| Варно е, че всеки може да оспори уволнението си.Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 357 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им. На никой не може да спори със съдебния изпълнител за безплатно уреждане на разпоредбите от изпълнителния лист. При спечелено дело работникът или служителят следва да заплати цялата процедура по изпълнителното производство. Ето защо този КТ трябва изрично да въведе нова норма, че не само споровете, но и изпълнителното производство е безплатно както за работника и служителя, а така също и за работодателя. |
| Съграсно с чл.83, ал.1., т.1 от ГПК/нов/, Такси и разноски по производството на делата не се внасят: от ищице, -работници, слжители и членове на коопирации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. НЕ СЕ ВНАСЯТ. Но няма норма, че не се ЗАПЛАЩАТ. В случай, че вещо лице трябва да определи дължимата лихва върху присъдена сума като обезщетение за неправилно или незаконно уволнение, когато това не е сторено в съдебното заседание и в решението пише само, че в едно с дължимата сума за времето без работа, се дължат законни лихви върху присъдената сума. И този ГПК пак прецаква работника или служителинте. Нужна е изрична норма. Според мен, не правилното в тази норма е, че само ищците са освободени; ищец може да бъде и работодателят. Защо така да се дава правото само на ищеца??? Ами това е чиста дясна политика-уважаването на иска на десния в процеса. |