Отиди на страница:
| днеска слабо го дава госсин Ламбовски, по лятно му. няма нишка , няма послание, няма изводи, прилича ми на даскала ми по литература дето ни биеше по главите и питаше - какво е искал да каже Ботев ? и ние разсъждавахме аджеба кво е искал да каже , нии кажем нещо , даскала пак ни бие и вика не е това , друго е искал да каже. след многогодишни неуспешни опити изфабрикувахме отговора - ми да го е казал да го е.а , де да го знам кво е искал да каже. |
| Образът на селянина е за христоматия! Наистина има такива образи в милата родина, и ме е страх, че се увеличават през т. нар. преход, а не намаляват. Сего по време на кризата, още повече. |
... с бая думи написано, а можеше и по-кратко: глухият рибар хванал златната рибка ... ама тия, с пръчките, си падат по лакърдиите ...  |
| Киркор: Абе Гарабед, комшу, що ми мязаш на Мона Лиза? Гарабед: Аз съм шифърът на Дан Браун, бе селяндур! |
| Като стана дума за рибката дето "... ако можела да каже на останалите ..." та се сетих един стар руски виц на темата. Седи си значи рибарят край дупката в леда и гледа унило . Не кълве. Сипва си водчица в една голяма чаша да се сгрее както си му е редът. И в този момент нещо дръпва жилката. Оставя нашият чашата на леда и вади едно дреееебно рибенце. То се мята на кукичката и не щеш ли цопва в чашата с водката. Оня го хваща внимателно , облизва го цялото ( да се не губи матряло ) и си го пуска обратно в дупката щото е свръхмаломерно. И тогаз почва да къве зверски. Едни едри парчоци един след друг лапат куката. Едвам смогва да слага стръв. И два от хваналите се рибока си говорят в кофата зад него : - Глей сега какво стана. А онова малкото какви ги разправяше.... с водчица черпят ..... в устата целуват .... |
| Пак така еднъжка Киркор отишъл на гости на Гарабед и го сварил да пържи кюфтета. Той се зарадвал, а Гарабед се зачудил как да го шътне. Но понеже си бил учен человек веднага измислил прожекта: - Киркоре, здрасти, а добре дошъл! Я ми кАжи ти ядеш ли вчерашни кюфтета? Киркор си рекъл „я па да не съм проз?” и отговорил: - Ям ми, как да не ям! На което Гарабед отвърнал: – Е па Eла ми тогава утре на гости. Айде по живо, по здраво. |
| Много правилно, българите днес като че ли не си падаме много по паметта, архивите и писмените свидетелства. Писмената се появили в най-ранните държави (царства), първите надписи обикновено са списъци на хора и дължими данъци. Държавността била условието за писмеността. Интересно, но (пра)българите, за разлика от траките, славяните и другите древни народи по нашите земи (но не и готите) били изключително писмен народ. Имали древно руническо писмо (това сигурно са "чертите и резките", за които говори Черноризец Храбър, макар да нарича погрешно българите славяни), а по днешните ни земи оставили много голям брой каменни надписи на гръцки език и някои и на своя език с гръцки букви - триумфални надписи (като на Мадарския конник), строителни (Омуртаговата колона от Чаталар-Хан Крум, надписа от аула на Тича, от водоскока на кавхан Исбул), надгробни (чъргубиля Мостич, копана Окорсис) и др. "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда, и нека роденият по-късно, като прочете, да си спомни... а името на владетеля е Омуртаг канасюбиги, а годината му - по български шегор елем, а по гръцки - ... еди-кой си индиктион" (по памет). Та хич не е случайно, че българите първи и единствени от всички "варварски" царства в ранносредновековна Европа създали своя азбука (на езика, който по това време, втората половина на 9 в. бил преобладаващ в царството, и тогава още се наричал словенски, а след век и нещо - вече само български). Първият български (не преведен от гръцки) исторически трактат на нашия език за българските владетели, Именника на българските князе, е написан още на границата на 9-10 в., от християнски книжовник, запазил спомена за старите владетели като нещо нужно и в християнска България. Авторът явно е ползвал и документи, запазени в царската канцелария в Плиска. В началото на 12 в. Калоян в писмата си до папа Инокентий III пише, че е потомък на българските царе Симеон, Петър и Самуил, "както четем в нашите книги". Асеневци първо освобождават Преслав, донасят в Търновград колоната на Омуртаг и я слагат в църквата "Св. 40 мъченици". Българското възраждане започна в средата на 18 в. с отец Паисий. И в наше време, пак преломен момент, виждаме голям интерес към историята ни у хиляди и хиляди нашенци. Вкл. и в чалга версия, мирмидонци, българският цар Управда (Юстиниан Велики) и т.н. Но кой би повярвал, че стотици хиляди българи граждани на ЕС ще гледат жадно 20-сериен ТВ филм за пътуване по бившия СССР, в места като Молдова, Запорожие, Полтава, Налчик, Казан, Чебоксари, Алтай, степите на Казахстан, Ростов на Дон? Да ме убият, нямаше да го повярвам преди 20 години. И същото време виждаме в темата ми за османотурските имена на бълг. градове, че много образовани нашенци си нехаят за паметта точно като селянина в статията. Имало било у нас стари бълг. градове Велбъжд, Дъбилин и Овеч, ама нямало защо сега да прекръщаваме хубавите им турски имена Кьостендил, Янболу и Превади. Или едно време сме прекръстили Пашмаклъ на Смолян и Хаджъоулу Пазарджък на Добрич (според бълг. историческа традиция, на смоляните и Добротица), но сега нямало защо да преименуваме привичните Кърджалъ и (Татар) Пазарджък. |
| "Но не сме ли и ние такива рибета в ръцете на свои и чужди управленци? Те казват: "Ние имаме знанието и добрата воля. Хвани се за нас. Ще те изтеглим към правдата и благоденствието." После виждаш, че изтеглили само себе си, на общ обаче гръб. До повече гори, до хотели, до банки. Псуваш и забравяш". Какво по-ясна и точна диагноза от тази, защо ни "работят" толкова години ? Ей затова - памет нямаме, и всеки нов "месия" ни хваща на кукичката като лапни-шарани, за да си оплете неговата кошница, пък после електоратът псува и кърши ръце, че "всички са маскари !". Браво, авторе, днес си супер !  И дано повечко хора те прочетат, пък и разберат, та белким после не увисват отново (и отново) на въдицата ("дано, ама надали !"  ) |
| В Италия генетикът Л. Кавали-Сфорца като млад селски лекар изследвал църковните кондики да проследи браковете - от кои села, от колко най-далече се женели хората през разните векове. Насъбрал грамадна информация чак до 12-13 в. В западни (май чешки) филми сме виждали как бащата селянин или еснафлия непохватно записва на задната кора на семейната библия кой се е родил. У нас колцина си знаят родата по-назад от дядовците си? Коя е причината българите от хора на паметта в миналото да станат хора на безпаметството (срещу което се бори Паисий)? За мене няма съмнение, че причината е най-вече в османското нашествие и фанариотската асимилация. Там е и причината за българската неприязън към държавата и към църквата, и за слабата религиозност, и за политизацията на църковния въпрос. Особено трябва да се наблегне на унищожената от османлиите и фанариотите българска памет. Родова (на знатните родове), архитектурна, живописна, книжна. Фанариотите в 19 в. изгорили несметно количество старобългарски ръкописи, останали по манастирските и владишките библиотеки. И в най-ново време делото на фанариотите продължава в Гърция, Македония и Сърбия, дето се изличиха древни български стенописи в стотици църкви. Делото им продължава и от незнайни наши иманяри и мутри, които направиха България лидер, равен само с Гърция и Италия, по трафик на исторически ценности. Има смайващи по историческото си значение неща, намерени в 20 в., неизвестни на науката или познати й само по слух. Има и много писани свидетелства в чужбина, известни по слух на науката, но още неизследвани. Например ватиканските български палимпсести, за които писа Н. Драгова, които не са били технически достъпни за разшифроване от нашите учени, работили там в старо време. Дали колегите историци знаят дали е работено достатъчно и във венецианските архиви, които трябва да имат много неща за нашата история. Редактирано от - Чичо Фичо на 22/6/2010 г/ 01:21:57 |
| Marse, казано е "the truth is out there".. Българинът типично и като цяло има много точна преценка и за truth и за here и за there, но когато е намачкан и надъвкан от алигатори като сега, бяга като тебе there на Марс, или ако остане here се прави на умрял, но си прави дълбок save и backup на системата. Дори и настъпан, дори и под камък и от нищо пак измисля как да преживее. Друг е въпроса, че трябва да хване сопата. |
| Това е едно от най-добрите неща, които съм чел от автора. Браво! Voci Редактирано от - Зе Мария на 22/6/2010 г/ 02:09:46 |
с водчица черпят ..... в устата целуват .... Бях го забравил този. Бая брадат е...И толкова качествен! |
| Ако тази теза е вярна-местата с архивите , трябва да са най богати , а народа като си срещне владетелите и техните пажове , да се размазва от любов и щастие. Уви.Наблюдаваме обратното.В Америка-колкото е по-малко , толкова е по-добра, даже най добре.Практически нямат историческа памет. Явно архивите на владетелите и слугите се разминават с народната памет.Явно в народната памет се е съхранило , що е владетел , свита , прислужници.Явно историята има вектор на народната памет , която е радикално различна , от тази на превзетата , Господстващата и превземащата се за Божествена класа. ---------------- Не е вярно , но ако е вярно , това е здравият български корен.На разстояние и хигиенична дистанция от властта и особено от капитала. Да се надяваме и на друго.А и няма защо да се надяваме.Това е необорим факт. Паметта помни случилото се , а не измисленото.Да се надяваме , че архивите на прехода ще се отворят и истинското управление на България предстои. Отварянето на досиетата на прехода.Това е Главното? Днешната новина е че България е на срамно и нямащо срам място в света? Редактирано от - хунвейбин на 22/6/2010 г/ 07:22:44 |
| Някак си са изкуствено сплетени два момента - есеистичния /паметта/ и белетристичния /селянина/. Уж има някаква връзка, ама изкуствена, хлабава. Да не говорим, че стилът е различен, формата, езикът /диалекта как го сплитате с първата част?/. Изобщо... Запълнило е страницата. Но не и съзнанието. ------------------------ Блогът на Генек |