Отиди на страница:
 Първите "варненци" , требе да са придошли от Фичоландия , а дори и от по-нататък . Колко свят си ни насторил , Господи , а окото им все празно , че и напълване няма . Баф , тая нива ...   |
| Бе в дворовете на бабите си, ако се разкопаете по-надълбоко, отивате минимум 1-во хилядолетие преди Христа, вие обаче - "юрти", "памирски произход" и пра-номади. Генетичния ви произход анализираха - оказа се мин. 35 % тукашен (казват - тракийски), ама вас все Волга и Афганистан ви влекат. Които са толкова мераклии, да стягат куфарите за Кандахар - да освободят още жизнено пространство за хитреците, финансиращи откриването на "истинската" българска история. |
| Ежеминутната дудня за световните проблеми на тоя нещастен градец, пълен предимно с парвюнюта, е обратно пропорционална на затихващите му функции като кур-орт от немецкий. Иначе казано една лятна дестинация от дъното на таблицата. |
Селяк,  Иречек също цитира р. Врана като остатък от старото речно име Варна. И в древността са се бъркали двете реки - Варна (Провадийска) и Тича (Камчия), с ляв приток Врана. Провадийска завива на юг и се доближава до Камчия. В старо време и двете са били много по-пълноводни поради горите, покривали цяла Източна България - в тракийско време и суходолията на Лудогорието и Добруджа били многоводни, р. Крапинец била плавателна от Даосдава (Хелис - гетската столица до Исперих) до Дунава. Южно от Синдел имало до 20 в. голямо блато. При високи води може двете реки да са се събирали. Двете мочурливи делти, на р. Варна с двата лимана и другите й води - Девненските извори, и Лонгоза на Тича (лонгоз е от бълг. лъг или лонг със стб. носовка), заграждали Авренския сърт, в който българите не се заселили (според Ст. Ваклинов). Може да е било ловно бранище. Това било доста голяма водна система с много километри влажни зони, сигурно гъмжаща от птици и дивеч. Езерата гъмжали от риба и раци. Тези реки имат стари достолепни имена - Варна (Провадийска), Тича (Голяма Камчия, Камчия), Ичера (Луда Камчия). За кой - 130 г. след Освобождението - трябва още да ги наричаме с турските им имена Превади (от гр. Провато, бълг. Овеч), Камшък (камджия), Дели Камшък - е beyond my understanding. Други свещени за българите реки били в Онгъла - споменатите в БАЛ Затиуса, Ереуса - които според Ив. Венедиков са Прут и Сирет, свещената река на Залмоксис до свещената му планина (Баба-даа). Опитах се да намеря повече сведения на нета за крепостите по пътя между старите столици - така наречената Варна - Мъглиш, Петрич, Овеч, Венчан, Плиска с Мадара, крепостите по Шуменското плато, В. Преслав, Мисионис... - с след него нищо чак до Раховец. За над 100 км от Търговище до В. Търново трябва да е имало още поне 4-5 крепости по пътя из Сланика (Тузлука). Крепостите са били по на един час конски ход една от друга. |
Айдяя тя работата отече. Варненските гагаузи - преки генетични потомци на уногондурите. Тангра акбар!  |
Когато Дунав завива към морето прави един голям ъгъл , почти 90 градуса, и после се разклонява в делта. В тази местност се е установил първоначално Аспарух. Има една прабългарска поговорка - "насадил се като прасе в папур". |
| Така мисли Б. Димитров. Каза по телевизията, че Българево (Гяур сьоютчюк) до нос Калиакра било древно прабългарско село. Те сами се наричат "ески булгар" и са големи бълг. патриоти. Не са само гагаузите - например с. Аспарухово (чЕнге, Овчага, общ. Дългопол) и Голица (Гулица, общ. Долни чифлик) също се смятат преки потомци на Аспаруховите българи (К. Шкорпил, А. Калоянов). И споменатите "ерлии" (мизийци) - хърцоите, капанците, гребенците, шиковците... - се смятат останки от Първото бълг. царство и идентични на българите северно от Дунава, които са асимилирани в румънския етнос. Полковник Иван каза за с. Неново, мисля, че има и други варненски колеги с корени оттам. Тези села - Невша, Неново, Равна, Кривня, Кюлевча, Мадара, Каспичан, Венчан, Косово, Марково, СнЕжина, Комарево... трябва да се изучават, докато има останали стари хора. (Анчо Калоянов направи чудо за Ченге в 60-те и 70-те години, събра 152 песни.) Тези села са били и от най-активните заселници на Добруджа и Бесарабия в 19 в., и там от тях в 1917 г. М. Арнаудов записал едни от най-интересните песни (от преселници от Равна и Кривня в с. Долно Чамурлий, Бабадашко) - дето самси Господ иде на гости на Коледа в къщата на стопана, яхнал суреля (сур елен), Богородица на кошута и свят Никола на сокола - което Иван Венедиков директно извежда от тракийската древност. Равна е и мястото на княжеския манастир на Симеон, дето са намерени най-много графити (драсканици) от 9-10 в. от обикновени хора на три азбуки и няколко езика, свидетелстващи за доста широка грамота. К. Попконстантинов и Павел Георгиев публикуваха надписите - над 200, дококото знам, в Австрия, у нас не знам да ги има, на нета ги няма. Имало и неприлични - Марина соука чрьвава (кучка бременна?). Умберто Еко одил там и нарекъл манастира в Равна "уникална езикова лаборатория от 10 в." Мамунското правителство се чуди как да осуети голямото строителство в района на варненските езера, но като почне един ден, ще се намерят случайно много археологически находки. Всичките 32 праисторически селища около езерата са намерени случайно, от дълбачки, халколитният некропол е намерен случайно, от багерист. Селището, на което е принадлежал, не енамерено. РИМ Варна не смогва и да консервира най-големите си обекти, ВТУ с ВСУ разкопават Теке Караач. В марцианополския амфитеатър пасат крави. Хипотезите на П. Георгиев за ранните столици също искат разкопки. |
| Ей га дейга Варна: Натиснете тук  |
| Извинявам се, че пак взимам думата, но с колегата Амика скоро си разменихме интересна информация. Като някои колеги по-горе тя смята, че (1) името Варна е от бълг. вар (калциев окис) или варовик (калциев карбонат), защото имало варовик на плитко в къщите (юртите) и от огнищата се получавал калциоев окис и горял ръцете на жените (таз варна земя). Амика смята, че (1а) Карвуна е от кръв, от цвета на скалите около Геларето - Калиакра. Според мене това е много интересна и феминистка гледна точка. Другите версии за името Варна, джаст фор дъ рекорд, са (2) персийската на П. Георгиев - от бар - стан, крепост, като унг. варош; (3) старославянската на г. Петрински - от неметатезираното варн = вран, чер (предполагаемо от черната кал на реките и езерата), сродни имена р. Варно (Warnow), гр. Варнемюнде, р. Врана, гр. Враня/Вранье; (3) староиндоевропейската - от ПИЕ корен *wrn, вода, от който били и инд. бог на водите вАруна, свещения инд. град ВарАнаси, лат. урна и урина; (4) прабългарско-памирската, която намира сходни имена в Памир на Варна, Мадара, Шумен, Шабла и др. и според мене не е достоверна. Казаното от Симеон Логотет за пещерите си е така - "така наречената Варна" е и карстов район с много пещери (Мадара), с големи карстови извори, само около Провадия имало 70 скални манастира, много високи скални венци - Мадара, Невша, Провадия, Рояк и др. все по ръбовете на Провадийското плато, ръбовете на Шуменското плато, Петрич на Авренското плато, Мъглиш, Аладжа манастир и Хачука на Франгенското плато. |
| Интересно, това двата парцела м/у пощата и пицата вляво от авенюто 301-399 Chestnut St IL 61375 ли е едната от Варните? |
| Значи: южно от Дунава са описани следните три обекта - Онгълът, където Аспарух разбива Ромеите, Дунав (вероятно някакъв друг Дунав) и така наречената Варна, близо до Одесос. Последният от трите е почти сигурно установен. Също така почти установен е първият - Онгълът. За науката остава да открие местоположението на Дунава, който преминали българите, преследвайки ромеите и който се намира също така на юг от Дунава. |
| Водопроводчик, Може това да е суходолието Черна вода - Кюстенджа. Теофан е отгатнал че там ще има един ден мореходен канал. Или просто тогава е било заблатено. |
| Може, ама преди да се твърди, че Онгълът е бил до днешното село Никулицел, трябва да се докаже, че това суходолие не е суходолие, а Дунав. До тогава не е ли по-логично да се приеме, че Онгълът е бил все пак оттатък Дунав и да се търси там? През 1917 войските ни са били в Букурещ, така че е можело да се потърси и по-северно. |
| "трябва да са били юрти" - Народите, които са живеели в юрти не са имали крепостни стени. И не са им трябвали. Спрете с пантюркистката пропаганда! |
| Не е баш тъй. Българите живеели в юрти, има намерен глинен модел на такава юрта в Девня. Но имали и каменни градове. Оставили са и много каменни надписи - единствени от всички други конни "варвари" по това време. |
| Това вече, не е Варна.Градът се напълни с намусени чукундури-селяндури, (хвърлящи от балконите останки от вечерята, евтини презервативи, дамски превръзки)изперкали бабки-реститутки, младите избягаха в странство, грозно ново строителство, и заградени със зидове нови чорбаджии.Преди двайсетина години главните улици се миеха всяка вечер, а малките улички поне веднъж седмично.Сега няма такива работи.Прахоляк, мръсотия, кучешки лайна, заградени плажове, скъпотия, и това е. |