Отиди на страница:
| August 6, 1945 Atomic bombings of Hiroshima and Nagasaki  Натиснете тук  Hiroshima - Sandra Натиснете тук |
| Благодаря на Донков и Витлеем, че връщат вярата ми в човещината. Покъртително. А на мен ми напомня за съдбата на други Даниели- Георгиева и Сеизова, Историите на които, научих във форума. Но няма да пусна реквием, защото животът е по-силен от смъртта. Натиснете тук |
Няколко пъти се връщам тук – малко, но щедро оазисче. Заради човешките истории, заради разказа им, и стиховете. Създаденото от душата и за душите затова е вечно богатство, защото може да бъде върнато. Стига поне някой да не забрави, някой да помни.  Редактирано от - вечен студент на 07/8/2010 г/ 21:56:43 |
Навярно се мъчат да ни напомнят, че любовта и добрината са тези чувства, които ни различават от целия останал зверилник... ...Редактирано от - Tool Боксер на 08/8/2010 г/ 22:05:39 |
| Господи, бих възкликнала, променяйки онзи прекрасен стих на Христо Фотев, колко е хубаво! И колко е хубава поезията на Иван Давидков! Благодаря на г-н Донков и на всички, поместили стихове на Давидков. Бях ученичка, когато открих поезията му, купувах си стихосбирките му, сигурно имам 5-6, може и повече. Като прочетох това есе, и мен ме стисна гърлото, прииска ми се да откликна на призива на г-н Донков да отворя някоя от стихосбирките, не в интернет, а те не са ми тук. Те са в дома на майка ми. Всички бяха с прекрасни илюстрации от самия Иван Давидков. Болезнено ми се иска да докосна книгите, да "вкуся" поезията му отново. Господи, откога не съм отваряла книга с поезия. Реална, материална книга, не в интернет. Друго е чувството, друго е. Благодаря ви, г-н Донков |
| Нямам доказателства, а вярвам.... аз сега се върнах от Бургас и затова пиша със закъснение....другия път ще прочета разказа на Калин Донков навреме..... Само исках да напиша.... Нямам доказателства, но вярвам..... в смисъл че няма доказателства дали има или няма бог....или нещо друго... но по добре е да вярваш..... след като е бил до морето човек го разбира.... |