Защото ислямът и християнството в България живеят близо 14 века в мирно съвместно съществуване

Ислямът и ние: поглед на православния християнин
Свобода за всекиАндрей Романов

Наскоро либийският лидер Муамар Кадафи предсказа ислямско бъдеще на Европа. Той заяви, че за няколко десетилетия 50-те милиона европейски мюсюлмани ще превърнат Европа в ислямски континент „без саби, пушки и сражения” – чрез една спокойна и мирна демографска победа над депресивното, стареещо и бездетно население на континента. Победа в семейните спални. Победа в родилните домове.


Възможно ли е това? А защо не? Нека да не се срамуваме от истината и да наречем нещата с техните имена. Има народи, които са изгубили своята стръв за живот. И те не раждат деца. Има народи, които искат да живеят. И те следват на драго сърце библейската заповед „плодете се и множете се и напълнете земята и господарувайте над нея”. Първите са бездетни не защото са бедни. Напротив, много от тях са богати и благополучни. Те просто не вярват в бъдещето, не усещат тайнственото Божие обещание, в кръвта им не шуми тихият, кротък зов на живота. За тях светът е скучен. Всичко вече е видяно, всичко е познато... Те са изсмукали и изплюли плода на живота – и край. Време е да ги изместят другите, по-свежи и млади форми на човечеството, както изисква историческият закон.


Опростявам ли? Възможно. Но в сърцевината си нещата са точно такива. Да не се лъжем. Конфликтите на настъпилия век наистина няма да се водят само с „пушки и саби”. Бъдещето на пренаселения свят ще се решава в демографски войни, в сблъсъци на стиловете на живот. Борбата вече е започнала и ако ние – европейците и християните – се усещаме, и което е още по-важно, действаме като изхабени, преситени от живота същества; ако не ценим семейството и нравствените основи на съществуването; ако търсим само удоволствия и не се интересуваме от жертвата, дълга и бъдещето – тогава, страхувам се, ние нямаме никакъв шанс в тази борба. Обречени сме.


Наскоро Андрей Кураев каза, че Европа създава култура на смъртта и че порокът убива самия себе си. Да, порокът е безплоден, а добродетелта е плодовита, това е разликата между тях. Добродетелта може да изглежда скучна – като някоя едра, самодоволна матрона с рояк дечица около полата си – но тя има бъдеще, а красивият, разголен порок – няма.


Всичко това важи в пълна сила и за нашия регион, и за нашия народ. Възможно е, че за нашите потомци след 3-4-5 поколения името на Паисий или св. Йоан Рилски вече няма да означава нищо, а името на шейх Абу Уахаб – напротив, ще означава нещо. Ще бъдем претопени.


Ако Европа е депресивен регион в демографско отношение, то ние сме един от най-депресивните народи в него. Защо? Не знам. Нямам отговор. Иска ли един народ да живее или не – това е в края на краищата въпрос на тайнствени решения в народното сърце, а не на академически проучвания. Жилавите и горделиви балкански народи, преживели толкова премеждия в миналото, без да се затрият – нима те ще оставят сивата река на времето да ги отнесе в едни по-спокойни (относително) времена? Това би било твърде тъжно и всъщност една загуба за човечеството. Не твърдя, че това непременно ще се случи и не искам да бъда лош пророк. Бъдещето е в наши ръце и от нас зависи дали ще тръгнем по този или по някой друг – по-добър – път.

Ислямът и Балканите

Но независимо от това дали ще ни залее или не, ислямът беше и остава едно от най-големите исторически предизвикателства за нас, балканците. Той е такъв от много векове. Много пъти е било казвано, че Балканите са контактна зона на цивилизациите. Някои ги смятат за мост между тях. (Въпреки че върху мост не е много уютно да се живее...). Трябва обаче да се каже и това, че балканските народи и народни характери са се изградили до голяма степен в многовековно сурово противопоставяне срещу ислямската цивилизация. Няма какво да се лъжем – това е оставило дълбоки следи в психологията и културата на християнските балкански народи и едва ли тези рани ще се изтрият лесно от сърцето ни.


В паметта ни се е запечатал мрачният образ на исляма, както той е представен в многобройни книги и поетически творби – такива като Горския венец на черногорския поет и владетел Негош, Смъртта на Исмаил-ага Ченгич на хърватина Мажуранич или Под игото на Вазов – насилия, кръв, паши, башибозуци. Да, ислямът има и това страшно лице. Той има и красиви, нежни лица – Авицена и Омар Хайям, персийските градини, източните красавици и поети. Кое от тези лица е меродавното за нас, кое от тях ислямът ще обърне към нас?

Ислямът е двойно предизвикателство за нас като европейци и християни. Първо, той е до известна степен предизвикателство за самото съществуване на европейската култура – ако мюсюлманите станат някой ден мнозинство в уморената, повехнала Европа, какво ще остане тогава от нея като цивилизация, като традиция? Второ, той е предизвикателство и за християнството като религия. Ислямът претендира, че е последното, върховно Откровение, че е финал на религиозната история на човечеството и поради това отменя всички предходни религии, като ги синтезира и включва в себе си. Лесно е да се усмихнем на тези претенции и да махнем с ръка. Но истината е, че векове наред християни са приемали исляма, а не обратното; че християнските общества стават все по-секуларни; че християнството в световен мащаб изглежда (дано да не е така!) отслабено и обезверено, докато ислямът се изпълва със сила. Притежава ли той наистина някаква особена духовна мощ, някакво излъчване, което прониква в човешкото сърце и го покорява? И какъв трябва да бъде християнският отговор?

един от най-шокиращите ми случаи при работа с нея беше в Индия, когато открих 25 нанограма пластичен експлозив от 80 метра растояние.

Варварски ли е ислямът?

Groß ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Истинският мюсюлманин не застрашава друговерците!Ислямът е миролюбива религия, пише за в. "Ди Цайт" Айше Кадаифчъ-Орелана. 39-годишната политоложка преподава в Американския университет във Вашингтон и се ангажира с каузата за помирение между мюсюлмани и немюсюлмани.

Пророкът Мохамед казва, че нашата вяра повелява ненасилие и не бива да караме вярващите да упражняват насилие. И малко по-нататък в Корана добавя, че истинският мюсюлманин не застрашава другите хора нито с ръката си, нито с езика си и се държи надалеч от всичко, което Господ е забранил.

Bildunterschrift: Groß ansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ислямът проповядва
хармония и прошка
Мюсюлманите вярват в мира!

Днес мнозина свързват мюсюлманите единствено с представата за война и насилие. Навред хората се боят от мюсюлманите. Да, трябва да признаем, че ислямският свят е раздиран и опустошаван от граждански войни, атентати, бедност. Ден след ден терористи се самовзривяват, а покрай тях загиват и невинни хора, много повече мюсюлмани, отколкото немюсюлмани. Тъкмо тези "войни на Аллаха" създават представата за варварския ислям.

Въпреки това обаче мюсюлманите открай време вярват в мира. Защото в основата на исляма са редица възвишени морални възгледи, той проповядва най-вече хармонията като обществен идеал. Признавам: Коранът може да се използва, за да се оправдае войната. В исляма съществува представата за така наречената „справедлива война”, а Коранът описва в кои случаи войната е справедлива. Но това не превръща исляма автоматично във войнствена религия. С много по-голям успех Коранът може да се използва, за да се укрепва мирът.

Коранът като книга на миролюбието

Сред фундаменталните принципи на ислямското миролюбие са например изискванията за справедливост и прошка. Особено днес многобройни истински мюсюлмани се борят за правилната интерпретация на Корана като книга на миролюбието. Тези хора искат да разпространяват духа на ненасилие, залегнал в Корана. За тези мюсюлмани - както и за мен самата - мирът е нещо свещено.