Защо Швейцария не посмя да екстрадира Полански

Насочи усилията си към нашите ромски "съграждани".

представител на високоелитарна култура

Когато през 1977 бившата актриса Сузи Гейли му представя 13-годишната си дъщеря Саманта, Полански вече е направил 15-годишната лолита Настася Кински звезда с арт фотографиите си във френския "Вог". Амбициозната майка пуска Саманта сама с 44-годишния режисьор. По време на втората фотосесия през март 1977 в дома на Джак Никълсън в L.A., Полански налива шампанско на Саманта, двамата взимат таблетки метаквалон (доста популярен по това време опиат). Режисьорът знае на колко е години лолитата, но е убеден, че и тя и майка й, са наясно за какво става въпрос. Според Саманта, тя е казала многократно "не", още когато той започнал да я възбужда с орални ласки. Според него, сексът е бил доброволен (това разбира се, няма никакво значение, защото Саманта е малолетна).
Когато майката разбира какво е станало, вика полицията. Полански е арестуван на другия ден, но първоначално не разбира в какво го обвиняват. Няма следи от борба, разкъсвания (подкрепящи твърдението за анален секс), няма изследване за телесни течности и други преки доказателства.
Полански обаче сътрудничи на прокуратурата за бързо приключване на делото. От архивите се вижда, че предложението Полански да се признае за виновен по минималното обвинение за незаконен сексуален акт с лице под 18 години, с което няма брак, всъщност е идея на адвоката на семейство Гейли - Лорънс Силвър. Причината, посочена в писмото му до съдия Лорънс Ритърбанд, е, че процесът се превръща в "холивудско зрелище", идентичността на жертвата ще бъде разкрита и това в крайна сметка по-скоро ще я ощети, отколкото ще донесе справедливост.
Полански се признава за виновен, а според тогавашното законодателство присъдата за блудство с малолетен е отворена (т.е. по преценка на съдията може да е от 6 месеца условно до 50 години затвор). Препоръките са за условна присъда, но за да затихнат медийните атаки, съдията изпраща Полански на тест за изясняване на психическото му състояние във федерален затвор за 90 дни. Трите месеца трябва да са достатъчни, за да бъде омилостивено общественото мнение.


След 42 дни властите във федералния затвор обаче, пускат на свобода Полански, тъй като "не представлява опасност за околните". Съдия Ритърбанд е отново под натиск и предлага друга сделка – ще произнесе тежка присъда, но Полански впоследствие ще се съгласи на депортация от САЩ и де факто няма да я излежава. Основанието на защитата да твърди, че процесът е юридически опорочен, е твърдението, че съдията на няколко пъти се е консултирал на четири очи с прокурора Дейвид Уелс, след като вече има "сделка".


Полански вече не вярва на сделки и бяга в Париж. Саманта Гейли, след брака вече Геймър, междувременно се превръща в любима жертва на жълтата преса и е преследвана от папараци на улицата, в училище, в дома си. С Полански тя сключва извънсъдебно споразумение по граждански иск, без право да разкрива клаузите(но вероятно с шестцифрено обезщетение). Геймър, сега майка на три деца, многократно иска прекратяване на делото, защото всяко ново отваряне вреди на нея и семейството й. Така Полански се превръща във Вечният евреин -беглец (дори "Оскар"-ът му е присъден задочно).