До Луната и обратно
Отиди на страница:
Snap - The power Натиснете тук |
| Първият български спътник е Интеркосмос България-1300(Интеркосмос 22) изстрелян в далечната 1981 година. Разбира се платформата е съветска и ракетата носител също, но цялото полезно обoрудване е българско и много източници го признават за български. Той между другото за моя изненада още е в експлоатация. БАН продължават да получават данни от него. Натиснете тук А гъбаркането ми с неграмотните молли си е точно на място. На геостационарна орбита(36 000 км.) могат да пратят единствено шахид с еднопосочен билет. Нормалните космонавти летят на 200-400 км. орбити. Та това изказване ми напомня на вица - "Съветските джуджета, най-големите джуджета на света". Ноо тъй като целта е помпане на мускули пред също толкова неграмотници, номерът ще мине и тази тъпотия ще бъде цитирана като постижение. |
| През 1961г. батерия тип SNAP (System for nuclear auxiliar Power) е използвана на борда на навигационния спътник "Транзит", за първи път. Енергийния источник е плутоний -238, чиято топлина се превръща в ток. До сега в космическите полети нееднократно се използват атомни батерии. Съветските спътници тип - "Космос" и американските "Нимбус". Най-известна е останала мини-електростанцията SNAP 27, с мощност 73 Вт, която се получава от 4, 3 кг. плутоний - 238. Има размер 45 Х 40 см. На 12. 10. 1969 е пусната в действие на Луната от астронавтите на Аполо 12. Също регенератори с 570 г. плутоний обеспечават регенерацията на питейната вода. Те вероятно работят и до днес, понеже са снабдени с дългоживеещи изотопи  |
Така работят белите хора Tank Prep In the Vehicle Assembly Building at NASA's Kennedy Space Center in Florida, workers prepare External Tank-138, hanging vertically in the transfer aisle, for its lift onto a test cell where it will be checked out before launch. ET-138, the last newly manufactured tank, is designated to fly on space shuttle Endeavour's STS-134 mission to the International Space Station. Launch is targeted for Feb. 26, 2011. Credit: NASA/Dimitri Gerondidakis Редактирано от - zamislen на 08/8/2010 г/ 13:38:45 |
zamislen Те вероятно работят и до днес, понеже са снабдени с дългоживеещи изотопи Не знам дали включваш Интеркосмос-България 1300 към това "те", ама той си работи с два панела слънчеви батерии. Нищо паранормално, нищо радиоактивно. Ей го те в на:  |
| Разбирасе уважаеми Берия, но този тип слънчеви батерии вероятно са руски, откровенно казано не съм много запознат с тяхната ефективност. Би било интересно да ни осветлиш за нашите постижения, все пак сме били космическа страна. Редактирано от - zamislen на 08/8/2010 г/ 13:56:33 |
zamislen този тип слънчеви батерии вероятно са руски, откровенно казано не съм много запознат с тяхната ефективност. Ми руски са, аз не съм писал друго. Уточних просто, че този спътник не се захранва от ядрен източник, а от слънчеви батерии. Колкото до ефективност - ами къде 2 киловата осигуряват, значи - теоретически - една кухненска печка за да си пържиш яйца можеш да вържеш, и още да ти остане. . А спътникът е български дотолкова, доколкото апаратурата в него е българска. Платформата е съветска - проверената многократно преди това Метеор, с триосна стабилизация. Прочее, и орбитата на спътника повтаря орбитата на Метеорите (и по тази причина съществува и досега - почти кръговата орбита 800х900 км осигурява съществуване над 1000 години. И ще предава, докато системата за ориентация е в действие (за да може да работят и слънчевите батерии). Предавателят не иска много, той е около 10-12 вата.  |
| >>><<< Ще предава, докато някой микрометеорит не мине през някоя схема или някое болтче или шайба от космическия боклук не го цръцне с 10км/сек  |
| Уважаеми Слънчо6, Патентът на Ночев е в съвсем друга плоскост, различна от космонавтиката - не е съвсем така уважаеми  това няма да е точно така, ако разгледаме твърдението ти от друга една гледна точка.Поръчител на патента е GDCD, която по това време е включвала и GAtomic и други подиспълнители на носителя "Сатурн 5", най-мощният за който ни осветлява подробно по-горе д-ра с чудесен снимков материал от Хюстън. П/П Има още един патент, "копче за дънки" - това не омаловажава заслугите му. Вероятно има и закрити, но за тях не настояваме  |
| >>><<< Естествено, едно копче за дънки не може да омаловажи заслуги в други области. Освен това, фактът че държи гащи е не по-маловажен от много други. За закрити патенти обаче чувам за пръв път. Патентите са създадени за борба с конкуренцията и толкова. Специалните разработки, колкото и да са високотехнологични, едва ли има от кого да се защитават. Ако сравниш Боинг с Локхиид, ще видиш че и те имат огромно количество патенти, които си преотстъпват, лизират и пр., а някои от тях са собственост на държавата представена от някого, така е и написано в тях. Останалите държавни тайни са всъщност фирмени ноу хау и действително се пазят доста строго. Има много патенти, които ако ги изпълниш както са написани, става едно голяааамо нищо, особено за многокомпонентни системи - химически смеси, бои и покрития, композитни материали, горива, стомани, чисти метали, пластмаси и какво ли не, но също и за много конструкции и особено схематично дадени блокови електроннни схеми... Един малък пример - има много патенти за бои и покрития, които поглъщат електромагнитните вълни и гасят радиолокационния сигнал. Мислиш ли, че ако ги прочетеш, можеш да направиш покритието на Стелт? . *** Сетих се и за друг пример. ..Титановия двуокис е доста разпространен като минерал и материал (рутил, анатаз и брукит -руди и като бял нескъп пигмент -титаново бяло, титанвайс) . Елементарно лесно изглежда да се редуцира титана до метал и да се обработи, но американците дълги години поръчват частите на техните високолетящи свръхскоростни самолети в....бившия СССР. И сега Русия е най-големия производител на титанови материали използвани и в космоса широко, а е една проста  редукция ? Редактирано от - sluncho6 на 09/8/2010 г/ 01:01:57 |
| Уважаеми Берия, според запознати, космически апарати които са по-близо до Земята и в подходяща близост до Слънцето, такива като "Салют" и "Скайлаб" "Интеркосмос - България 1300 " получават енергия от слънчеви батерии. Обаче сондите за Юпитер не трябва да са със слънчеви батерии, понеже излъчването на Слънцето близо до Юпитер е недостатъчно да обезпечи захранването. Освен това за преодоляване на междупланетните разстояния с интервал от 700 и повече дни са необходими исключително надеждни енергиини установки. За това американските сонди "Пионер-10", който стартира февруари 1972г към Юпитер, също и "Пионер - 11" са с четири мощни плутониеви батерии. Та всеки полет е съобразен със следваща стъпка. Също спускаемият на Марс "Викинг" е с радиоактивен нуклииден генератор, та така ..... Редактирано от - zamislen на 09/8/2010 г/ 10:36:24 |
Двигателите на модула Орел Реактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от : д-р. инж. Иван Ночев, българин. Първи стъпки на Луната На 16 юли 1969 от космодрума Кенеди на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб Аполо 11 с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул Орел, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След неколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите: „... Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството...” Малко по-късно той е последван от Олдрин. По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка” с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скачва с Аполо 11, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея. Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула Орел с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб. >> Иван Ночев е роден през 1916 в Карлово. От малък Иван Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод Арсенал, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище. През 1942 с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена. През 1951 инж. Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. През 1962 д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети. Още един знаменит българин и още една причина за гордост!  |
D-r Zvezdnikov Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула Орел с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб. Като оставим настрана разните изписвания на името на Ночев (вярното изглежда да е John S. Notchev), той няма как да е "изобретател на реактивните двигатели" на лунния модул. Освен двигателите за ориентация, лунният модул (ЛМ) има двигатели за кацане (Descent Propulsion System) и за излитане (ALEM ascent engine System), правени са от различни фирми, с които Ночев, както и фирмата General Dynamics Corporation, в която работи Ночев, нямат нищо общо. . Това, което е възможно, е следното: на 25.10.1960 г. НАСА възлага проучвателна тема по бъдещия кораб Аполо на три фирми, сред които е и отделението Convair/Astronautics Division на General Dynamics Corporation. Точно в Convair работи Ночев от 1957 до 1965 (съгласно некролога в Los Angeles Times от 20.3.1991 Натиснете тук. В началото на март 1961 групата изнася доклад по осъществимостта на набелязаните варианти на програмата Аполо: Можем да предполагаме, че Ночев е бил един от докладчиците в групата на Convair (но конкретна информация за това аз лично нямам). . В посочения линк с хронология на работата по програмата Аполо се вижда още, че спечелилата конкурса за създаване на ЛМ Grumman започва през февруари 1963 преговори с Bell Aerosystems Company за двигателя за излитане (LEM ascent engine) и с Rocketdyne за двигателя за кацане (LEM descent engine). Проблемите по системата за кацане карат Grumman да обяви конкурс за алтернативен подизпълнител на Descent Propulsion System. През май 1963 за такъв подизпълнител е избрана Space Technology Laboratories, и - ако прескочим напред във времето, - нейните двигатели осигуряват кацането на Луната (а тези на Bell Aerosystems - излитането). . И в двата случая Ночев няма вече нищо общо нито с избора на техническите решения, нито със самото конструиране.  Редактирано от - Берия на 09/8/2010 г/ 16:32:39 |
Аматьорски футболен мач се играе в космическия център на САЩ. В единия отбор участва и българинът Кирил Серафимов, който е бил в Щатите на астронавтически симпозиум. Мача страстно наблюдавал Вернер фон Браун, създателят на Фау-1, Фау-2 и космическата програма на САЩ. Немецът таял стари симпатии към България. И когато нашият сънародник неуморно тичал и отбелязвал успешни ходове и голове, германецът се провиквал запалянковски: "Камарада, ти си реактивно пробивно шило и невероятен летящ пумпал!" Серафимов бил среден на ръст, но проявявал голям устрем в атаките. След мача Браун поканил "пумпала" и двамата са разговорили в духа на българо-германското приятелство. Станало дума за големия американски авиоконструктор - българина Асен Йорданов, и за неговата авиокомпания. За траекториите на планетите, разработени от Кирил Попов (1880 - 1966), използвани в американската практика при космическите полети до Луната. Серафимов за пръв път научил за българите Виден Табаков и Иван Начев, дали своя съществен принос за стъпването на първия човек на Луната. Натиснете тук  |
| China launches new remote-sensing satellite TAIYUAN, Aug. 10 (Xinhua) -- China on Tuesday successfully put into orbit another remote-sensing satellite, "Yaogan X", from the Taiyuan Satellite Launch Center in northern Shanxi Province. The satellite was sent into space aboard a Long March 4C carrier rocket at 6:49 a.m. (Beijing Time), according to the center. The satellite will be used to conduct scientific experiment, carry out surveys on land resources, estimate crops yield and help with natural disaster-reduction and prevention endeavor. Its predecessor "Yaogan IX" was launched from the Jiuquan Satellite Launch Center in northwestern Gansu Province in March. * Очаквайте скоро - засяване на първо китайско оризище на Луната.  |
| Луни, да знаеш, че те свинското го готвят със захар. Да не останеш после изненадан и да се чудиш как да си боцнеш от чинийката без да припаднеш. |