Отиди на страница:
| Много им се виждат 20-те дни платен отпуск съгласно КТ.Да вземем да се откажем от него, да се откажем и от почивните дни, та дано си отдъхнат. |
| Наскоро имаше една статия на Робърт Рейч в която той разказваше следната история. Когато бил малък, баща му /старият евреин/ поучително му говорел- и да запомниш сине, тези дългове, които в момента е натрупала Америка ще се плащат и от твоите деца, и от твоите внуци! От онези дългове, казва Рейч, не остана нищо и нито моите деца са ги плащали, нито моите внуци ще плащат. Онези дългове ги оправиха. Същото ще стане и със сегашните дългове. Лянчата, понеже чете само икономика и статистика, не може да разбере, че днешните дългове не са вече икономически проблем, а политически. Тяхното заличаване ще става само с икономически средства, а не със здраво бачкане и заробване на деца и внуци. Само в рамките на икономическата наука не може да се разбере нито как е станал дълга, нито как ще се изплаща. При Лянча проблемът е, че вярва на онова, което преподава. |
| Караваджо, чакам спецът по дълговете Лянча да се обади, а се обажда дизайнер. "Онези" дългове не са покрити с тези, а са изчистени навремето. Да вземаш нови дългове, за да оправяш старите не означава погасяване, а натрупване на по-голям дълг или в най-добрия случай дългът си стои същият. Погасяване е, което се е случило и което визира Робърт Рейч, когато от десетина трилиона свалиш дълга на пет трилиона, примерно. И Лянча ще ти каже, че икономиката не е като да разбъркаш боята и да мажеш. |
А ето го и он-лайн часовника показващ чудовищния американски дълг към момента: $13, 149, 123, 081, 679. В смисъл, преди две минути. За актуализация Натиснете тук Хонзик, до средата на 1980-те САЩ са нетен кредитор, така че нема как предишното поколение да е разсъждавало за дългове. А "неукият" ми дедо - търговец и предприемач, верно казваше "Човек гние, дълг - не". Впрочем, в новата история има и един, който е отказал да плаща дългове. В. И. Улянов |
..Погасяване е, което се е случило и което визира Робърт Рейч, когато от десетина трилиона свалиш дълга на пет трилиона, примерно.. Интересна фантастика четеш, Гонзи. Я цитирай заглавието, да се насладим и ние  |
| Чакам икономиста да проговори, за да го попитам, когато стане въпрос за отпуски, защо най-напред се сеща /и за нищо друго/ за това, как отпуските ще се отразят на икономиката, а не се сети първо за това- как отпуските ще се отразят на хората? Лянчата веднага ще стопли и ще репликира- ами защото от състоянието на икономиката зависи благополучието на хората. На това го учи икономическата наука. Моят контравъпрос е- на кои хора бе, Лянча? На онези, които си ги лишил от отпуски, принудил си ги да работят на две работи, за да закърпят двата края, направил си ги роби, на тях какво ще им помогне доброто състояние на икономиката? Та ти си ги погребал живи. Онова, което не се преподава в икономическата наука е, че доброто на хората е в пряка връзка с размера на отпуските им и свободното им време. Свободното време е е само за почивка за възстановяване на силите за следващата оран, защото човек не е вол. Освен почивка за набиране сили за следващия трудов ден, човек се нуждае и от свободно време, за да може да се занимава с човешки, творчески дейности. Лишавайки го от свободното му време ти го приравняваш с работния добитък и това е все е3дно си го лишил от ядене или от сън, или от други жизнени нужди. И никакво подобряване на състоянието на икономиката не може да му върне тази загуба, нито може да я компенсира с каквото и да е. Ти направо му прахосваш живота. Подобряване състоянието на икономиката има само един смисъл, когато удължава свободното време на човека. Само тогава тя му носи ползи. Намаляването на свободното време носи преки вреди на човека и никакви други компенсации не могат да заличат щетите. Затова, Лянча, подобряване състоянието на икономиката носи добро на човека само при определени условия. Това твърдение е вярно само при определени условия, а не изобщо, както ти е набутано в икономическото съзнание. |
Хонзик, не злорадствам, но не е твърде голям както външният, така и вътрешният държавен дълг. Последният е над 65 хиляди милиарда. Коментирали сме дълговете ви многократно, предлагам ти да се върнем към темата при някой случай, по-подходящ от отпуските  |
| Лянча, знаех си, че дядо ти говори от твоите уста. Съвсем пресни примери ще ти дам за погасяване на дългове- дълговете на Ирак, дълговете на Либия. България прости ли се и с иракските и с либийските пари, които имаше да взема? Изгниха ли онези дългове? Не изгниха ли именно по политически причини, а не по икономически? Дълговете, Лянча, са дело политическо, а не икономическо. Колкото и да се напъваш да си ги обясняваш в рамките на икономическото си мислене, няма да ги разбереш. Та за икономическото ти мислене става въпрос. Ако евреинът Милтън Фридман ти каже- ето това са икономическите закони и ти трябва да им се подчиняваш, ти можеш ли да разбереш на кого точно си се подчинил? Ако попът ти каже- поклони се на Бога, чадо! И ти се поклониш. Можеш ли да разбереш на кого всъщност си се поклонил? С това ограничено мислене ще разбереш, че те работят чак когато ти каже ти каже- това е Божията свирка, духни чадо! |
подочух, че бернанке и гайтнер са ги сложили на дузпата - щели да ги сменят с едно наше момче - селянче.  __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |