Отиди на страница:
| Извинявам се на компанията, че и наруших...как беше на български? мохабета? Отивам да си вадя сламеника от окото, за да мога да прочета българската народна приказка "Болен здрав носи". Дано поне разбера кой е здравия и кой - болния. Ако ли не - ще питам умните хора.  |
| Мохабетът си върви и не си го нарушила.... Един съвет: Преди да почнеш да четеш - просто си погледни календара - 26 Септември 2010 година.  |
| Писмото си има адресат и въпросът за циганите е вторичен. Показната благотворителност е лъскава фасада, поддържана основно от медиите. Това състояние на нещата е удобно за държавната бюрокрация, която от десетилетия наред се е отдала на исихастка медитация и не си мърда пръста, дори когато пие кафе. Вестникът е спестил колегиално името на Салич, но никой не й е виновен, че сама се е превърнала в символ на тази простащина. Писмото на Обретенова е ценно с това, че вместо да мъдрува на едро, тя е избрала да посочи конкретни виновници и конкретния начин да намери пари за детето си. |
| не смятам, че това писмо ще има друг отзвук, освен краткото съчувствие към авторката -надеждна майка, интелигентен човек и пропаднала в кариерата си, поради нуждата да бъде преквалифицирана в болногледач....Самата аз бях майка на такова дете-само истински страдащ родител като Красимира може да каже това, че децата ни умират обичани и обгрижени, според възможностите ни, но държавата не само не помага, а дори десоциализира подобни родители, деца и освен с бездушие, им помага и с презрение.Така реагират институции като социални грижи, здравни органи, семейството наоколо също често се "спасява" другаде.Преживяла съм всички унижения по телкове, социални и рехабилитационни програми-бях станала по-знаещ лекар, по-добър рехабилитатор и по-съвестен човек, но ползата от това дори не е лична-оставаш си завинаги с разбития си живот и липсата на обичаното "увредено" дете, чудейки се дали си успял да направиш всичко, за да е добре то, докато го е имало и били ли е достатъчни мъките ти да учиш нови науки, да променяш живота си, да увредиш безвъзвратно и здравото си дете, да загубиш любовта и кариерата си и накрая да се окажеш самия ти аутсайдер-изхвърлен от живота! |
| Браво на тази достойна българска майка.По-добре е да дават порнофилми, отколкото тези архиидиотски състезания.Жалко, че в тях са привлечени и добри хора, и любимци на Бялгария/Славчо Пеев, Тони Димитрова, И т.н../сигурен съм, че участниците на са там от користни цели.....Аз даже и не знам какъв е формата, на тия ....неща, защото ме е срам да ги гледам, пък камо ли да пращам смс-и. А Салич и колегите и са медийни проститутки.... |
| И като Моканина ще въздъхна "Господи, колко мъка има по този свят?", а ми се ще да изкрещя - докога ще търпим всички тези, които ни докараха до това скотско положение... |
| Институциите ни са маскари, нищо ново под родното слънце. Нареклите себе си политически елит са маскари, нищо ново пак. Обаче пропускаме това, че схемата на трагедията на мойките на децата със специални нужди е една и съща. Болното дете, липсата на пари поради захвърлена кариера на майката, подтиснато детство на другото, здравото дете... И баща, който елегантно, като пр*дня из гащи се е изнизал, щот неговата чувствителност не може да понесе гледката и не може да споделя мизерията. Някой да е казал лоша дума за бащата? Ми не, той не участва в таквиз трагични филми. Някъде се е сврял на завет и гледа екшъни и малко порно. Ани Салич била проститутка. Ани Салич може да е наивна и да не знае, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Що не дадете квалификация на бащата, питам ви дами и господа моралисти? |
Прочетох приказката "Болен здрав носи". Обаче тук се споменава за лютеница, а пък там пише че здравите сили в лицето на лисицата си изцапали главата с медино мляко.  |
| Аз сама си правя лютеница, Васик. Но сама си я ям - на Вас, българите, не давам, защото също сами си я правите. |
| Райко - “Що не дадете квалификация на бащата, питам ви дами и господа моралисти?” Райко, ами ако си прав наистина? Вярно, що не помолим Красимира да не ги крие всичките й безучастни приятели, безсърдечни съседи, бездушни колеги, и въобще всичкото доказано виновно население, че на всички персонално и поименно – квалификация. В текста ти, вместо “бащата”, некоректната дума ми се привидя, ама то - от многото четене тук в темата. |
| Ще издам само една малка тайна. Да не се препържва много, защото предизвиква киселини. Пак не съм по темата, за което се извинявам, но в кулинарните теми не е станало още въпрос за лютеницата, за да пиша там - още са на камбите. |
| И аз за малко не по темата. Bogorodica, ама това не е тайна. То и от чушките зависи, ама и то не е тайна. |
| Богохулнице, от кулинарните теми хората през глава се изнесоха след твоето набутване. И оттук поради същата причина тъй ще сторят. Стой, та гледай. Форумните гноми не са свръхявление, както ти си мислиш, а и се знае, че всяко чудо за три деня. |
| Ами върнете се в темата, Райко, не гладувайте така! Въпреки че то от тези рецепти на зелени смокини и праскови в негасена вар не само киселини може да получите, а и някоя сериозна язва. Ако имате язва може да ви кажа с какво лекувах Йосиф, той беше стар язваджия, но не искам да ви досаждам. |
| dins73, значи с Красимира не сме сами, щом има и трети - това е вече общност или общество. И щом и трите твърдим едно и също, значи едва ли лъжем, хитруваме или просто дърпаме чергата към себе си. Само който не го е преживял лично, само той не знае, че не е страшно да си инвалид - страшно е да си инвалид в България. Само искам нещо да кажа по повод твоя пост - не се чувствам въпреки всичко унизена и оскърбена от българските институции и неразбиращи близки, бивши роднини и приятели. Не, напротив, след всичката тази борба за оцеляване имам нови близки, роднини и приятели, които ме уважават и ме обичат в достатъчна степен, в никакъв случай не съм маргинализирана, върнах се към професията и наваксах изгубеното в професионалната и личната сфера. Може и да не съм преуспяла, но си имам своето извоювано с лични усилия място. А това, през което минах, не само, че не ме е ощетило, но ме направи много по-силен, можещ и уверен човек. Загубих единствено фалшивите хора около себе си и собствените си илюзии, но от тях по принцип никой няма нужда. Така че, както се казва - като губиш, не знаеш какво печелиш. Горе главата, майки, не се чувствайте жертви, защото така ще научите и децата си да се възприемат като пасивни и нищо не можещи жертви. А те са хора, които могат и трябва да имат своето достойно място под слънцето! Редактирано от - Edna_majka на 27/9/2010 г/ 14:05:28 |
| Закъснял съм с мнението си, но надявам се темата да не се забравя. Писмото е едно от многото посилни и непосилни неща, които като майка е направила Красимира и ще прави, за да върви по майчинския си път. И това се е наела да прави – да върши работата на този, който на нея и на всички като нея трябва да помогне. Писмото трябва наистина да се прочете цялото. Защото жалко, че тук-таме е останало впечатлението, че Красимира иска и очаква проблемите й да се решат за сметка на ромския етнос. Анализът и заключенията й за социално неефективното и в крайна сметка несправедливото разходване на държавни пари за стимулиране на прекомерната раждаемост на здрави ромски деца не е дърпане на чергата към себе си. Проблемите са свързани, както са свързани всички бюджетни разходи. Но в социалноздравната си същност двата проблема са различни. От писмото: “В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании”. Това фаворизиране е същината на проблема - далеч над личните проблеми на Красимира, но косвено определящо социалната несправедливост спрямо семействата с неизоставени деца с увреждания. Имам искрени симпатии към нашите сънародници циганите. Но трябва да им се наложи, с разумна, много внимателна и отговорна държавна политика постепенно снижаване на раждаемостта, което в крайна сметка да е в тяхна полза. Няма да им е по-болезнено, отколкото е било болезнено на мнозинството през целия преход. Иначе постепенно за България ще стават все по-недостижими икономическите и социалните цели, които Европа си поставя за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в стратегията си до 2020 година, от която стратегия и ние ще ръководим. Съвсем прав е Караваджо - в основата на решението на проблема е икономическото им приобщаване - чрез съзидателен труд. Изглежда фантастично? Та кое не изглежда фантастично в момента... Постепенната, макар и болезнена за всички, интеграция на циганите е реалистична и достижима - в недалечно минало нещата в България бяха много по-добре за тях от гледна точка на здравеопазване, образование, бит, заетост, квалификация за труд, т.е. именно когато десетилетия наред процентът им в населението беше устойчиво на много по-ниско ниво. Държавата е длъжна да направи това, което е по-добро за тях – да инвестира в тяхното образование и квалификация, за да ги подготви за пълноценна трудова и достойна житейска реализация, а не да е съучастник във възпроизвеждането във все по-голям мащаб на мизерни битови условия и липса на социални перспективи. И съвсем, съвсем отделна трябва да е специфичната държавна политика към семействата с децата с увреждания, със съвсем други осмислени ценности, с отделни твърди ангажименти, с обособено отделно финансиране, с отделно планиране и обучение на необходимите кадри. Държавата просто трябва да си свърши работата! А за Вашата любов  |
| Райко, ако ме прочетеш, нека си прощаваме разпалените приказки по болезнени теми. За “късогледия” ми прочит – за такива неща си струва и на шут да се правиш... А извън конкретната тема тук, подкрепям позицията ти напълно, без значение колко шарен и сложен може да е животът. |
| Райко, за тънкия момент на който само ти обърна внимание- бащата, който не могъл да понесе тези гледки... Харесва ми, че има и мислещи хора, защото освен държавата тук имаме и друг ГЛАВЕН ВИНОВНИК - БАЩАТА... Не че може с нещо да променим нещата, но поне се надявам да събудим някакви чуства в този детеотцепник... |