НАУКА И МАСТИКА
Отиди на страница:
Ами , да , Пофесоре! Със СОН и ПУАЗО. Че , тя виетнамската война таман беше свършила по него време ...к`во толкоз...  , и със ЗеКеУ даже съм гърмял на полигона в Звездец. В Мичурин -тоже , при Тато -полк.Лазаров, дето имаше две любими маймуни : Тошко и Димчо.Да , Старо Шабла и Атия се беха мои райони , еле като запасняк пак що нещо сме изяли и изпили на Шабла. С Царя даже се имахме, сетне стана началник там плк.Йовчев , бившият ми началник от дивизията в Бургас....бе хубаво си изкарвахме |
| ...мдаааа, Шабла, зимните учения ... романтика, пък лятос, нощните стрелби край къмпинга Крапец, германките ...що книги съм изчел по време на тия учения... ...къде е НС да сподели и той ? |
Не!Зимни учения- нивгаш! Беше им "забранено " да ме вземат запас.  Виж лятото е друга работа....Ееех, младо бях тогава , деликанлия...каса "Радебергер" и кофа раци не ме стряскаха на едно сядане...  |
| Ех тия раци.. Последното голямо плюскане беше на "Щит-82", смятай.. По него време, в ЦБУА-то, мърлячите нагъвахме само цвинцки пръжоли..колкото фуражката на л-т Николай Вълков(сега бриг.генерал, ако не се пенсионирал де).  |
| ...това Щит 82 бе последния ми кошмар, след това и аз като К1 им "забраних" повече да ме викат запас - беше им станало навик, пък назначението далеко - на 250 км от София ... за тия маневри обаче викачите се изхитриха - идваха между 5 и 6 часа сутринта да ми връчат .... |
...това Щит 82 бе последния ми кошмар.. Що, и ти ли се подриска? Опоскахме сичките дренки, дюли, и диви круши-стипци в района.. |
| На Щита не ходих, разбира се. Бях на бригада. И идват чехи някакви, товарят плодове. Среща ме офицерът им - козирува ми. Аз с три командирски звезди, значката /петолъчката - цял Герой!/, оня ме взел за нещо си. Кротко на българо-руско-чешки обясних на пана каква е работата и после, когато пак идваха за манджа, се хилеше и козируваше. Ама можех до края да минавам за началство - и звездите бяха полковнишки, големи. Но не вървеше - прекалено интелигентен вид имам за шапкар /вид - подчертавам/. Редактирано от - генек на 06/7/2010 г/ 18:27:31 |
| Е, много сте нови. Аз помня 72-ра, нам кой си Щит. Като ни дигнаха по тревога, три деня ни размотаваха в неизвестна посока, рупахме хляб, тахан халва и варени яйца, цигарите ни свършиха и пропушихме букова шума. Еле на четвъртия ден домъкнаха две платнища цигари в насипно състояние... (Мастика нямаше, длъжен съм да добавя.) |
Накратко: Ференц Пушкаш (2 април 1927 - 17 ноември 2006) Играе в Кишпещ (1943-1948), Хонвед (1948-1956), Реал Мадрид (1958-1966). Има над 1300 мача в които е вкарал над 1200 гола (528 мача и 512 гола за първенство). Четири пъти шампион на Унгария с отбора на Хондвед (1950, 1952, 1954, 1955), шампион на Испания с отбора на Реал Мадрид 6 пъти (1958, 1961, 1962], 1963, 1964, 1965), носител на купата на Испания за 1962, Носител на КЕШ през 1960 (отбелязва 4 гола на финала), носител на Междуконтиненталната купа за 1960, финалист за КЕШ през 1962 и 1964. Голмайстор през 1948 г. - 50 гола, 1950 - 31 и 25 (два шампионата в една година), 1953 - 27, 1960 - 26, 1961 - 27, 1963 - 26, 1964 - 20. Има 84 мача и 83 гола за националният отбор на Унгария, с който има участия на световното през 1954 - второ място, световното през 1962 и на Олимпийските игри през 1952 където Унгария печели първото място. Има 4 мача и 2 гола за националният отбор на Испания. Треньор Депортиво Алавес (1966-1967), Сан Франциско Голдън Гейтс (1967), Ванкувър Роялс (1968-1969), Панатинайкос (1969-1974, шампион през 1970 и 1972 г., финалист за КЕШ през 1971 г.), Реал Мурсия (1974-1975), Коло Коло (1975-1977), АЕК Атина (1978-1979), Ал-Марси (1979-1980, 1984-1985), Клуб Сол де Америка (1985-1986), Серо Портеньо (1986), Саут Мелбърн Хелас (1989-1992), националният отбор на Унгария през 1993 г. Обявен за футболист № 4 в Европа за столетието. Избран е за "Мистър Гол" на ХХ век от вестник "Ла Гадзета дело Спорт".  Шандор Кочиш Машина за голове, Човека със златната глава - това са прякорите на Шандор Кочиш, избран през 2000 г. за футболист №2 на Унгария за ХХ век в анкета на Международната федерация за футболна история и статистика. Той отстъпва само на Ласло (Ладислао) Кубала, изпреварвайки Нандор Хидегкути и Ференц Пушкаш. Голмайстор на световното първенство през 1954 година с 11 попадения, Кочиш няма равен в играта с глава (оттам и прякорът Златната глава), макар че е висок едва 177 см. За него казват, че има най-добрата глава в Европа след Чърчил. Умението си да играе фантастично във въздуха (а и по тревата) Кочиш придобива благодарение на баща си. Той също е футболист - мощен централен защитник, който прекъснал кариерата си, след като бил ранен в Първата световна война Впоследствие таткото на Шандор става дърводелец и започва да учи сина си да общува с топката. Общо нападателят бележи 75 пъти в 68 международни мача в златната епоха на унгарския футбол, включително и рекордните 7 хеттрика. Днес той заема четвърто място във вечната ранглиста на голмайсторите в срещи между национални отбори. Пред него са само иранецът Али Даеи (109), Ференц Пушкаш (84) и Пеле (77). Единствено французинът Жуст Фонтен пък е отбелязал повече голове от Кочиш в рамките на едно световно първенство - 13 през 1958. Нападателят дебютира за Ференцварош на 17 години, при това като сменя друга легенда - Ласло Кубала в мач срещу Кишпещ. Тогава Кочиш за първи път носи пари на семейството си, което едва свързвало двата края. Малко по-късно клубът изразява благодарността си към младия голаджия по доста нестандартен начин - купува му ресторант. Шандор веднага направил баща си негов управител. На 19 години стрелецът става шампион на Унгария с Ференцварош. Впоследствие преминава в отбора на армията Хонвед и става част от фамозен тандем на клубно и национално равнище с друга легенда на унгарския футбол - Ференц Пушкаш. Като играч на Хонвед Кочиш се спасява от действителна армейска служба и е произведен в чин капитан (по-късно става майор). Всъщност играта с глава далеч не е единственото достойнство на нападателя. Той се отличава и със своята универсалност, благодарение на която изпълнява успешно не само ролята на реализатор, но и на режисьор и крило. Кочиш дебютира за националния тим през 1948, като бележи два гола за победата с 9:0 над Румъния. Благодарение на своята скромност скоро той се превръща в най-популярния играч на тима. През 1952 унгарците печелят олимпийската титла в Хелзинки, а до 1954 г. Кочиш става три пъти реализатор №1 в първенството на Унгария. Той е част от тима, който през 1953 разгромява Англия с 6:3 на "Уембли", а година по-късно смазва островитяните със 7:1 в Будапеща (2 от попаденията са дело на Кочиш). През 1954 г. в Швейцария нападателят става третият футболист, отбелязал 4 гола в един мач на световни финали при победата с 8:3 над ФРГ. В този двубой германецът Либрих контузва лидера на Унгария Пушкаш, който се връща в игра чак на финала. В негово отъствие Кочиш носи тима на раменете си Той бележи два пъти в брутален двубой срещу Бразилия на 1/4 финала (4:2). В драматичния полуфинал срещу действащия световен първенец Уругвай Кочиш отново носи победата на Унгария с две попадения в продълженията (4:2). Унгарците обаче хвърлят твърде много сили в двете битки с южноамериканците. Освен това завърналият се Пушкаш не е в оптимално физическо състояние и Унгария губи финала срещу ФРГ с 2:3. През 1956 г. Хонвед е на турне в Испания по време на въстанието в Унгария. Кочиш, Пушкаш и други играчи решават да не се връщат у дома. ФИФА обаче ги дисквалифицира за 1, 5 години и това проваля възможността Кочиш да премине във Фиорентина. Италианците нямат никакво желание да чакат изтичането на санкцията. Съпругата на футболиста пък успява да се събере с него с цената на огромни усилия. С дъщеричката им Инес на ръце тя успява да стигне до Виена полулегално. След доста ходене по мъките Кочиш става играещ треньор на швейцарския Йънг Фелоус, а по-късно преминава в Барселона. Като играч на каталунците бележи 155 гола в 238 мача, а през 1961 г. отборът стига финал за КЕШ. Преди двубоя с Бенфика, в който каталунците са сочени за фаворити, Кочиш е изключително изнервен и усеща предстоящия провал. Причината е, че мачът се играе на стадион "Ванкдорф" в Берн, на който Унгария изпуска световната титла 7 г. по-рано Кочиш открива резултата срещу Бенфика (естествено - с глава), но съперникът обръща до 3:1. Сънародникът му Золтан Цибор намалява до 3:2, но лисабонските "орли", чийто треньор Бела Гутман също е унгарец, удържат преднината си и печелят първа КЕШ в историята си за сметка на Барса. Така Кочиш губи втори голям финал в кариерата си в Берн, при това със същия резултат - 2:3. Въпреки успехите на терена в Испания Кочиш изпитва носталгия. Животът му се развива така, че трите му деца се раждат в три различни страни - дъщерята Инес в Унгария, синът Шандор - в Швейцария, а втората дъщеря Алисия - в Испания. След като слага край на кариерата си като играч, Кочиш пробва късмета си като треньор и става собственик на заведение (името му е "Златната глава" - Tete d'or). Унгарецът напуска треньорския пост в първодивизионния Еркулес (Аликанте) през 1974 г. заради здравословни проблеми. Той страда от стесняване на кръвоносните съдове в левия крак. След като прекарва дълго време в болницата, кракът му е ампутиран. Малко по-късно пък лекарите установяват и рак на стомаха. Следва продължително лечение и няколко операции, които стопяват състоянието на Кочиш. През юли 1979 г. той се предава пред нетърпимата болка и извършва самоубийство, като се хвърля от четвъртия етаж на болницата. |
Пушкаш беше ли в Лондон 66-та? На мен футболът ми почва оттам. И на мен Сократе от 1966. Ама май не е съвсем за съжаление, че не помним Пушкаш и Кочиш, все пак сме млади |
| Аз пак таковата, относно мастиката начи, ама малко по-така, научно-прогресивно: - Топвам си кутрето в чашата, и мажа венците на внучето - щото нали, зъбките тряба пробият по-бърже и проч. Ма то мляскане, ма то дъвчене, смучене и плюене. Кеф! И реве дундьо на поразия - иска си още. Ой на дяда наследника, тотал цопи/пасте на мурафетя! (снахичката го засне с тутурутката, и го прати на Тати..) |
| Най накрая англичаните открили защо се женят: Натиснете тук имало обаче още да се открива.  |
| >>><<< Бредбъри има днес рожден ден. Станал е вече на 90, но публикуват снимката му от 1975, когато е бил мааалко по-млад. Да ни е жив и здрав!  |
| Поради липса на вино от глухарчета с бандерол, да бъде почерпен с бутилка мастика.И да се предложи за награждаване с орден "Вси светии" |
Хайде - Наздраве за Деня на майстора!
Натиснете тук Редактирано от - Velikancho на 10/9/2010 г/ 15:33:11 |
