Отиди на страница:
| Благодаря на всички за добрите думи. Ник на име "шменти капели" ме пита относно критиката ми към българската журналистика по отношение на това как се отразяват събитията в Ню Йорк. Имам многогодишен опит по този въпрос. Текстът под снимката на човека показваш американския си паспорт на Борисов е неадекватен и обиден за хора като него - ясно се вижда, че човекът е от старата ни емиграция. Преди 1989 българските църкви са били главния техен досег до България. В 1995 хора като него съвсем искрено ми казваха - "ама детето ви пее песнички за дядо Господ, нима знаете такива неща в България" (нашият син тогава беше на 8 години и им изпя на Коледа популярна у нас коледна песен на групата "Мечо пух" ). Последва един до болка познат български вариант на показване на благодарност към певец, който ви е харесал.  Българската журналистика трябва да разбере най-сетне, че т.нар. обобщена от тях категория "емигрант" е нещо многолико и често несравнимо. Повечето млади хора тук дори не се смятат за емигранти, твърдят, че са хора на света и са прави - някои от тях са работили няколко години във Франция, после в Германия, от там в САЩ. След няколко години могат да се преместят в Канада. Българите тук се делят и на десетки групи по приятелски и професионални нива, по място на живеене, по факти като дали имат или не деца и на каква възраст да децата, по възраст - музикантите са башка, художници и архитекти са друго гнездо от хора, адвокатите също се знаят, младите, които работят масово в баковия сектор също поддържат кръг от приятелства. Ако трябва да сме точни, хората, които присъстваха на 19 септември в 6 вечерта и чиито въпроси прочетохте във вестника не представляват дори 5% от разнообразните групи българите живеещи тук. На тази среща видях по видео кадри само едно наше много близко семейство и една двойка наши познати. Разпознах и човека от старата емиграция. Толкоз. Като имате предвид, че покрай моята дейност познавам стотици, ако не и хиляди тукашни българи, които са все хора от т.нар. професионални слоеве, % на мои познати сред присъстващите е нищожно малък. От друга страна, от 5 години насам тези събития (с българската общност) станаха демократични и отвориха вратите си за всеки желаещ. Информацията е на сайта на консулството. Това е добре - някога на приемите идваха само избрани хора, човек не виждаше друг извън кръга на познатите си. |
| до автора на статията: Преди да пишете статия по този наистина много болен проблем Ви съветвам: 1. Поразпитайте собственици(респективно техните ЛС, на англ HR) на сериозни компании от провинцията какво мислят за качеството на работната ръка в БГ. Без значение български или чужди фирми. 2. Излезте от лъскавия си офис и постойте на едно натоварено кръстовище 10-тина минути да погледайте отношенията между бг шофьорите. Ежедневно, рутинно действие превърнато в полесражение, място за себедоказване и ...бе пълна идиотщина. 3. Ако заплатата Ви позволява попътувайте в Европа. Предполагам ще намерите много бивши колеги, позабравени роднини, приятелки от училище и т.н. при които да отседнете. Опитайте се да разберете как живеят, защо не се връщат и изобщо вижте какви хора живеят "навън". Обикновенните хора вижте. И първото Ви впечатление ще е - колко са много. И ще разберете, че и децата им са много. И ще проумеете, че тези деца никога няма да се върнат в БГ. И тогава ще трябва да помислите отново и да разберете какво се случва с "матриала". 4. Намерете време и поразпитайте какво мислят бг РОДИТЕЛИ за училищата и болниците, за докторите и лекарите... Със здраве Един от завърналите се |
| Не ми е работа да се мешам у политиката , ма за Бат Бойко средно положение няма ! Или си с Щатите ...или оставаш социалист/комунист/ !  |