Добави мнение Мнения:14
| Най-после някой да каже истината: не се раждаме еднакви. Раждат се лоши хора, раждат се добри хора. Както казваше покойната ми майка: "От гените по-силно няма". После околните условия дооформят характера, но не могат да го променят коренно. Нищо не видях в съветите за пердаха, за поощренията - много действени инструменти. |
| децата са деца докато не сьзреят полово после идва фроид докато децата не станат родители на други деца и така идва поколение след поколение колкото са по стари родителите и по стари децата толкова проблемите се увеличават малки деца малки проблеми големи деца големи проблеми |
| Aматъорска статия, граничеща с невежество по въпроса, за коъто психологът се счита компетентен - по-скоро прилича на човек с религиозни убеждения! Не си струва коментарите! |
Мда, Мумията още не е дал мнението си и някои колежки са още скептички...  А нещата в статията са отдавна, отдавна известни. Но пък заслугата й е в това, че поставя публично проблема. И ще предизвика още лилиолчене по тоя повод. ------------------------- Блогът на Генек |
| Социопатията е нелечима. В книгите, които съм чел по дадения въпрос няма еднозначно обяснение на проблема. Ясно е само, че социопатията трябва да се разграничи от психопатията, която подлежи на медикаментозна терапия. |
| Dante, вярно е това дет го казваш, ма ако го кажеш публично ше те обяват за фашист, щото излиза че единственото лечение е куршум. |
Причината е в това, че нашите ежедневни прояви на характер, като цялото човешко поведение, се дължат на сложни генетични компоненти Да приписваш на химико-биологични комплекси, каквито са гените, морални качества, си е чисто религиозно съзнание - абсолютно неадекватно на действителността. Бабите, които казват на кученцата си, "Айде сега да слушкаш, моето момче!", са на същото ниво на осъзнаване на дйствителността.  |
| Абе лилиолче, подминах първия ти постинг по темата, щото реших че нещо си се объркала. А то кво излиза - грешката е вярна. Ако няма какво да кажеш, или се чувстваш некомпетентна по темата, по умно е да си замълчиш или да попиташ, никой няма да ти присмее за това че не знаеш и питаш, но ще те иронизира ако говориш по някоя тема без да разбираш от нея. Румене, проблема е дълбок и тези психолози, които съм чел (мисля че бяха щатски и канадски) признават, че още малко е направено по изследването за социопатията. А тези хора са с дългогодишен опит в криминалната психология, опитни профайлъри на серийни убийци, престъпници-рецидивисти, много от които са социопати, защото нищо не може да обясни девиантното им поведение. Получили са добро образование, расли са в заможни и щастливи семейства и въпреки това са станали социопати. |
| Уважаеми Данте, След този ти постинг аз разбрах, че ти не си чел нищо адекватно по темата "социопатия" и "психопатия" са остарели термини, чиято употреба вече не е научна. Сега се наричат "personality disorders". Преди .да се хвърляш да ми препоръчваш, земи прочети малко съвременна психология. Най-добрият източник е: DSM-IV Personality disorders (Axis II) .... и после ела да ми кажеш!  |
| Хайде пак взехме английски думички, написахме ги с латиница и ги обявихме за термин! Дайте превод ако обичате! |
| Ами Дaнте, не бих казал че това е проблем от научна гледна точка, просто хората се раждат различни с различен характер, около половината от хората се подават на убеждения и разумни доводи, другите са податливи на заплахи/наказания, и остава некъв малък процент дето не се спира пред нищо в стремежа да задоволи желанията си. Тази малка групичка може да бъде спряна само с куршуми и с нищо друго. Ама сега не е прието да се казва тази истина. Но който е гледал куче през живота си го знае, и с кучетата е същото, има благи душици дето и муха няма да обидят и е достатъчно само да им се скараш, има зверове дето само с бой се дресират, а има и такива дето нищо не им влияе. |
| "personal disorders" се превежда като "личностни разстройства" или " разстройства на личността" и най-общо представляват нефункционални модели на формиране на личността и на взаимодействията й с околните (които са се превърнали в личностна характеристика). Обикновено са резултат на също такива нефункционални/травматични взаимодействия от страна на родител (или на значима еквивалентна фигура) и детето в ранното детство. Наистина много трудно се повлияват от терапии - но в никакъв случай не са "вродени". |
Добави мнение Мнения:14