..Даааа, икономията на шлепове излиза през носЪ на народа..

създаде цяла жандармерия за избиване на партизани.

Ами престъпниците трябва да бъдат преследвани....

Аз само накратко ще ти кажа следното:
"Фашист" е клеймо, което комунистическата пропаганда след 1944 г. лепи на всичко, що е минало. Даже на периода преди Балканската война, в някои екстрени изхвърляния.
През 50-тте години песни като "Велик е нашият войник", "Един завет" и "Шуми Марица" са били "фашистки".
С тази масова "фашизация" е пoстигнато нещо много просто - оправдават се репресиите и насилсвтената смяна на строя.

Масло в огъня на тази теза налива участието на България в тристранния пакт. За него е писано надълго и нашироко, така, че няма в 5 сутринта да се спираме и на съображенията за този съюз, но фашистката идеология е последното, което е негова мотивация. Такава сред нито едно от българските правитселства липсва. Истинските "фашисти", доколкото в България ги е имало, никога не са допускани до властта.
Със съюза се свързва определена символика - вярно е, Богдан Филов поздравява с фашисткия поздрав; когато немците влизат у нас получават този поздрав от много цивилни; има комични сцени от 24 май, където български ученички са на манифестация с вдигнати ръце. Това е неизбежното докарване пред големия съюзник, в което българите понякога прекаляват.

Така или иначе, това е един изцяло външнополитически съюз, продиктуван от конюнктурата на Балканите и в света.
В този смисъл българската власт е толкова фашистка, колкото са комунисти съзюзилите се с СССР САЩ и Англия и колкото е капиталистически съюзилият се с тях СССР.

Държавното устройство е авторитарно, но не и тоталитарно, не и фашистко. След преврата от 19 май 1934 г., извършен впрочем от същите, които дейно участват и на 09.09.1944 г. /Кимон Георгиев и с-ие/, партийната демокрация, ерозирала от следвоенната катастрофа през ПСВ рухва окончателно. 19-то майците, а не цар Борис са тези, които я разрушават. Борис просто им издърпва ловко килимчето изпод краката и яхва властта.
Това обаче си има историческото обяснение, и то не е "фашизъм". Първо, трябва да се потопим в духа на онова време, за да разберем нещата правилно. Това е било време на авторитарни и диктаторски режими - на тях се е гледало с по-различно от сегашното око. Даже един американски филм за Ататюрк го нарича "един просветен диктатор". Той в Турция, Метаксас в Гърция, Антонеску в Румъния, Сталин и Хитлер - духа на авторитаризма витае из Европа и не може да пусне и България. Основата му е краха на партийните режими, но това още не е фашизъм. Цар Борис овладава властта, но Народното събрание остава. Съдебната власт в Царство България във всички фази на развитието му се е подчинявала единствено и само на закона /половината от политическите присъди за периода 1937-1944 са ОПРАВДАТЕЛНИ!!!/. Царят, бидейки лично скромен и сдържан, никога не употребява властта, която има в насока, различна от държавния интерес, така, както той го разбира.
Чиновническия апарат, за чудене на днешния българин, има висок морал и е стриктен. Такава ефективна власт България никога след това не е имала.

Има едно голямо петно, насочващо към извода за фашизъм, и това е антиеврейското законодателство, налагащо ограничения на евреите. Историята показва обаче, че това е повече за "парлама" пред немците и че традиционната българска човещина бързо и лесно я преодолява. България, и то цялата страна, и цар, и власт, и народ, прави, струва, хитрува, но нито разрешава българските граждани от еврейски произход да бъдат деопртирани, нито даже праща войски да се бият на страната на немците.

Така че, изводът според мене е следния - не са прави тези, които твърдят, че в България е имало фашизъм.