Добави мнение Мнения:19
За статията -  И пак ще започнат лелките да квичат: "На това ли ги учат в училище..." ------------------------------------- Блогът на Генек |
| Вярна статия: "Стигнали сме до извода, че всичко тръгва от семейството" - Подчертавал съм го доста пъти тук и аз - "първите седем години", народът ни неслучайно го е казал ! Но когато обществото е в "гърч" (по думите на Ламбовски днес), това неизбежно се отразява на семейството, на училището, на приятелския кръг между първите две. В болно общество не може да не е така. Когато родителите, учителите и средата се "гърчат", се отрязява на младото поколение. Затова промяната трябва да почне от нас самите. Без това няма оправия и за бъдещето на нацията - нашите деца !  Редактирано от - Mars Attack на 20/9/2010 г/ 21:02:22 |
| В стятията има явно противоречие: А - "в съвременната среда на постоянни изблици на насилие, п... и ...ненавист, която е изградена в училището, " Б - "всичко тръгва от семейството. " Днес разговарях с начална учителка. Зададох и прост въпрос: Защо е даден тест за входящо ниво, с дълги писмени условия на задачите (макар и след това да е избор а, б, в, г) след като в учебника, учебната тетрадка и другата тетрадка няма нито една такава задача (1-ви и 2-ри клас)? Тя не можа да ми отговори, но каза, че аз не познавам методиката (без дори да знае какво знам или не знам и съм учил). Копирането на чужди материали вместо собствен тест е белег на ниска професионална култура, а препратката към авторитет (одобрено от МОМН) само потвърждава подозренията за проблем в квалификацията на учителя. Какво да прави вечерта родителя? Да поправя грешките на МОМН? Да изучи и анализира методиката, която липсва в учебника на детето му? Абсурд! Напразно МОМН се опитва да внуши, че родителите са виновни на първо място. Училишето има своя вина, тя е конкретна и тя има имена. Едно само е например Коджабашиева. Не може министъра да тъврди, че е прочел едни безобразни учебници и да не уволни директора на дирекцията, отговоаряла за контрола на образованието - Коджабашиева. А той я направи първо зам. а после като и лъсна нивото почна да я оправдава... А трите колежки горе на снимката са просто част от говорилнята, за съжаление.... |
| /:/ "Децата стават престъпници заради нехайните родители" §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ А родителите на тези деца по рождение ли са "нехайни" или Животъ ги е направил такива?! Само пТам- НЕ пиПам! |
| Обаче, като вкараме задължително вероучение в училищата на мястото на научния каманизъм, проблема одма ще бъде решен...?! |
| Тези жени оправдават съществуването на професията си, но казаното от тях по принцип не е вярно. Вярното е, че средата оказва много силно влияние над децата, а средата не е само семейството, а и училището, квартала, може и още места. В учлището децата прекарват най-голямата част от времето си, обикновено там са и приятелите им, които обикновено са и приятели от квартала. Проблемът е, че училището винаги е прехвърляло цялата отговорност върху родителите, без да се осъзнава, че училището има не по-малка отговорност за възпитанието на децата. Статията какво ни казва? Децата нямали комуникация с родителите, а училището има ли? |
| Един истински горд човек никога не може да се осъзнае като виновен. Вината винаги е у другите - политиците, партиите, управляващите, училището, полицията, кмета, съдебната система, прокуратурата, лошите другарчета, икономическата криза, суровата действителност, прехода и прочее. Както се казваше едно време българският народ е един малък, но горд народ. За това и българския народ почти никога не е приемал християнството насериозно - то изисква дълбоко и вътрешно покаяние и смирение. |
И пак ще започнат лелките да квичат: "На това ли ги учат в училище..." Няма. На лелките отдавна не им пука на какво ги учат децата в училище. Важното е да си седят там, ако може цял ден, а ако има начин и денонощно, още по-добре. Стига да не им се пречкат в краката. Кой беше казал: "Няма деца, няма проблеми?". Натам вървим... |
| Семейството и училището са функции на средата, значи тя е от решаващо значение. Промениха насила, злонамерено и зловрдено средата, промениха се в отвратителна посока семейството и училището. |
| "Даже, когато вече са големи и колегите са ги хванали за проституция примерно, те питат: "Еди кой си работи ли още тук? Може ли да го видя?" Хаха, поискали да се похвалят пък то се получило обратното. Иначе статията е добра, ако семейството нехае за детето нещата няма как да се получат. Нито училището, нито улицата могат да го заместят. |
| Във връзка със статията, но още повече заради мненията под нея, ще споделя истинска история, която ми се иска да се възприеме като метафора. Една година бях учител в малък град. Беше 1968 година. И тогава боят в училище беше забранен, като и сега, и тогава се изискваше уважение към ученика, като и сега. Но стана така, че един от моите ученици ме извади от равновесие и след многократни забележки /целеше в час с метални скоби и прашка краката на момичетата/ изтървах ръката си и го ударих. След двата шамара го пратих при директора, за да му каже, че съм го ударил, а нямам право на това, и с помощта на директора да направи жалба до министъра, че съм го набил, да се върне да я подпиша, че това е истина. След края на часа той беше пред вратата и плачеше. Попитах го защо не е отишъл при директора. Отговорът ме беше: "Другарю, /такова беше обръщението тогава/ Вие ми ударихте само два шамара, но ако баща ми разбере какво съм направил, ще ме претрепе вкъщи." Извиних му се, разбрахме се. На следващия ден уведомих и баща му, като спестих защо съм го ударил, оставих той да си каже. После стана доцент, беше много кадърно момче. И днес, като се видим, срещите ни са като между приятели. Вие ми кажете как биха реагирали родителите сега? Пак напомням, случката да се мисли като метафора, защото физическото упражняване на сила от учителя не одобрявам и знам, че като млад учител направих грешка. Жена ми е учител и знам, че за дребни забележки към учениците се правят оплаквания от родителите в инспектората, има обследвания, гласност на наказанията на учителите, а това придава чувство за безнаказаност у учениците. |
| Гледам тук някои родители набързо си измиха ръцете и прехвърлиха отговорността върху училището. Не завиждам на децата им... |
| Бе няма физическо възпитание като хората у училището - в повечето случаи агресията е следствие от неизразходвана енергия. Сега основната част от учениците, особено момичетата само кесят у дворо и пушат цигари, а на игрището и на лостовете само чичовци като мене. Не че не спортуват младите - спортуват и още как, но предимно блъскане на железа и блъскане на чували. И рупат хап...После що се мислели за безсмъртни и що минавали през стени... |
| Средата драстично се промени поради смяната политическата парадигма на управлението, поради въздействието на мощни външни фактори и някои вътрешни процеси с третостепенно значение. Но всичко това не е достъпно за галфони. |
| Натиснете тук без коментар  |
| Работата на Училището и учителите е да ОБУЧАВАТ, а НЕ да възпитават! Възпитават възпитателите, а НЕ учителите! Дипломи се дават за завършена съответна степен на Обученост, а НЕ за съответна степен/?!/ на Възпитаност! Възпитанието е работа на родителите- и родителите го правят според тяхното Възпитание, Морал и Мироглед, и в съответното количество и качество! |
| Дебелака Ще повторя споменатата по-горе приказка за "първите седем години". И не е оправдание кризата и въобще тежкият ни живот за това, че родителите не си гледат децата като хората. Нима народът ни не е преминавал през къде по-тежки изпитания - робство, войни и т.н. Причината, според мен, е бездуховността, насаждана отвсякъде. И май това е глобален процес, а при нас виждаме "еманацията" му. Този материализъм, прагматизъм, идеята за "успех" на всяка цена в кариера и прочие, пропагандирани ежесекундно от медии, институции и всичко около нас, няма как да не превърнат повечето хора в машини, гонещи на всяка цена "успеха", а всъщност в един момент се оказва, че са гонили "михаля"...Съществува едно явление в някои развити страни, downshifting, при което хората съзнателно се отказват от жестоката надпревара за успех в материалния смисъл, за да могат да обърнат внимание на истинските неща в живота - семейство, любими занимания и прочие. Ще кажете, дауншифтинг правят тези, които имат как да си позволят и по-нисък материален стандарт, защото слизат от високия. Пък ние сме бедни до немай и къде. Не бих се съгласила с подобен контрааргумент, защото кариерата е до време, материалното богатство може да загубиш, но ако доброволно загубиш истинското богатство - семейството, приятелите, мечтите си - то всичко си загубил. Може да звучи сантиментално, но си е точно така. Има една съвременна притча за професора и буркана в които слага разни неща, камъчета, пясък и топки за тенис, като обяснява на студентите си кое какво е. Камъчетата са кариера, работа и прочие. Пясъкът разни други материални неща. Топките за тенис - са семейството, любовта, приятелите. Ако сложиш първо камъните и пясъка, за топките за тенис няма да остане място. И последното, най-готиното от притчата, която преразказвам не съвсем добре и точно, бяха двете бири, които изсипва в пълния буркан. Винаги трябва да има място и за две бири. |
Добави мнение Мнения:19