
| Др, нидейте така, четох ви и се отказах..да купя от "Метро" "Голямо разнообразие от Ново Българско кино"...Ако имате вчерашния каталог вижте го:-Светът е голям.., Време за жени, Източни пиеси и др. Цена 1.66 бр. Но рекламата за филми е до тая за :" Голямо разнообразие от музика" - МР3 POWER кючеци-Цена 0.83 бр Закривам темата! |
| ха , хо добрутро не аз, аз съм скромен само написах софтуер за псевдокоментари , тои сам ги пише примерно му задавам тема : отвратта в киното и веднага го съчинява съжалявам че сте отвратени и се заричам да изтрия тъпата програмка веднага. както и базата и данни с лични впечатления от 50 години. |
| Гледахме наскоро "Светът е голям" - бая заиф, красива фотография, но измислена история, измислени образи, снимано сякаш в някакъв етнографски музей (като Ла вита е белла) или пък в музей на ужасите на комунизъма. Седесарски баналности на кило като в "Сезона на канарчетата". Сякаш тия хора, ходили в Германия, никога не са гледали "Гуд бай, Ленин" или нещо такова. "Източни пиеси" - полудокументален, любителски заснет филм, сигурно вълнуващ за семействата на наркозависимите, но за мене доста незадоволителен като артистично майсторство. Фестивалните му успехи са според мене от чиста политкоректност и екуитъбъл джеографикъл дистрибюшън. "Дзифт" - доста умело направен, стилно заснет черен филм, но за съжаление пак никаква връзка с бълг. действителност по това време, ако не броим цитатите - музикални, лозунгови, вицови и зрителни, които са находчиви, researched и смешни, но не достатъчни да направят филма. Общо взето нашите кинаджии забравиха да правят кино някъде в края на 80-те години и повече не се сетиха. По-рано имаше - не кой знае какво, но нормални, човешки филми, в които се разказваше истинска история, имаше иастински хора, страсти. Дори големите някога като Г. Дюлгеров след 1989 г. се отучиха с "Лагерът" - и не се научиха пак напълно дори 20 г. по-късно с "Лейди Зи". Други са старите филми - дори такива невзрачни наглед като "Два диоптра далекогледство" - целият на Ютуб - пак чаровен селски дядо, оправящ младите - Димитър Панов. Никакво сравнение между него и измисления сръбски дядо табладжия (на колко години е тоя фантастичен дядо велосипедист, така и не се разбра - според календара на филма трябваше да е вече над 80-те). Парцалев като тъста обущар, Сашка Братанова като младата, Валентин Гаджоков (ли беше?) като младия - великолепни. Колегата на Парцалев, който му продаде Москвича - превъзходен като "типаж". Дори такава измислена история като "Отклонение" - целият на Ютуб - кипрата археоложка Невяна Коканова (невероятно, но родом от Кумарица! - квартал на гр. Нови Искър), изисканият пловдивски аристократ Иван Андонов, куховатите диалози на Блага Димитрова (землячка и сигурно протеже на Цола Драгойчева), но все пак има живот, пълнокръвен филм. Колко сочно, натурално, незаучено кокетство във всяка поза на Невяна на задната седалка. Да не говорим колко са интересни тези ленти като документ на времето си ("Светът е голям" не е и такъв, не е сниман в реална обстановка). |