| Защо? Кое е по-евтино в малката болница? Лекарства? Консумативи? Електричество? Отопление? Или провинциалните лекари и сестри могат и малко да живеят! Идиотите обезлюдяват на най-вече обезбългаряват страната (ама карай - нали е "провинция", а не България или "родина" за изродите във върховете на властта) |
| Веселене, идеята на Тренчев не е никак лоша. Става въпрос за следното: През годините болниците, па и други потребители финансираха сами съоръженията си за присъединяване към мрежата. Но тези съоръжения са елементи от ЕРМ и по закон следва да са собственост на ЕРП-тата. През февруари 2003 бе прието допълнение към Закона за енергетиката, което даде 8-годишен срок за изкупуването им... всъщност, когато говорят за декември 2011, вероятно имат предвид, че процедурата в ЗЕ предвижда договаряне и независима оценка, при непостигане на съгласие, така че реалният срок наистина е след февруари 2011... Единици са болниците, главно извън населените места, които в момента са присъединени към преносната мрежа, т.е. ще получат пари от ЕРП-тата за трафовете, но ще станат техни клиенти и ще плащат по-скъп ток, отколкото на НЕК. При тях е танто за кукуригу, но те наистина са единици. За мнозинството, продажбата на трафовете е чист приход, без да оскъпява тока им. Спестени пари, един вид. |
| А иначе, никой не говори за диференциация на болниците по критерий "малка - голяма" или "селска-градска", освен уважаемите журналисти... не само от любимата газета, навсякъде заглавията са за "по-големите болници". Вероятно считат, че така е по-ясно за игнорантите, дето ги четат... Диференциацията е по категории - първа, втора, трета. А "категория" означава именно повече и по-скъпо оборудване, повече и по-квалифицирани специалисти, в крайна сметка по-високи разходи в болниците от по-висока категория |
| Значи един крак ампутиран в специализираната болница за такива операции/СБДПЛРОДА БУЛПРО-ЕАД/ ще се заплаще по-малко, ако същият е ампутиран в 5-та градска болница например.Това е абсолютна глупост. |
| В.Лянча, смисълът на категоризацията е да определи нивото на компетентност на болниците - т.е. тези които са първо нива могат да изпълняват малък и среден обем дейности. Не виждам защо на болница трета категория да се плаща за операция на херния повече, отколкото на тази първа или втора категория - за такъв вид оперативни намеси няма разлика нито в оборудването, нито в квалификацията на лекарите. На болница първа категория няма да и бъде разрешено да лекува злокачествени заболявания например. За какви коефициенти на заплащане говорим тогава? |
Рени: Значи един крак ампутиран в специализираната болница за такива операции/СБДПЛРОДА БУЛПРО-ЕАД/ ще се заплаще по-малко, ако същият е ампутиран в 5-та градска болница например. Това е абсолютна глупост. Weed: В.Лянча, смисълът на категоризацията е да определи нивото на компетентност на болниците Не е така, колеги... Рени, Weed знае, но да ти кажа и на тебе. Аз не съм медик, колеги сме като хора, които търсят истината във форума... Ще се категоризират не болниците и нивото им на компетентност, Weed, а специализираните структурни звена - отделения или клиники. Това значи, че няма никаква пречка отделението по съдова (или гнойно-септична) хирургия в 5-а градска да има същата категория, както аналогичното в СБДПЛРОДА БУЛПРО или където и да е другаде. |
| Нивата на компетентност на едни отделения влияят пряко на другите - например не можеш да имаш отделение по хирургия, кардиология, неврохирургия и т.н., ІІ ниво, ако клиничната лаборатория не е поне ІІ ниво. Нивата на компетентост на отделенията (клиниките) по анестезиология и интензивно лечение зависят от броя на оперативните интервенции - т.е. от дейността на оперативните отделения. Въпросът тук е съвсем друг - трябва ли за дейности с малък и среден обем да се плаща различно в засивисомст от нивото на болницата или отделението, при положение, че тези дейности не изискват сложна апаратура и дългогодишен опит и специална квалификация. Ако пък някой иска професор да му извади врастнал нокът да си плати екстрата от джоба. |
| Рени и Weed, според мен, категоризацията на отделенията е оправдана и правилна мярка. Разбира се, има и по какво да се спори... казвам го не само заради нашите обсъждания, а защото считам, че ще има доста спорове... Критериите за определяне на категория са три - специалисти, оборудване, дейност. Първите два са сравнително обективни, измерими и няма кой знае какво място за оспорване. Въпросът е в третия. От една страна, изглежда обосновано, главният показател за дейността да бъде броят на лекуваните пациенти /на извършените операции, в примерчето ни/. Да, квалификацията на медиците зависи и от това, доколко реално практикуват специалността си. Но от друга, няма връзка между броя на пациентите, "преминали" през отделението и равнището на всички или повечето специалисти. А в крайна сметка, човекът го лекуват отделните медици, а не отделението като такова |
не можеш да имаш отделение по хирургия, кардиология, неврохирургия и т.н., ІІ ниво, ако клиничната лаборатория не е поне ІІ ниво Въпросът ти е много сериозен. Като експерт по управление, мога да кажа следното: по принцип се допускат разлики между равнището на структурните звена - лечебните отделения - и общофункционалните - клинична лаборатория, болнична епидемиология, патология.. а защо не и администрация?... Възможни са два подхода: 1. Определя се, че структурните звена не могат да имат категория, по висока от следващата на тази, присъдена на функционалното звено с най-ниска. Т.е. няма проблем с категоризирането на което и да е отделение, ако клиничната лаборатория е ІІ ниво, но не и ако е І-во. Тогава таванът е ІІ ниво, за всички останали. Другият подход е въвеждане на ISO и сертифициране по комплексни показатели. Прогнозата ми е, че отначало ще се възприеме първият, а полека-лека ще се отиде и към ISO. |
| Категоризацията е полезна, когато е правена обективно и от компетентни хора. Сега в стандартите е пълно с глупости, които ще пречат сериозно на работата. Примерно за хирургично отделение ІІ нива се искат минимум 7 лекари, от тях 4 със специалност по хирургия и от тях 2-ма със сертификат по ендоскопия и 2-ма със сертификат по ехография. Хирурзи с такива сертификати в България са не повече от 10, а и не е необходимо - тази дейност се върши от гастроентеролозите и интернистите. Ако се спазва стриктно този стандарт, то ще останат хирургии само І и ІІІ ниво - т.е. областните болници ще трябва да извършват само малки и средни операции. Странно, е че в за по-високото, ІІІ ниво това изискване го няма. В стандарта по гастроентерология за ІІ ниво изискването е за минимум 4-ма лекари със специалност. Повечето областни болници нямат толкова специалисти, а и не е необходимо. По-лошото е , че в по-ниското І ниво не се разрешават едноскопски процедури, а това е основна дейност в гастроентерологията. Излиза, че в кабинет по гастроентерология в доболничната помощ може да се прави ендоскопия, а в отделение І ниво не може. В стандарта по клинична лаборатория за ІІ ниво изискват автоматичен коагулометър. Повечето болници имат полуавтоматични, които дават същите резултати, а имат и някои предимства при по-малък обем изследвания, цената и поддръжката им е по-малка. След като излезе стандарта цената на автоматичните коагулометри скочи значително. Освен това има изискване за лабораторен софтуер, като характерестиките подозрително отговарят на един от двата продукта, които са произведени от български фирми. Сега и това с с различните цени при различните категории за една и съща работа. Нещата не вървят на добре... |