Къде е първата столица на Аспарухова България?
Отиди на страница:
| Така е - на пръсти са се брояли държави със столица, В повечето случаи "столицата" е била разрушена още преди да се построи, камо ли да търсим втора столица. Все пак една от версиите за името Варна е, че прабългарите са имали предвид крепост по аналогия със свещения индийски град Варанаси, свързан с Буда и прочут с дебели каменни стени. По-вероятно според мен е да са имали предвид варена(гасена вар) и там сигурно за първи път са видяли камък да ври и после да се ползва за боядисване, измазване и даже за изграждане на стени. |
| Рогатия, Това е мнението на Иван Петрински, което сме чели тук - че столицата е била там, дето е бил владетелят, нямало е една столица. Но мнението на Павел Георгиев е, че Аспарух може да е знаел за военния римски лагер западно от Одесос, условно наречен "Варна", който е бил в миналото (например в 6 в.) средище на властта в Римската империя за Мизия и Скития (а и за други области в различни времена), и се е стремял към него, за да го завладее и така официално да "узакони" властта си на юг от Дунава. Краеведът инж. Драгия Драгиев, следвайки П. Георгиев, търси мястото на тази "Варна" и в момента предполага, че е на 4 римски мили западно от Одесос край стария римски път Одесос - Марцианопол, т.е. в Западната индустриална зона примерно около цеха на ЗСК-Девня или Логистичния парк, бившия Янко Костов. Други по-стари предположения са за калето над с. Страшимирово, за Кайряците над Девня, а Драгиев по-рано имаше и предположение за южния склон на Манастирското плато. Той се занимава с историята на Девня и околностите й. П. Георгиев е учен археолог, е водещ специалист по Плиска, дето няма следи от строежи и градски живот преди края на 8 в. А "т. нар. Варна близо до Одесос" е единственият топоним, с който гръцките и латински извори свързват Аспаруховия поход на юг от Дунава и създаването на Дунавска България в 681 г. |
| Свързването на името "Варна" с "Варанаси" предполага приемането на хипотезата на староиндоевропейския произход на името от PIE корен *wrn, вода, от който е и лат. урина, и името на индийския бог на морето и водата Варуна. Но според П. Георгиев по-вероятно е името да е персийско и да е било първоначално "Барна" или "Барнас", от "бар", крепост, по-горе го пише подробно. Според мене етимологиите от бълг. "вар" (киреч, уж от варовитата почва или вода), както и от неметатезираната форма на "вран" (черен, уж от черната кал в езерата) са по-недостоверни. |
етимологиите от бълг. "вар" (киреч, уж от варовитата почва или вода), както и от неметатезираната форма на "вран" (черен, уж от черната кал в езерата) са по-недостоверни. Напротив, със сигурност прабългарите са нарекли мястото на нещо очевидно, видимо и реално . Ето втори пълен аналог за едно друго място, даващ указание какви са възможните мотиви на прадедите ни за името Варна: Откъде идва името на двореца „Врана”? Преди Освобождението на България това е бил чифлик на Осман паша. Фердинанд го закупува от д-р Никола Странски, придворен зъболекарза за 600 златни лева. Той е любител орнитолог и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани и оттогава остава в историята с името „Врана". Така, че една версия за място където са кацали безброй големи врани(пряко наименование) или за черна тиня, пръст или друго(метафоричен вариант на врана) е повече от вероятна версия. |
| Уважаеми колеги, Каня Ви най-учтиво да участвате в дискусиите по темата „ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА”, която е естествено продължение на настоящата. |
Павел Георгиев предполага, че източникът на тези и много други културни умения, проявили се в Плиска и Преслав, е монофизитската община в околностите на "т. нар. Варна", която е живеела там в 539 г. - а явно поне от 5 в. - съставена от преселници от източна Мала Азия, Кавказ и Месопотамия, арменци, но може би и перси и асирийци. Те са оставили забележителната базилика от 5 в. на Джанавара тук и тук. Те са предали и името "Варна" на българите при заселването им. [size=2]Придвижващите се след войската семейства, ведно с домакинства и стада добитък, достигат брега на морето. Фамилия от 3-4 семейства от хан-Аспаруховото коляно на рода Дуло се заселва съвсем на ръба на платото над гр. Дионисополис, днешния гр. Балчик и от техния некропол е тази амфоровидна стомна (Фиг. 9), която трябва да се датира най-късно в първата четвърт на VIII в. Фамилия от десетина семейства пак от същото коляно на рода Дуло, едно от които е и семейството на хан Аспарух, се установява временно по долното течение на р. Батова, която получава името си от неговата титл. бат „княз“ и ова „род, фамилия“. Поради опасността от морски десант от гръцкия флот, който продължава да патрулира в залива между н. Калиакра и н. Галата, хан Аспарух нарежда по крайбрежната ивица да се издигне землено-насипен вал. Малко по-късно, тази и други български фамилии, покрай разрушения и опустошен от аваро-славянските набези и напуснат от жителите си гр. Одесос, днешния гр. Варна, се спускат във Варненската долина. Поради опасността пак от гръцки морски десант, хан Аспарух нарежда между днешните м. Карантината и м. Погребите да се издигне землено-насипен вал с траншеен ров пред него, върху който се побива мраморна колона с тамгата на рода Дуло и така той посочва, че именно тук е югоизточната граница на българската държава. Това събитие трябва да се датира в последното десетилетие на VII в. След кратък престой по тези места хан Аспарух се насочва нагоре по течението на реката, която поради това, че е обрасла по брега си с тръстика, местните славяни наричат Тръстикова, и името на която се е съхранило в съвременния яз. Тръстиково. Това име прабългарите си го превеждат чрез лекс. шавар „тръстика“ и адективния суф. -на, което като цяло образува прим *шаварна „тръстиков“ (Ив. Добрев) и към което се прибавя праб. су „река“. С течение на времето, хидрнм *Шаварна-су, поради изпадане на неударената първа сричка, придобива обл. *Варна-су (М. Оболенскiй). По-късно, по пътя на субстантивиране на определението и изпадане на определяемото, двусъставният хидроним се съкращава до обл. Варна, като с този си облик, от местната разговорна реч той преминава и в гръцките извори (Феофан; Никифор; Теофан; Багрянородный). Впоследствие, съгласно принципа на метонимията, започва да се нарича Варна и разположеният на устието на реката, крайбрежен град. Переплывъ Селину... и потомъ достигнувъ Болгарiи, продолжали путь къ устьямъ реки Дуная, оттуда в Конопу, въ городъ Констанцiю, къ рекамъ Варнасу и Дицинъ, которыя вытекаютъ изъ Болгарiи [Оболенскiй 2010, 25]. Придвижвайки се нагоре по реката, която понастоящем се нарича Провадийска, хан Аспарух превзема и се установява за кратко в някоя от крепостите по нея, може би Марцианополис, намираща се близо до Девня и където в края на VII в. прабългарите основават селище, или пък в разположената по-нагоре крепост Овеч. Тук той нарежда тамгата на рода Дуло да се издълбае върху подходящ камък, който да се зазида над главната порта като знак не толкова, че в нея пребивава потомък на рода Дуло, колкото като проглас, манифест, декларация, че тъкмо тази крепост е седалището, столицата на главата владетел на българската държава на име България. Това събитие трябва да се датира съвсем в края на VII в. Следователно, употребата на тамгата на рода Дуло само по времето на хан Аспарух предхожда „Крумовата династия“ поне със стотина години.[/size=2] | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Прабългарист |