Отиди на страница:
| Що да чете? Сега тъпанарите питат: "Като си толкова умен - къде са ти парите?". И хич не им пука за книгите. Мотивацията на нормалния читател е: 'Това ми харесва!". Мотивацията на модерния човек е: "Това ще ми трябва ли?". Никакво удоволствие, никаква естетика, никакви емоции - само полза. Материална, при това. ------------------------------------- Блогът на Генек |
| Читателите са нормални хора и живеят сред такива. В общество в което успеха е сведен по парите е нормално дасе копира примера на успелите. А ако успелите не са чеи книги - за какво им е на последователите да четат? |
 Козарев в най-мили , В толкоз ли не сещаш , че "наште" хора в отдавна работят на принципа "една купят , две откраднат , другите четат в книжарницата , като в сетне си сторват критиката , само в Хинтернет" ? Изучавай в прецизно времето ни , в Приятелю . Лошото е , че кражбите намаляват ...  Редактирано от - beagle на 25/8/2010 г/ 22:21:10 |
| Да, има и интелигентни хора... Добро интервю, интересни и преди всичко премислени отговори... Тези въпроси много пъти сме ги "бистрили" тук, но ето че и издател разбира, че Интернет не пречи на бизнеса му, а също, че идват нови времена... ...текат радикални процеси на промяна и подобно мислене - полиция, арести, е меко казано нелепо и остаряло. За съжаление и тук е отново прав: ...рискуваме в близките години да се превърнем във въплъщение на абсурдната държава, в която няма никакво производство, а хората скалъпват на дребно своя живот. ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… |
| Що да чете? Сега умниците питат: "Като си толкова начетен - платили авторските права?". И хич не им пука за съдържанието на книгите. Мотивацията на нормалния читател е: 'Какво е оригиналното? Или отново "кавър версия" на нещо известно?". Мотивацията на модерния човек е: "Що и аз да не съм писател!?"  .Никакво удоволствие в писането, никаква естетика в копирането, никакви емоции при отстояването на авторските права- само полза. Материална, при това  .По нашему, Генек : "Каквото повикало, такова се обадило." Наблюдавам щерката и други седемгодишни. Винаги съблазнени от лъскавата опаковка на Уолт Дисни (Мечо Пух, в книжен и филмиран вариант; сп. Принцеса - с героини от популярни приказки) и винаги разочаровани. Няма "свежи идеи", няма изненада ("Ну погоди" и сега си го гледа с удоволствие), само "полезни" съвети, безсмислени, в смисъл еднодневки, задачи (сп. "Принцеса"  и просташки, опс американски хумор. Не съм педагог, не съм сигурен, че правя правилните неща, но си мисля, че сме загубили общуването помежду си, впрегнати да овладяваме различни способи в преуспяването, особено за децата. Липсата на "споделени" чужди идеи не може да провокира четенето на други "чужди" идеи. А това с ролята на държавата да "субсидира и популяризира издаването на български автори" не го разбрах. Държавата става ли собственик на авторските права? При популяризирането не се ли нарушават авторските права, особено на издателите!? |
Генек,  "...Що да чете? Сега тъпанарите питат: "Като си толкова умен - къде са ти парите?". И хич не им пука за книгите...." Аз имах още по-фрапантен случай! В зората на демокрацията работех в едно пишман издателство, което просъществува до към 1993-94 година. Чорбаджията бе един незавършил студент по философия от Софийския университет. Беше някъде от селата около Симитли. Родителите му се занимаваха с дърводобив и пращаха пачки, та да върви бизнеса на синчето в София. Момчето беше в общи линии свястно и ме слушаше какво да издаваме. По принцип съм чел много, чета и до днес. Издателството печелеше добре. И аз бях доволен. Правехме дори допечатки на повечето тиражи.Тогава времето бе такова - хората все още обичаха книгите по инерция от соца. Та, брат му на чорбаджията по това време завърши гимназия в Симитли и техните решиха да го пратят в София. Естествено, чорбаджията го направи управител на издателството. Горкото момче едва бе прочело десетина книги в живота си. Наложи се да му обяснявам за разни автори и заглавия които аз бях чел, та да ходим до Белград и да купим авторските права, за да ги издадем. Той ме слуша известно време и каза ни в клин, ни в ръкав: - Значи за това носиш очила, щото много си чел, а? - Ми, да. - признах си учуден. Онзи си замълча за малко, после заключи дълбокомислено: - Значи всички дето носят очила, са умни и бедни! Явно възприе това като важен житейски извод... |
| Като не четат неговите книги и веднага прави обобщението-българите все по-малко четат. Навремето книжарниците бъкаха с комунистическа литература, днес от неолиберални бози и заглавия от рода на- " Как да станеш богат за един ден", " Как да победиш /излъжеш/ останалите", " Как да станеш милионер", " Как да преуспееш" и само в този измамнически стил, целящ да събуди алчността у клиента, та да се измами и купи книгата. Погледнете си рафтовете, господине, не Ви запомних името и ще разберете защо хората не ви купуват книгите. Младите поне намират в Интернет каквото ги интересува и със сигурност четат повече отколкото ние, когато бяхме млади. А това беше времето, когато книжарниците бяха пълни със същите боклуци, като сега, и хубавите книги бяха в ограничен тираж, та се раздаваха под масата. Дори и до списание "Космос" много трудно се добирахме. |
| "Изток-Запад" е много добро издателство, както и "Лик". Факт е, че не всяка книга е за всеки. Струва ми се, че има тенденция в разбиранията на българите, поне в чужбина да категоризират нещата - това е "здравословно", онова - "природосъобразно" и т.н. Неразбираемото естествено попада в категорията на "тъпото". А иначе, мнението ми е, че в държава, където новините са си чиста криминална хроника, хората (говоря за мнозиството, не за част от София, Варна и други родни столици) работят много часове за малко пари и културен гид са му предаванията на Слави, Иван, Васко и всякакви Миглени, четенето е поставено на изпитание. Още повече, че естественото място за четене, библиотеките, са в мизерно състояние. Държава са е оттървала от тях с един прекрасен параграф 22. Спомням си едно предаване на Слави, в което каза, че единствената книга, която е чел била "На изток от рая". Ден по-късно тя беше най-търсената книга в страната. Не търсете виновни, всеки сам си е виновен за себе си и всеки сам себе си знае. Като цяло се получава грозна картинка. |
| дааа, книгите и кинтите -вечния нов въпрос. Всъщност сега е на мода от по-друг ракурс и нито е вечния, камо ли да стигне някой до там, че да пита за яйцето и кокошката или не дай си боже за това кое е първичното. Естествено първичното са кинтите, щото и в скалата на моралните ценности са от първото до последното място само те - кинтите. Независимо от широкото и скоростно християнизиране в последните години и появата на тълпи вярващи десетте божии заповеди не се вписват някак си в моралните ценности, а книжките са интересни само когато имат написани цифрички, еднакви картинки и воден знак. Гааадост. |
| "Не четат" и "не ми купуват книгите" са две различни неща, колкото и да е удобно на някои да бъдат смесени. Що се отнася до издателя, то например аз няма да си купя рекламираните на стратовата страница на сайта му "Библия на продаването" за 35лв и "Активирай гения в теб" за 20 лв _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Що се отнася до метрото, наистина в софийското метро няма време за четене, освен ако не се возиш от единия край до другия. В наземния градски транспорт обаче се чете. Обикновено младите хора - четат или слушат музика. Безцелно гледат или клюкарят или се оплакват от живота по-възрастните. _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Проблемът е не в липсата на хубави книги, а в това, че хубавите книги станаха прекалено много и след като е невъзможно да прочета всички хубави книги, аз се отказвам да прочета и една. |
| Който не е чел на младини, трудно можеш го накара да чете на старини.И защо?Сега в нета, и стотиците канала по кабеларките, можеш да намериш всичко което те интересува.Едно време беше друго, една телевизия пълна със соц. простотии, два-три вестника натъпкани с тезите на тато, е кво друго да правят хората, освен да четат?Общо-взето, времето на книжните издания отминава. Редактирано от - nikcv на 26/8/2010 г/ 10:27:59 |
| Аз пък съм на мнение, че се появиха много шкарто в книжарниците и при цена на книга 15-20 лв. да разбереш, че си се набутал е много кофти. Тъй като няма кой да те ориентира кое е качествено идва на помощ интернет, теглиш четеш не ти харесва, следващата, от 100 заглавия пресяваш 2-3 и онзи ден олекнах с 60 лв. за тях, защото обичам да чета излегнат на дивана. Аз също съм работил с издателство и знам как купуваха автори на килограм от борсите, скучни и зле написани романи, книги които на запад ги продават в супермаркетите с меки корици. Българите не четяли и били прости, не е вярно, българина е умен и много мрази да го правят на маймуна. |
Младите поне намират в Интернет каквото ги интересува и със сигурност четат повече отколкото ние, когато бяхме млади. Както и никцв - "каквото ги интересува"... Проблемът е, че четенето е процес на усвояване на дадена информация. Която се дели на художествено творчество и информация. Усвояването на информация не е онова четене, за което говорим. Четенето е естетически процес на пресъздаване на текста и емоционалното му въприятие. Информирането е приемането на буквалния текст /вариантите не променят смисъла/. Затова казвам, че младите не четат, а се информират. Каквото им трябва. Най-меркантилно - това ми е нужно, значи то ме интересува СЕГА, в този момент. Подобно четене е РАБОТА - възприемане и възпроизвеждане, развитие и мултиплициране на информация. Четенето е отдих - минаване в друго измерение, далеч от пазарните критерии нужно-ненужно, евтино-скъпо. При четенето въпросът не е в парите, а в емоциите, очакванията, надеждите - сбъднали ли са се. Та да не бързаме да хвалим като големи четци събирачите на информация. |
| „Дори в Люксембург, въпреки навлизането на електронните книги, се чете масово. В тяхното метро едва ли не всички са с книги в ръце.“ Ама... в Люксембург няма метро. Тоз г-н Козарев що лъже? |
| Г-на явно се чуди защо не е милионер. Сред реките чалга, комерсиализъм и реалити шоута които се изливат върху българина няма нищо чудно, че все по-малко време остава за четене, ако въобще има такъв интерес. Голяма част от книгоиздаването върви по същия път, по сергиите има само трилъри, психология и всякакъв друг вид литература, която да задоволява само най-дребните потребности, съответно не носи нито емоции нито наслада от самото четене. Когато отида в книжарница ми трябва поне един час, за да си намеря някаква интересна книга за четене. Пазара на електронни книги и устройства за четене набира невероятна скорост и ако не се усетят нашите родни издатели ще се удавят. |
| Има резон в приказките на Балдур. По сергиите - книги горе-долу с еднакви цени, еднакви корици и еднакво хвалебствени резюмета на гърба. Как да избере човек, освен евентуално по името на автора. Ето ви един пример. Преди време споменавах тук за "Бяла като мляко, червена като кръв" на италианеца Алесандро д'Авения. Чудесно четиво както за тинейджъри, така и за техните родители. На път е да се превърне ако не в голямо, то поне в значимо световно литературно събитие. У нас - до момента взети на консигнация 700 бройки, което не покрива разноските. Според мен бедата е в липсата на популярна литературна критика. Ама съвсем честна, която не прави поклон нито на издателства, нито на авторски претенции, нито на собствени мераци за величие. |