Дългата ни и богата история показва, че България може да се специализира поне в търговско-финансовите дела. Тъй като точно тези дела невинаги се характеризират с кристална чистота, там някои черти в националния ни характер ще бъдат само от полза. Мързеливи, лъжливи, алчни и крадливи. Все качества нужни и полезни за търговско-финансовите дела. Прав си е авторът, не може да се отрече.[/quote] |
Севлад е първия синдикален лидер по нашите земи - не само той е мързелувал, ами и другия е учил на скатаване. |
Обаче кафеджийски умници и пишман антикомунисти, дето един пирон не са забили без да си счукат пръста, ама могат два часа да ти говорят как се коват пирони Мдаа, май точно така си е..... и до СЕГА. |
Историята на бита на хората е много по-важна и интересна от историята на политиката и войните. Но изследванията и публикациите са оскъдни. Дори и само за това, Петрински . Редактирано от - селяк на 18/11/2010 г/ 14:31:07 |
Какво е заетост (на работната сила): А. Знанията, уменията и свързаното с тях постояване на фамилна къща. Б. Знанията, уменията и свързаното с тях производство на храна. В. Знанията, уменията и свързаното с тях добиване на енергия. *Отговорите могат да бъдат повече от един, за напреднали повече от три. |
Средновековна България изгражда здраво и жизнено стопанство Хубаво е, че авторът е решил да завие от "големите тайни" към история на материалната култура в средновековна България. Без съмнение неговата експертиза в тази област е доста по-добра. Все пак данните, представени поне в тази част от статията (следва продължение) някак не успяват да обрисуват една картина на "здраво и жизнено стопанство" в средновековна България. Отбелязват се наченки на стандартизация в грънчарството "по онова време" (13ти век? коя част на века?) и възникване на занаятчийски квартали през 14ти век. Дотук добре, макар, че сравнението с Цариград и Солун, да не говорим за Западна Европа, не е особено в наша полза. Паралелът по отношение на хлебопеченето с Котор и другите адриатически градове не е много коректен, понеже точно в тези градове хлябът и пшеницата са в особен режим и никога не достигали. Сетне сравняването на един писмен извор за изпичане на домашно замесен хляб не означава, че не е имало пекарни в тези градове, които да продават готов хляб. Цариград в ранния османски период също имал специален режим за доставка на хранителни продукти, което несъмнено се е отразявало на производството и търговията с готови храни. Между другото житието на Св. Ромил Видински показва, че манастирските комплекси на Балканите пре 14ти век, включително тези около големи градове, сами приготвяли хляба си, като често манастирските хлебопекарни привличали допълнително работна ръка, за да насмогнат на нуждите си. За разлика от Западна Европа "по същото време" за средновековните Балкани и България нямаме сведения за гилдии, които да следят за качеството на занаятчийската продукция. |
селяк, тя е интересна, ама тука освен, че през Средновековието са печели хлеба във фурни, а преди това са мелели житото, аз друго по въпроса не прочетох. Останалото беха философскоикономическосоциологическопедаг огически размишления за важните работи у живото. |
Като как са поминували без Търговска , Занаятчийска камари . Не съм чувал да имат одити , статистика ? ... |
Бихме могли да обясним поведението на невръстния Севлад като личен протест срещу експлоатацията и несправедливото обществено устройство, като пасивна съпротива срещу византийския окупатор и поробител Това кърти, чисти и извозва. |
"Завършващият мъчителен преход, изглежда, уби напълно ..." В условията на валутен борд това е неизбежно. Няма как да се завъртят нови финансови средства вътре в сраната без зависимости отвън и да се задоволят повече нужди на базата на съществуващи вътрешни суровини и продукти, ако за това е необходимо условие в някакъв резрев да се сложи някаква внесена чужда валута. Този нонсенс се поддържа от валутния борд, а фукащия се министър всъщност няма самостоятелна политика и само преразпределя една сума и толкова. Обречени сме на изоставане... |
Като изключим столицата и отделни населени места, цялата среновековна България си е била една мутренска държава, фрашкана с галевци и красьовци, над невежество и неграмотност на населението. Под турско само се задълбочават нещата. А и повечето училища се откриват средата на 19 век. В края на 19 век 2-3% от населението са били грамотни. Патриотизмът е чудесно нещо, но е редно да бъдем реалисти. |