
| Глаголът ни праща в домейна на темата, просто. Нищо лично. А иначе като любител на кабуки са ми интересни историите за любоФ, моралните конфликти, и историческите събития. От събеседника зависи цвета на моето кумадори - червен или син. Е, и от това, дали се взима прекалено насериозно, разбира се. Пък и напоследък, много Богородици срещам, които просто искат да им подаря за рожденния ден две по 600 мл. силикон. За самочувствие уж. |
О, в птичият двор се появиха и два пуяка, които с удоволствие кълват грозното патенце! Ето за това говоря. Можехте да ги наречете с блага усмивка.. петлета (кореспондиращо на темата). Ето ви, прочее, нещо, което ще ви помага: Натиснете тук |
| Дана, да бяхте се прекръстили на мързеливата Богданка. Мързелът е все пак форма на самоуважение, можехте и да спечелите поне малко симпатии |
| Нищо бе, майтап. Да споделя нещо, дето четох докато бех в отпуска. "Tolstoy: a russian life" от Rosamound Bartlett. Значи великият граф е имал съпруга, София, която е родила 13 левтолстойчета! Те това е богородица. Редактирано от - Meto ot Interneto на 11/11/2010 г/ 20:47:06 |
| Всички сте много остроумни! Сравнението с грозното патенце беше неуместно, защото в този двор за лебеди признават само дивите. Хайде да не уточнявам кои са дивите. Артиста, прекрасен текст на молитва. Макар че истинската молитва е само в сърцата - в писмен текст някак се губи и звучи фалшиво. |
| Мдам. Тъпо дребнотемие! Че на туй отгоре...кудкудякащо до ВъзБог! .. Едно не ми е ясно само - що така Фор-Умниците, "кълвете" на тъпизмите от "неонодени" кокошки? Без майтап! |
| Поздравявам "умниците" с една българска народна песен. Приемам всички закачки (даже и злоумишлените) като своеобразен "ритуал" за посрещане на новобранците. Ой кажи, кажи, моме Калино Ой кажи, кажи, моме Калино, що ти се яде. Мене ми се яде печена погача, йот мома замесена. Ой кажи, кажи, моме Калино, що ти се яде. Мене ми се яде печена кокошка, йоще не проносила. Ой кажи, кажи, моме Калино, що ти се пие. Мене ми се пие тригодишно вино, три пати преточено. Ой, като зема дренова тояга, още неокастрена. Три пати ке удрам, един пат ке броям, па да видим що ти се яде. |
Дана, да бяхте се прекръстили на мързеливата Богданка. Мързелът е все пак форма на самоуважение, можехте и да спечелите поне малко симпатии На колежката с дългия ник изпращам също една народна песен. Леле Свашке Леле свашке пуст свашке, църна лисицо от кога се с теб сродихме къща запустихме. От когато твойта щерка снаа ми стана, от тогава, леле свашке, болест ме захвана. От кога си я родила не си я учила, да опере да омеси, вода да донесе. Дя опере да омеси вода да донесе, съдовете си не мие под креват ги крие. Леле свашке пуста свашке оти си не траеш, оти си не траеш свашке сал кат кучка лаеш. Не ли виж го той Илия, че е кусурлия, тебе гледа мене види свил се като гега. Леле свашке пуста свашке айде да си траемо кусурите що ги имат сал двете да знаемо. |
| За съжаление не можах да намеря текста за църната кокошка, която трябваше на "крила и щит", няма я в интернет. |
| Хм, сега се освободих, та прочетох. Напразно съм обяснявала за ника. Изобщо не е в ника работата - вече сигурно. Дискусията загуби интерес за мен, добре, че е в тази тясно специализирана тема. Дето викаше Владимир Ильич - мы пойдем другим путем. До нови срещи на нови места със старите тези. От мен - няма нужда да го тургам и по IP, мога да мина и без това. |