Добави мнение Мнения:13
| Имаше едно време една клиника, където се извършваха трансплантации. Ама истински, знам защото лежах там. Лежах там относително кратко, но видях доста хладилни чанти да влизат и оперирани хора да излизат. Как кандардисваха тия донори не знам, млади бяха лекарките и те лично донасяха чантите. След година дойде и моят ред да чакам чанта. Ама пусти карък. Един премиерстващ по погрешка плъх реши да въведе ред в трансплантациите, като направи агенция. Обвиниха клиниката, че изнася органи и оттогава матрял няма. Благодарение на тая агенция чакам вече трета година. Ако я нямаше щях да чакам 2-3 месеца или максимум година, според дотогавашната практика. Хайде питайте ме защо толкоз ги обичам червените прашки, дано има Господ да им ги натика до сливиците. За да няма спекулаци трябва да се премахне дефицитът. Всички да са донори по подразбиране. Не го казвам само защото съм заинтересован, а защото е разумно. |
| И в моята шофьорска книжка има донорска карта, която аз надлежно попълних. Нося я със себе си непрекъснато. Така не се налага близките да вземат трудното за тях решение в изключително тежък момент от живота им. |
| Агенцията и нейните ръководители, ако ще да ги сменят всеки ден, не могат да увеличат броя на донорите, освен ако сами не организират пътни инциденти. Гаранция за по-голям брой потенциални донори е българският закон - в случая за предполагаемото съгласие. Дали САЩ са пример за "изумително благородни черти"? А какво ще стане, ако си в мозъчна смърт, но не си шофьор, не си загинал в колата си или не носиш шофьорската си книжка? Изричното съгласие за доноство е свързано с повече практически затруднения за лекарите при вземане на органи от починалия. Щом само 2839 души са отказали да станат дарители, то всички останали са потенциални дарители, за какво са тогава тези рекламни кампании? |
| Смятам за непочтено излагането на подробности от инцидентите, довели до смърт и донорство, както и на имената на донори и реципиенти (което е абсурдно навсякъде по света, но не и тук). Авторката трябваше да помисли как ще се почувстват след тази статия близките на донора и реципиентите и самите реципиенти. Донорството е благороден акт, но това не значи, че трябва да виждаш описанието на смъртта на сина си във всяка статия по темата години наред. Ние сме малка държава и оповестяването на личните данни за двете страни може да доведе до неконтролирани и дори опасни в емоционално или друго отношение опити за установяване на контакти между близките на загиналия и реципиента, и в двете посоки. |
Смятам за непочтено излагането на подробности от инцидентите, довели до смърт и донорство, както и на имената на донори и реципиенти (което е абсурдно навсякъде по света, но не и тук). Не и ако близките на донорите и реципиентите са съгласни. В много страни реципиентите сами намират близките на донорите за да им благодарят лично и в някои случаи дори се зараждат приятелства между тях. |
| Донори на органи има в изобилие, при това, което от години се случва по пътищата. Има и законова база регламентираща донорство и трансплантации. Няма организация по навременно експлантиране и определяне на съвместимоста между донор и реципиент. Няма мотивиран и подготвен персонал, транспорт и т.н. По- лесно е да се дават милиони за хемодиализа, отколкото хиляди за транслантация. От нея не се печели така добре. |
| Васик, хората, които са надмогнали кошмара да загубят дете или близък човек, за да спасят неизвестни им хора, вероятно ще намерят сили да понесат изнесеното в статията. В Монреал има малка уличка кръстена на Виктор Лемьо, но тя не е толкова известна, колкото фактите, че след един пиянски побой великият плувец изпада в мозъчна смърт и родителите му даряват неговите органи на няколко нуждаещи се. Едни от тях, получил сърцето на атлета, разказва, че когато взема стълбите по две или танцува със съпругата си, благославя тази щедрост в такъв страшен момент. А също казва, че понякога в бара той поръчва една бира в повече, за това момче на възрастта на сина му, което е продължило живота му. Така че трябва да се пише и да се знае! Само дето не е за вярване че в страна с размера на България може да има такава немарливост по отношение на списъци и тяхното осъвременяване. То и един компютър е много за това! |
| Не виждам смисъл от обсъждания в семейството. Човек сам решава. И няма нужда от много приказки. Но да отбележа. В България изчезнаха много хора. И се говори усилено не само за отвличане на проститутки, но и за търговия с органи. Не може да си затворим очите. Що се отнася до имената - нека се знаят. Това е нужно, за да може да се изкаже почитта към близките и починалия, към човека, продължил да е човек и след смъртта си. А статията е хубава -  --------------------------- Блогът на Генек |
| Круела и 67, отношенията между хората не се крепят само на взаимно съгласие и добронамереност, затова съществуват законите и всички закони за донорството налагат конфиденциалност. А ти като реципиент как ще се почувстваш, ако знаеш, че си взел сърцето на починал, като във вестника са подробно описани неговите няколко поредни опита за самоубийство? Нещата са много по-сложни в психологически аспект и не можем да знаем дали реципиентът няма да развие трайно чувство за вина вследствие на тези отношения с близките на донора. Обратно, не бива у близките на починалия да се подхранва илюзията, че частица от него продължава да живее в другия човек, това е неморално и невярно. Неспазването на конфиденциалност е свързано както с възможността за приятелство, така и за парично изнудване или неосъзнат емоционален натиск и в двете посоки. Ако пък говорим конкретно за България, помислете накъде ще се наклонят везните. |
Жестът на Сашо се запомни най-вече с възмущението на почернените му родители, които получиха тялото му увито в найлон като багаж. Премиерът Бойко Борисов нареди да има повече уважение към донорите и дори да се поемат поне разноските по погребението им. Тогава се разгоря нов спор, не е ли това вид търговия с органи, която е забранена от закона. Защото решението да подариш живот би трябвало да бъде абсолютно безвъзмездно и безкористно. А това за мене е изключително потресаващо. как може такова неуважение, безсърдечност и жестокост към починал човек и неговите близки? как може такава гавра с техните чувства? За такова нещо в "белите" държави валят оставки на всички нива, а тука - нищо. А кои са тези мерзавци, които са против държавата да поеме разноските по погребението? Напишете имената на тези червеи, за да ги знае цяла България. Къде им се е привидяла търговия в меркантилните мозъчета? Каква търговия е да изпратиш достойно един човек, спасил след смъртта си живота на няколко? |
Тогава се разгоря нов спор, не е ли това вид търговия с органи, която е забранена от закона. Защото решението да подариш живот би трябвало да бъде абсолютно безвъзмездно и безкористно .От което следва извод, че продаваш органи срещу осигуряване на погребение ли? За пореден път се убеждавам, че такава държава не може да има. И въпреки всичко я има.  |
| Там където мафията си има държава е по-добре само при изричното съгласие на човека, неговите органи да се използват след смъртта му. Търговията с органи не трябва да се допуска да се разраства, защото после става страшно. Даже не е добре и със съгласието на близките органите на починалия да се използват. Публична тайна е, че има една група хора в България, които са готови на всичко, за да печелят. Осакатяват децата си, за да просят, а защо не и да спечелят повечко пари от донорство на органи. |
Добави мнение Мнения:13