Отиди на страница:
| "Добрият човек не иска награда за стореното добро, той не се замисля дори върху това. Той го прави, защото не може да не го направи, защото му иде отвътре, както се казва". len -  Генек, Има и друга причина за отчуждаването между хората у нас - насилствено, и се дължи на масовото им обедняване: родителите ми ми разказват, че много често, когато канят приятели или роднини на гости, те им отказват ... и познай - защо: просто защото не могат да им отговорят със същото, нямат средства да ги посрещнат, па макар и скромно, с каквото има в хладилника (май там няма почти нищо), и се чувстват неудобно от това. Така лека-полека с годините хората престават да се виждат и да общуват, рушат се връзки от десетилетия, и настъпва отчуждението. Тъжно и жалко ! Ей до това докараха нацията управляващите я изроди-грабители.  |
| За това си прав. Обедняването... Но аз говоря само за временното отдръпване в момента на трагедията. После хората пак се събират. Обаче, когато се случи нещо, ни имаш какво да кажеш, нито някой насреща те разбира. Мъката така е обгърнала човека, че нищо не пробива черната пелена. Тогава близките хора временно се отдръпват - за да не натоварват страдащия. А другото си е отчуждение по принуда. Не искат хората да се капсулират, но...Няма как да застанат наравно с другите. |
| Имам щастието да познавам жена като Пепа. Това, че не е българка и живее в друга страна не е от значение. По-важно е, че човек пред нея се чувства дребен. Цял живот се е грижила за хората в нужда и къде ли не е била. Дори е била мисионерка в лепрозориите на Мадагаскар. Не го е правила за пари - други хора са ми разказвали за това. Затова в момента е на социална пенсия. Болна е от рак и индикаторът на живота ù свети на червено. С други думи е зле. но не се оплаква. И не се чувства самотна и изоставена. Защото някои от тези, на които е помагала навремето, в момента се грижат за нея. Кой с каквото може. Не ги знам кои са, но знам че съществуват. И заради тях разказвам всичко това. Тези хора са анонимни като доброто, което те в момента правят, и на което тя ги е научила. Истинското добро, а не показното пъчене, преследващо лични цели. Може би точно заради това истинското добро е трудно за изследване - Защото е анонимно! |
Може би точно заради това истинското добро е трудно за изследване - Защото е анонимно! За истинското добро   |
| Имам и аз такава приятелка. В труден за мен момент (също на автобусна спирка по пътя към болницата) ме попита "Имаш ли нужда от пари и кръв?". Имах. Даде. Още не съм намерила толкова голяма стена, на която да напиша голямото "Благодаря ти, Цвети!" Знам, че Господ си е записал тази моя благодарност. Моля му се моята приятелка и всички добри хора да са живи, здрави и много щастливи. |
| Авторе, май точно такова нещо имах нужда да прочета....Пепа, човек, приятел, да е жива и здрава! Беше ми нещо толкова тъпо, а сега се чувствам стоплена от прочетеното. Доброто, то съществува и когато ни се случи, просто трябва да му повярваме и да се радваме. Браво! |
И точно заради такива като Пепа (реална или родена от авторовото въображение) и всички други анонимни добри хора, повечето от които мизерстват или просто бавно угасват в нищетата си, става още по-противно и гнъсно, когато гледаме безбройните наглеци и гадове наоколо, най-вече - сред криминално забогателите кретени след 10.11.1989 г. Най-лошото от всичко това е, че след поредните избори и последвалите 4 г., все по-дълбоко се затъва, народът тотално се обезверява и циганизира, и губи недежда, че тази ситуация може да се промени към по-добро един ден, и общият песимизъм и нихилизъм стават доминиращи в обществото ни. Лично аз не виждам, как да се излезе от това блато - толкова надълбоко е проникнала гангрената на злото !  |
| Една скрита сълза Натиснете тук |