност, търпението на потъпканите винаги има край. Г-н Петрински - за това Ви прорицание, наблюдение, съждение, констатация и тн. -  . |
| Защо се ровим в дебрите на историята, когато в момента тече най-страшното обезлюдяване на Добруджа и на цяла България - демократичното обезлюдяване. Докато за далечните исторически времена говорим за движение на човешки маси от порядъка на десетки хиляди хора под натиска на външни сили, по време на тъй наречения преход към демокрация демократите успяха само за 20 години да прогонят над 2 милиона българи, отделно да унищожат над 1 000 000 българи и постигнаха това, което не успяха всички външни врагове на България за цялата и 1300-годишна история и то за нищожно кратък период - само за 10-20 години. Безпрецедентно обезлюдяване. Редактирано от - XYZxyz на 10/6/2010 г/ 14:58:20 |
През 384 г. нови готски маси преминават вече пропукания лимес, през 386 г. - пак. За да спре греутунгите, които започват да форсират дунавското устие с 3000 лодки, начело на значителна войска тук се появява император Теодосий. Този път военните действия са с успех за византийската войска.  |
| Наскоро четохме пак у Петрински, че според археологическите данни контактът на българите със старото население на юг от Дунава е станал най-вече в североизтока. Това е сериозна корекция на старите схващания - например на Ив. Венедиков - опиращи се главно на изворите (вкл. Бълг. анонимен летопис от 11 в.) и фолклора, че контактът е станал на юг, близо до Цариград, особено в Странджа, дето се било събрало старото население от набезите от север. Земите, в които станал контактът, вероятно не са били степите на крайморска Добруджа, а гористото Лудогорие (чак до турско време били покрито в дива гора) и не по-малко гористата Верегава - Източна Стара планина на север до Тича и чак до Варненските езера, в която Аспарух преместил северите. Павел Георгиев е автор на теорията, че старобълг. култура, възникнала в североизтока, е повлияна главно от развилата се в 6 в. синтетична "култура Варна" от трако-елинистически, римски и източни елементи. Тя се развила около големия имперски център край Варненските езера от 6 в. при имп. Юстиниан Велики. В 539 г. той създал нов военен окръг (куестура екзерцитус) с център край Одесос (според П. Георгиев седалището не било в трако-елинистическия град, който винаги се самоуправлявал - sacratissima civitas odessitanorum), а във военния лагер (кампус) западно от него. Този лагер бил адм. център на областта, включваща не само Скития и Долна Мизия, но и далечни земи като Кария, Цикладите и Родос, и освен Юстиниановият квестор, нова длъжност, там било седалището и на друг римски генерал, магистер милитум пер Тракиас (става дума за диоцеза Тракия, т.е. целият източен Старопланински полуостров). Георгиев вижда признаците на влиянието на "култура Варна" (6 в.) в/у Плисковско-преславската култура от 8-10 в. главно в архитектурата (монофизитският манастир-крепост на Джанавара) и торевтиката, но също и в книжовността - именно Преславската школа, чието най-голямо открито засега книгоиздателство било също във Варна. Голямо било архитектурното влияние на Марцианопол, чиито руини в края на 7 в. били още доста величествени, многоетажни. Това била временната столица на имп. Валенс в първата готска война в 4 в., за която става дума в статията. Дялани камъни от руините на Марцианопол били използвани за строжа на Плиска в края на 8 в., много по-късно - преместени от османлиите от руините на Плиска в Томбул джамия и в новата (1830 г.) варненска крепост и най-сетне след 1878 г. легнали в основите на варненската катедрала и двете гимназии. Но докато Марцианопол бил руини, новият център на българите в "така наречената Варна близо до Одесос" влязъл веднага в интензивни контакти с Цариград, вкл. търговски. Единствените големи монетни находки от края на 7 в. по нашите земи са намерени във Варна, вкл. една от около 70 златни солида (в, хм, частна колекция), сечени приживе на Аспарух и явно донесени от цариградски купец, дошъл за стока при българите (или може би е било царски трибут за победителя Аспарух). Приемствеността в културата на българите и старото население Венедиков виждаше във фолклора - коледарите, широко известни в североизтока чак до Дунавските устия и Карпатите (Коледа е от лат. Календе), русалиите - от лат. Розалия и целия празничен цикъл от началото на лятото, идещ от ритуалите на лекарите на Залмоксис, Трифон Зарезан - от Дионисиите, лазарките и др. всички запазени у старото бълг. мизийско население. Разбира се, нестинарите в Странджа. Североизтокът е единственото място в равнинна България, т.е. цяла Мизия и равна Тракия, в което има запазени остатъци от старото българско население от Първото бълг. царство. Такива аклави са Провадийското плато от Каспичан и Мадара почти до Девня (селата Каспичан, Кюлевча, Косово, Неново, Невша, Равна, Кривня, Венчан...), капанските села (Гецово до Разград...), силистренските села (Калипетрово, Айдемир...) и др. Тяхната етнографска древност - в миналото били белодрешни, двупрестилчени, с опр. член в м.р. на -о и запазен винителен падеж в ж.р. - ръка и ръкъ, беше открита от Л. Милетич и др. в края на 19 в. (В ново време Анчо Калоянов изучи и фолклора на с. Аспарухово (Ченге, Овчага), което дотогава беше останало в сянката на братята си чернодрешни старопланинци от Гулица (Голица) и Еркеч (Козичино), смятани за други преки потомци на Аспаруховите българи.) Много от старите белодрешни мизийци са мигрирали в северна Добруджа и Бесарабия и сега потомците им са може би към половината от бесарабските българи. Старо българско население са и "българските" гагаузи, "ески булгар", най-старото оцеляло местно население на Черноморието от Варна до лимана на Днестър. Историята на българското население северно от Дунава, сега почти претопено, ще се изясни по-подоробно в бъдеще, когато имаме по-цивилизовани отношения със съседите. Ще има сигурно многотомна румъно-българска енциклопедия за българското наследство в Румъния и Молдова. |
| Тъкмо прочетох за "Варшавските нашествия..." и реших, че Петрински пак громи католическите кръстоносни агросори, пък то било друго тоз' път! А статия мимо прошла... |
| Икономически - според едно интервю на Б. Димитров от м.г., което донякъде потвърждавам с мои наблюдения, в Добруджа сега земята е 100% обработвана. Последните три години, а и за тази са такива очакванията, имаше рекордни добиви на зърно, за пръв път в 2008 г. цели общини счупиха рекордите от соца - над 500 кг/дка. 5 млн т добив, 3 млн т износ. Пристанищата отесняват в края на лятото, километрични опашки камиони, чакащи с дни. България излезе на трето място в ЕС по износ за зърнени. Изнася и за Румъния (да не говорим за традиционните Италия, Испания, Турция, Египет, Алжир, Мароко). Тимаджии арендуват земи и в северна Добруджа, и във Влашко. Друго интересно явление са вятърните и слънчеви паркове, срещу които въстана столицата Банкя и "общественото" мнение. На Калиакра окото ти се плаши от стотиците жужащи перки. Те не са мутри или Газпром, а на Мицубиши и АЕС, която е и в Марица изток. |
Както обикновено се случва, с изключение на днешната българска действителност, търпението на потъпканите винаги има край. Йе-е-е! |
| Фичо, добивите наистина са добри, това е така, но последните две години цените в световен мащаб се сринаха, което се отразява доста зле и на производителите в България. Което е жалко откъм времеви момент, защото нещата в българското земеделие наистина се раздвижиха от 2007-ма насам покрай субсидиите и проектите. |
| >>><<< Понеже боза-та ме е цитирал с един вариант на "създаването на България", тук пускам линк към интересна тема във форума Натиснете тук |
| BOLGAR Историята трябва да се каже такава каквато е и събитията да се опишат такива каквито са били в действителност! Най ранни писмени свидетелства за БЪЛГАРИТЕ има в Китайските летописи от 177~200 г до Н.Е. Теритотиите на Памир и Афганистан са били в тогавашната Кушанска Империя, но това е малко по късно. Историците трябва да престанат да обслужват полическите интереси на други Държава и съвсем безпристрастно да извадят наяве ИСТИННАТА ни история! Болгар, ти (както и подобните на теб) вероятно четеш китайски летописи? И ги разбираш както приказките на баба!? Или се позоваваш така уверено на авторитети, които познават добре този (със сигурност доста тежък) език? Със сигурност е по-добре да се позоваваме на Златарски (той поне гръцки е знаел), отоколкото на неща предавани в стил "развален телефон" и "една жена ми каза". Намери си нещо друго в българската история, с което да задоволиш чувството си за малоценност - и у Златарски, и у Дуйчев, и у Мутафчиев има достатъчно. Сори за френската приказка, както е казал един герой на Стивън Кинг. |
| Фичо, Наблюденията ти са верни, както е вярно че няма един добруджанец и отдавна не е имало в министерството на земеделието.Причината е че Вие отдалече само наблюдавате как се обработва земята в Добруджа, след това вземате квотите за износ на зърно и ставате ортаци на земеделците от Добруджа, а понякога и за тях не остава нищо.За сведение в Добруджа по тази причина на хората от Варна на запад казват "ментаржии" Защо ли? Наблюдатели...........  |
| Ами елате в града да оправете нещата, Калмук... Къде ви е БЗНС, което се роди тъкмо в Добруджа, след бунтовете с/у Радославов в Шабла и Дуранкулак и с първия конгрес в Баладжа (Стожер). |
| Не е баш така, ама кой, кой да го каже на г-н Петрински...Каракала разбива бастарните при Марцианопол, а и наличието на Скитска епархия всичките тия години, подсказва за наличието на население и в ппровинция Мала Скития и в Скития...вярно има разреждане на населението..ама то има разреждане и в Пиринеите-да не забравяме чумната епидемия... |