Отиди на страница:
| Какво още липсва на днешните деца? Ленинските съботници със събиране на отвратителни боклуци, досадните сини и червени връзки, без които не можеш да влезнеш в клас, безсмислените физзарядки, чистенето на класната стая с паркетол (паркетин), шкуренето на чиновете, проверките за гниди, вечното събиране на помощи за Никарагуа или Армения, мъкненето на вторични суровини, задължителните посещения на "Ешелоните на смъртта", умопомрачителните тренировки за манифестации и като кулминация - задължително колективно гледане на погребението на съветски лидер (нашият собствен лидер беше от род на столетници). Редактирано от - Васик на 20/7/2010 г/ 15:39:58 |
| Само примера с детето и кучетата е достатъчно ярък, и дава частичен (50%)отговор на въпроса: защо днешните деца са такива.... |
Само примера с детето и кучетата е достатъчно ярък, и дава частичен (50%)отговор на въпроса: защо днешните деца са такива.... дааа... ено време такава случка беше невъобразима... шото секи 9-10 годишен хлапак си ходеше с прашката в джоба... и немаше помияр който да посмее да му се нахвърли... а днешните кво... дори и не знаят как да си направят прашка... а дали има инструкции некъде из нета...  пп. и немам предвид задна прашка... за нея със сигурнос ше се намерат инструкции... става въпрос за онаа джаджа... с ластиците... дет изстрелва камичета... Редактирано от - Bai Car на 20/7/2010 г/ 16:30:39 |
| Всичко съобразно времето и джаджите на времето...не е станало апокалипсис, к, во сега, всички да бъдат, Айнщайновци, Стоичковци, Месита, Мадонни...или демек "велики" като нас...Погледнете себе си, спомнете си к, во сте правили като малки...и тогава всичко си идва на място...И сегашните деца ще сложат цилиндри...Няма да пропадне България...даже ми се струва, че с нашите деца ще бъде по-просперираща...Мечти може би, не надежда... |
| Бай Царю честити, едно време нямаше и толкоз помияри...Нямаше и толкоз много еко, меко и прочие "защитници на животните". Само сега дето няма защитници на хората, най-паче на децата... |
Хареса ми писанието. Въпреки, че обобщенията му са валидни за големият град. На други места все още се намират квартални банди с подобни на детството ми занимания. Макар и доста по-постни и неизобретателни...  Тенденцията, обаче, е вярно уловена.  |
 Като чета коментарите , то и доброто и лошото , сме си забравили . Баф , светлия повод , за историческа снадка в на подхода ни , че и чудо историческо , в дето се оказваме ...  |
| Бай Кар, по наше време нямаше скитащи псета, поне във Варна. И в нашата махала имаше само 2 семейства с кучета. Едното си го разхождаха с намордник, другото беше пухкава топка козина, готова да се просне по гръб пред всяко хлапе, клекнало да я погали. И махалата беше, както го е написал Сократ-май. Закрилник, приятел, коректив...Къде е детето, абе тук някъде, из махалата. И всичко е наред, защото чуваш, когато майка ти те вика през балкона, дори и да не я виждаш. Няма да кажа - горките ни деца - но понякога ми е жал за тях. |
| Абе бездомните глутници и мола са по-малка болка за днешния комсомол. Наркотиците са по-голяма. Нема прашки срещу тях. |
| Авторе, много добре! Примерът за детето подгонено от глутницата и безотговорните родители си е направо едно модерно продължение на "Куче в чекмедже". Мисълта ми е, че не бива да се идеализира нашето детство, и то има своите тъмни и светли страни. И днешните деца са "таралежи", но по един по-различен начин, ние ги виждаме изкривени през призмата на времето, както нас са ни гледали нашите родители. Но Калки е много прав, движението на обществото се влияе от толкова много странични фактори, интернет е един от тях и решаващ. Голяма част от нашия живот и този на децата днес протича онлайн. |
