
| Софти шшшшшшт Редактирано от - nikola_tsanev на 09/10/2010 г/ 21:22:53 |
| Язък.. От „Студио В” – певачи от „зловещия соц”( Стефан Димитров, Петко Петков, Асен Гаргов и Надежда Казасян) намерих само това> Старият Грамофон Ама май надрасканата грамофонна плоча е Хилдичката.. |
| генек, Ама си беше и права.... На полето бачкаха само жени. Гец мереше с един пергел, Георги Русев беше пъдар, Велко Кънев гонеше някакъв план из канцелариите, Павката Попандов им продаваше фиде, Иван Джамбазов се возеше в една Волга, а Евстати Стратев беше ревизор.... И де факто, нито един мъж на полето.... ![]() |
| - така наречените тогава "промишлени стоки" - всякакъв вид техника беше изключително соц. производство на светлинни години от световните аналози; на всичко отгоре я нямаше по магазините (викаха му "дефицит" + образованието тогава беше на светлинни години пред сегашното. + и - имаше страхотна тяга към стойностните книги; дори парвенютата се интересуваха, кои книги са качествени и ги колекционираха; за сметка на това тиражите бяха нищожни ( но в пъти по-високи от сегашните), и естествено се вихреше спекула. |
| Ся, то е ясно, че на някои хора при соц-а им е било хубаво, пък на други - не. Обаче при всичките дългодишни дискусии във форума никйо не е отговорил убедително на два въпроса: 1. Като е било толкова хубаво, що не пускаха хората свободно да емигрират, ако искат? От хубавото никой не бяга, уж. 2. Що не успяват сега тези, на които им е било хубаво, да се обединят и да си направят свой си соц в една комуна? _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Шломо, Да не говорим за късния соц. където здраво се еротизираше пред камерата... И веднага се сещам за Ламбо и "Дами канят".... |
Маринчо Аз и от казармата имам хубави спомени и добри приятели, но бях много радостен когато се уволних и никога не бих се върнал там ... |
| селяк, във ваше село Лада 1500 или шестица нямаше ли , бе? Че какво и беше на колата - по-здрава и маневрена от прототипа Фиат. Лютеница с какво правехте ? Че мелачките за плодове и зеленчуци и до ден днешен са по-качествени от еднодневките по моловете и си бачкат. Комбайните с които жънехте бяха на стойност ТИР - домати и поддръжката им не струваше нищо в сравнение с днешните, за които настръхваш при мисълта , че нещо може да се счупи . Верно, климатик нямаха . Естествено , че преобладаващите стоки - особено битова техника , бяха с по-ниско качество, но имаше и добри попадение. Да бъдем реалисти. |
1. Като е било толкова хубаво, що не пускаха хората свободно да емигрират, ако искат? От хубавото никой не бяга, уж. И какво точно искаш да докажеш с тоз въпрос? Какво би станало, ако? Ми не можем да знаем - просто не е станало, другото са вариации по Сарасате. Пък ти ако искаш си късай листчетата на някоя маргаритка или подхвърляй монета - "ези" биха бягали, "тура" - пак биха бягали. Ако падне на верев - не биха бягали. Щом намираш смисъл. |
| Manrico - за свободната емиграция - спасяването поединично закопава държавата. Както селяните отиват в града и селата опустяват, така и бедните държави опустяват. Справка последните 20 години. |
но имаше и добри попадение Тогава имаше лаф, че трябва да "улучиш", било пералня, телевизор, бойлер, хладилник или дори кола.... Улучването ставаше трудничко. По-разпространения вариант беше да не улучиш и тогава.... Гледайте: "Баш Майсторът на море", как онзи обиколи България за гарнитура за "дванайсетака" |
| Хамел, Мисля, че във въпроса на Манрико нямаше никакво условно наклонение. Щом не ти харесва "ако", замени го с "когато". Човекът пита: Защо не пускаха хората свободно да преминават границата когато искат? Редактирано от - Сократ-май на 09/10/2010 г/ 21:47:32 |
| услугите - не че сме доволни от днешните, но са определено по-добри от тогава; спомнете си как се влизаше в автосервиз, или да ти се повреди пералнята, или нещо дребно - да отидеш да ти скъсят един панталон; така че твърдо - . + имаше прекрасни извънкласни форми на работа с децата; аз се научих да мисля и работя търпеливо в клуба по авиомоделизъм; и всичко - изкуство, техника, спорт беше напълно безплатно; сега като отричате изцяло комсомола, спомнете си клубовете, ТНТМ, младежките домове, които дадоха посока на развитие на много деца. - излизането на запад; какво да коментирам - свинщина. |
| може да не са били толкоз модерни колите, не за всички се чакаше, карахме си ги по Хубави Шосета, без дупки - верно, немаше магистрали, но всички междуселски пътища си бяха читави, а да не говорим колко ни струваше един пълен резервоар и мислехме ли за бензина... колкото километра сме изминали с един ЗАЗ, сега за цялата демокрация не сме изминали, с Голфа, Астрата и Волвото наведнъж. |
| Ся, то е ясно, че на някои хора при соц-а им е било хубаво, пък на други Абе, не е много ясно щото тия дето при соца им беше най-добре, сега най-много го плюят. Интервюираната в статията е нагледно помагало(да не споменаваме бояджиите Райчев или Дайнов). А въпросите на Манрико са от сорта „2 ябълки + 3 круши колко краставици правят?” |
| Само за ценители: Ще изчезне ли българският народ? ГЕОРГИ МАРКОВ Публикувано във вестник "Гласове", брой 6 от 3-9 март 2006 Есето е излъчено на 26. 01. 1972г. по радио "Дойче веле" Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна "има определен таван", че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък. По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко дете - утрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата. Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца. Натиснете тук |