Обаче Никифор не поиска да слуша никого. Той вече се виждаше победител, триумфатор, първият човек в историята, научил българите на ред - и прочие подобни бълнувания. Да си го кажем направо - падаше си малко мечтател и връзката с действителността на моменти му се губеше.