Силно аполитичен съм, но `евентуална бъдеща коалиция с ГЕРБ, бъдещо участие в управлението` звучи, меко казано несериозно. След всички бъркотии, някой наистина ли вярва, че ГЕРБ ще е нещо различно от НДСВ след година ? |
А Боко, не капсулира, не управлява еднолично - там е самата демокрция в действие, ама действие под команда в ротата... А Болен не е едноличен, той е пак демократичен... А Костов, той не е кардинала, той без бой се дава... А Марто, той само си внушава... Та май само оня Яне, май остана, ама без партия го раздава ... И съшност, кой тука се натяга, че Доган не му се дава, а му пречи и пристяга? Честито на таз държава- ГОЛЯМА ПЛЯВА ЗА УПРАВА И СЕ ПАДНА, А ДАНО СЛЕДВАЩАТА ДА НЕ Е ТАКАВА!!! |
Я, вуйчото на наркобарона се възмущава??? ----------------- Блогът на Генек |
Това е коментар към статия в Капитал от декември 2007 –––––––––––– ДПС - независимо от множеството тактически и стратегически финтове, с които се опитват да й придадат легитимност и политическа стабилност, стигна до задънена улица най-вече поради недалновидност. Щраусовта й политика се състоеше и състои в това, че се опитва чрез доста нескопосани претенции за либералност, прозрачност и качество на кадрите, да завоалира три основни проблема, които, ако не бъдат остранени, ще сринат политическата структура на организацията изневиделица. 1. ДПС е партия от лидерски тип - ако се отстрани Доган от управленческото й уравнение, ще се наблюдава съкратен вариант на пиесата "НДСВ след конгреса си 2007". Лошото в случая е, че ще възникне политически вакуум с много силна етническа окраска и едва ли ДПС-архитектите ще имат ресурса, да овладеят положениет при такова развитие на събитията. В това отношение те вече съвсем явно ги следват (събитията) и даже реакциите им (в т.ч. и на Доган) не са адекватни. 2. ДПС е етническа партия. Няма никакво значение на какви мантри се отдава Доган при пресконференции и какви словесни речитативи възпроизвеждат представаящите го (напр. ЙДанчо Цонев) в публичното пространство. Ядрото на гласоподавателите е етничеки обособено; партията се възприема и е легитимирана като "турска" и в този смисъл се намира още след изборите от 2005 на ръба на своето разширение - грешен стратегически ход за завоалиране на етническото измерение. ДПС не може да се разширява за сметка на нетурски електорат (това стана съвсем ясно при последните избори), но и не може да се свие до основното си електорално звено, защото ще загуби политическа значимост, което от своя страна ще влоши положението на лидерските си структури и ще се премине към варианат от точка (1). Така че в момента ДПС е в положение , при което ни може да експандира, ни може да колабира. В този смисъл партията се оказва вече рисков фактор. Още повече, че най-вероятно ще се опита да приложи тактиката на снижаването: примитивното българско общество още не узряло за тази уникалназа земното кълбо политическа формация, която обаче великодушно и снизходително може да изчака (пари има все пак бол) дорде на българите им узреят главите. Т.е. ДПС ще си чака на границата между пукане на балона и колапс. 3. Корупция. Партийните структури и цялата организация са много силно корумпирани. Под натиска на този феномен, който след влизането в ЕС е с ускорено кумулативно действие, Доган се опитваше - и се надява все още да може да го прави - да изпуска клапаните на недоволството с цинични или безсмислени "откровения". Явно има добри консултанти по манупулация на общественото мнение. Но тези техники са за "спасяване на положението", а не за решаване на стратегически проблеми. Нито "обръчите от фирми" нито "купуването на гласовете" могат да бъдат използвани трайно и неутрализиращо при ежедневната конфронтация с корупционни практики и некомпетентност, съчетани с явен цинизъм на извършителите/носителите им от ДПС. Така че най-общо в рамките на тази триада ДПС няма как да оцелее. Най-важното сега е да се вземат превантивни мерки поне за worst case scenario. Защото историята показва, че най-трудно властимащите се разделят с властта си и за това са готови на всякакви узнудвания. Дали ще могат да озаптят Доган да не размахва етническата карта, е трудно да се предскаже. От известно време се вижда, че тактиката крачка напред-крачка назад се провежда на границата на 50%-ната рискова граница. Иначе статията е написана доста добре и на хубаво аналитично ниво. Дано не е единствената в следващите месеци. |
Изолацията е оказала шокиращ ефект върху мисленето на професора. На 8.12. 2009 Георгиев обяснява пред Блиц благия характер на Доган: И когато някой му направи впечатление, е съгласен да работи с него. А като стане приятел с него, то е до гроб. През тези години се нагледах на много предателства. Ако си мислите, че той ме е проучвал – лъжете се. Впоследствие вероятно е имал хиляди възможности да ме „провери”, но явно не е имал от какво да се разочарова! Ние станахме приятели почти от пръв поглед. |