Отиди на страница:
Златка Гр. прекара младостта си като секретарка, но и като секретарка беше прочута та с какво авторе е била прочута с ?или всички да се досещаме щом имала високи токчета била хубава и с много гривни? и що ли дири жена с диплома за психология зад бюрцето в приемната?  няма такава "златка" а ако има/което е невероятно не един път донков разказва неистини , дори името и е избрано пополистки../ това не е затрогващо не е повод за страдание и хвалби на автора защо не запитате за неговите деца? след като обсъждаме творбата на който той си приписва свидетелство редно е да се запитате - а неговите деца..за драганчо мамин ми е думата.. но това излиза от контекста ..не можем да хвалим автора без да ни пука за човека в него/ а гледам тук наколо се надпреварват да вдигат палчета , че да имало мноого такива златки.. аз не искам да има такива ! аз искам нещата да се променят и тези с уж дипломи да имат почтена и достойна работа и начин на живот! останалото е смрад и възхвала на статуквото за което донков трябва да бъде заплют-защото самият той е част и поддръжник за което искрено го съжалявам. .  Редактирано от - EGATI на 17/9/2010 г/ 14:52:40 |
| Ето една приказка, която знам от уважаван от мен възрастен човек: Един щъркел закъснял да отгледа малките щъркелчета и трябвало да тръгва за топлите страни, а те не можели още да летят сами. Натоварил ги той на гърба си и полетял над морето. Летял, летял, уморил се и започнал да се спуска...Тогава едното щъркелче казало: Тате, лети и аз ти обещавам, че ще те гледам като порасна. Щъркелът се привел над крилото и изтърсил това щъркелче в морето, набрал сили, вдигнал се и лети. Отново се повтаря ситуацията и другото щъркелче казало: Тате, лети и аз ти обещавам, че ще те гледам до живот. Пак тръснал той крилото и го пуснал в морето, събрал сили - лети. Наближават африканския бряг, но силите му свършват..тогава най-малкото щъркелче казало: Тате, лети и аз ти обещавам, че ще направя за моите деца това, което ти направи за нас... Събрал последни сили щъркелът и долетял до брега. Разказваше тази история, това беше неговото кредо - да направиш нещо за децата си, без да искаш, чакаш, изискваш, настояваш, задължаваш да получиш тяхната благодарност и отплата. Мисля, че ако си ги направил читави хора, това е огромно удовлетворение, а щом са читави хора, те ще са с добри сърца и ако имаш нужда - ще ти помогнат, а не по задължение или защото "какво ще кажат хората"... Изводите за вас. |
Децата никога немогат да се отблагодарят на своите родители за това , което те са направили за тях.Остава им единствено да предадат тази благодарност на своите деца. |
| Хареса ми този коментар от форума на "Капитал", та го копирам изцяло - макар че е по циганския въпрос, се преплита и с тукашната тема. cinik Когато икономиката потръгна през 2005-2008, се видя как в много отрасли българските работници станаха дефицит, циганите им заеха успешно местата. Пример: таксиметровите шофьори, втори пример: шофьорите в градския транспорт, трети пример: чистачките на офис-сгради, чевтърти: продавачките (и то по големите вериги), пети - келнерки по заведения, шести и най-масов: строителните работници. Естествено, може да има всякакви програми, но масовият ефект може да се постигне само ако икономиката напредне до такава степен, че да огрее и по-нискоквалифицираните. Днес положението е точно обратното - местата за келнери, автомонтьори, каналджии, продавачки и телефонистки масово са заети от инженери, социолози, политолози, филолзи, богослови, кадри на НСА и т.н. Къде ги виждате хората без образование тогава? Ще кажете, ама ние ще ги образоваме и тях. Само че това ще отнеме 1 поколение. Бързият ефект е само в общия подем на икономиката, той решава в най-голяма степен проблема с ромите. |
за автора | интересно е написаното през месеци февруари-септември 1996 почиствах офис стаите в сградата на Централна поща, ТОГАВА СЕ НАУЧИХ НА ОГРОМЕН РЕД, но влязох в конфликт с майсторите строители - те искаха да работя като строител, а не да почиствам.....еее по късно (днес) аз вче се занимавам и със строителство но моите първи колеги, бяха баби и възрастни жени- Динка, Здравка, Данчето, Вили, Тони и си работих с парцала, но майсторите......ГРАКНАХА ДРУГО, НЕ НЕ МОЖЕ, ТРЯБВА ДА СТАНЕШ МАЙСТОР-СТРОИТЕЛ...е 15 години по късно станах  |
| това стана заради вуйчо ми Богомил от Перник и братовчед ми Люси............хората от Централна поща, разбраха за моя произход и категорично решиха: ан 15 септември 1996 година приключваш работата си в тази сграда И МАРШ ДА УЧИШ...... ЧЕСТО МИНАВАМ ПОКРАЙ СГРАДАТА НА ЦЕНТРАЛНА ПОЩА И СИ СПОМНЯМ ЗА ХОРАТА ТАМ И СИ СПОМНЯМ ЗА ЛЯТОТО НА 1996 ГОДИНА, ТОГАВА БЯХ СЛАБ И ТЕЖАХ 62 КИЛОГРАМА, СЕГА ТЕЖА 104 КИЛОГРАМА......РАЗЛИКАТА Е ОТ НЕБЕТО ДО ЗЕМЯТА.... |