Добави мнение Мнения:18
| Нобеловата награда е станала нещо такова, че по-добре да питат защо не я е получил някой, отколкото защо са му я дали. А Вазов да не правим романтик - първият писател професионалист си е бил и с лирически уклони, и със здрав прагматизъм. ----------------------------------------- ------------- Блогът на Генек |
| и аз се чудех кой може да дава награди за нещото наречено тихия дон или пък на иво андрич. има една дума политика, синоним на проститутка. |
| Добре написано, но тая тема за български нобелист по литература е толкова омотана в недомлъвки, лични вражди, самолюбие, дребнички страсти от типа, "че с к, во съм по-лош аз", "от де накъде той", самото изследване на тези боричкания може да бъде за нобелова награда...За Вазов и Под игото, има и един много важен момент...Министерството на просвещението се отнася благосклонно и най-паче материално към творението...Де го сега нашето образователно министерство...?! |
| Стоянов е много добър преводач, помня го от много книги. Стефан Савов също беше добър. А Васил Попов беше много интересен, голям писател, несравнимо по-добър от набедения гений Антон Дончев, а сега напълно неизвестен. За Багряна - така е, най-силната ни и безспорна кандидатура за Нобел. Вапцаров, ако беше оживял. Радичков също можеше. Валери Петров - за ранните му поеми - Палечко, Автобусът, Край синьото море. Елиас Канети м/у другото се води български и британски нобелист. Достатъчно е свързан с България, българският му е бил като роден, детските му спомени са български. Латиноамериканските страни имаха редица исторически предимства. Станаха независими много рано, още в началото на 19 в., когато Испания беше прегазена от Наполеон. По това време независимите страни в света бяха много малко, и в Европа, да не говорим извън нея. И в 1945 г. при основаването на ООН независимите страни в света бяха толкова, че латиноамериканските бяха към една трета по брой от всички основателки на ООН. Да добавим и писането на световен културен език, културната близост на буржоазната им интелигенция до Париж, някогашният център на световната култура, френския "испанизъм" от Мериме и Бизе, та до Малро. Латиноамериканците са били познати и питомни варвари, на които е лесно да се даде награда. Ние сме били обратното - непознати, мрачни и опасни варвари, врагове на Антантата, съветски сателити. Не сне имали и тежка буржоазия като тях, много парижки възпитаници, трошили тейкови плантаторски пари по кафетата на Латинския квартал. Политика са си Нобеловите награди. Добре, че франкоцентризмът отдавна е история. Отношението на американците към латинос е съвсем друго (доста сходно с това на българите към циганите). И на мене Че с баретата ми се виждаше прекрасен херой като бях малък, а сега същата снимка ми прилича на нюйоркски разносвач на пица. И аз бях поразвен за пръв път в Ню Йорк да видя и чуя, че "испанският език бил сигански". Сега като видя в метрото испанци от Испания, все едно че чувам съвсем друг език, от друга планета. Героичните мексикански клипове на тубата за дръг дийлърс (наркокорридос) са такова патетично зрелище, абе сиганска работа. По-зле от бълг. чалга. М/у другото познавах нобелистката Ригоберта Менчу Тун от ООН - тя е около метър и 40 на ръст, винаги с цедилника с бебето на гърба, което кърмеше във фоайето. Като се засечахме по приеми, ме приветстваше с "О, Булгария" - бях симпатичен на НПО-тата, млад дихател ентусиаст, не като другите тежки делегати. |
Дядо Вазов пишеше със сърцето си, а не мислеше в какъв тираж ще излезе и колко награди ще спечели, твърди известният преводач и преподавател Румен Стоянов Г-н Григор Николов, Румен Стоянов е бил преподавател по български език. Като такъв не е ли редно да употребява правилно времената? Да не е бил свидетел на писането на Вазов и мисленето му, та е написал пишеШЕ, мислеШЕ?  ПП. А да не би вие да сте цитирали неточно твърдението на Румен Стоянов?  Редактирано от - Mitev на 20/11/2010 г/ 11:01:33 |
| Признавам си, че не съм чел "Сто години самота".Преди време ми я дадоха, за да я прочета, но аз така и не успях-върнах им книгата със замъглено оправдание.Не защото бях разбрал за неплащането на авторските права на Маркес.Просто ми се струва, че техния "магически реализъм" е твърде книжовен и най-вече- този живот, който го описват в книгите си-аз (ние тук на Балканите) го живея(ем).Без да претендираме за авторски права.Благодаря Ви за вниманието. |
и аз се чудех кой може да дава награди за нещото наречено тихия дон или пък на иво андрич. Америкоооо, Америкооо13...! Има доста неща за чудене наистина. По отношение на определени постинги. |
Ама, света Софийо, той в следващото изречение е обяснил защо се чуди...Политик е, човекът!  Редактирано от - генек на 20/11/2010 г/ 21:01:44 |
и аз се чудех кой може да дава награди за нещото наречено тихия дон или пък на иво андрич. А бе Америка, защо да не дадат за Тихият Дон. Това е едно от най-реалистичните описания на Гражданската война след революцията в Русия. И написана майсторски. Но, че Нобеловите награди са зависими от ред странични и до голяма степен политически нагласи и обстоятелства, даже в точните науки, а що остава за литературата и мир, е вярно. |
| Но аз като прочетох цялата статия съвсем не ми стана ясно какво общо има заглавието и какво общо има соца, с това, което казва интервюирания. Това показва какво задръстване и идеологическа обремененост мъчи джурналята. |
| малоброен народ, а не малък народ(умна и на място вметната забележка:така трябва да ги учат в унитата ни, за да не папагалстват глупавите глупости); ако се самоуважаваме е достойно да говорим за 482 години турско робство, а не за петстотин или 5 века(закръгляването говори зле за усещането ни за свобода, за погрешно колективно мислене); мостът на дрина също заслужава да се чете задължително на балканите. |
| Жалко, че така се е случило с Маркес, много жалко. Не успяхме да прочетем най-зрелите му творби. И то заради някакви селски хитреци-издатели... |
| просто се чудя как в холивуд не са направили някой буламач по тихия дон. то какво ли няма. баща изнасилва дъщеря си, оженили я, изневерява, после изневерява и на изневерника, после пак се жръща ту при тоя ту при оня, дете ражда, не знае от кого е.накрая я убиват и главният герой и копае гроб със сабята си. но представена все пак като положителна или поне жертва. друга мадама пък разстрелва някой си. и то всичко това в първия том. другите само кънтят от воини и боеве, шашки и пики. кич кич отвсякъде. и латино сериал става сюжетът. трудно наистина се сътворява такъв кич. |
Добави мнение Мнения:18