Отиди на страница:
| Билет за кино най-скъпия струваше 0.35 ст. на балкона в кино Д.Благоев и това някъде до 1980 г. със сигурност. Същите цени имаха билетите и в другите кина на ГУ "Кинефикация" - тогава така се казваше организацията която ги стопанисваше. За инфо на по-младите и белия хляб струваше 0.36 ст. тогава. america1332002 - кино Модерен театър по това време се казваше кино Цанко Церковски, сега сградата се саморазрушава. Там първоначално имаше един салон а по късно направиха три салона. един на балкона отделен след реконструкция и един в мазето, където преди беше склад за техника. По бул. М.Луиза към халите от страната на Ц. Церковски киното се казваше София и имаше два салона голям за публика и малък за богоизбрани и понякога за публика. По Е.Йосиф преди Дома на киното беше кино Севастопол. Сега вече го няма има дупка. В Дома на киното простосмъртни не влизаха, само дейци. Кино Сердика имаше към 700 места и салона се пълнеше почти на всяка прожекция. Кино Левски - на ул. Янко Сакъзов и кино Витоша бяха студийни кина Влайкова първоначално беше филмотечно, но по късно кино Дружба - сега Одеон стана филмотечно кино Рекс по татово време беше кино Млада гвардия. сега май магазин за парцалки. На ул. Солунска беше кино Солун - сега някаква нова сграда ако не се лъжа. кино Аура беше на бул. Стамболийски близо до новия Дворец на децата. киното до Централна гара наистина се казваше Освобождение в читалището в кв. Стрелбище киното се казваше Светлина. Кино Георги Димитров - сега чалга клуб кино Асен Златаров на бул. Хр. Ботев- вече го няма. |
| Плакатите за филмите наистина се рисуваха ръчно от трима-четирима художници. Ателиетата им бяха на тавана на кино Севастопол, в кино Кр.село, в кино София и в кино Славейков - на пл. Славейков. Някои от плакатите бяха истински шедьоври но за съжаление върху платната се нанасяше нов грунд и се рисуваше нов плакат Едва ли има нещо запазено. |
| Добре си бяха кината в центъра и по кварталите. Излезеш от къщи и след 5-10 минути ходене пеша си в киното. Кино Славейков и кино Култура първи и втори салон. Сега едното е Техномаркет, а другото е Мултирама. До тях на Алабин кино Москаа и Димитър Благоев, на Витоша кино Млада гвардия сега магазин на два етажа и самото кино Витоша. Кино Цанко Церковски и до него кино София, като едното имаше два салона. Кино Севастопол срещу Централна баня. Кино Дружба на Попа, а как се казваше киното на Петте кьошета /Големите/ - Иван Вазов ли беше. Кино Аура на Стамболийски също ли го затвориха? Кино Македония срещу Халите. Кино Левски, кино Сердика, кина, кина, ... и все препълнени бяха. Заставаш пред входа и се надяваш да ти препродадат билети. А как се казваше киното на Христо Ботев и ако бе бъркам ул. Козлодуй? Мисля, че беше на читалище? |
| Абе, тъй и тъй спомени - как се казваше това кино до транспортна болница? И на Скобелев, до 5-те кьошета - това май "Иван Вазов" беше ? Сега там казино джаскат май. Да не забравим и кино "Македония" ва Жданов/Пиротска . За тогавашна 800 хил. София - бая кина. Днес на 2.5 млн. я има , я няма 5-6 . |
| Кино "Сердика" беше към 900 места - 30 реда по 28-30 стола. Даже и ние тука от Сухата река си имахме кино. "Христо Ботев" се казваше... Като влизаш в София по Ботевградското шосе, току зад първия блок вляво. Там си провеждахме повечето училищни празници и рецитали. Още си стои, но не знам какво е сега. Знам само, че не е кино вече... |
А имаше и една лятна естрада, така нареченото Монте Карло, където също съм гледал и филми, макат и рядко.  |
| В "Култура" първи салон даваха рисувани филмчета и режимът беше либерален - срещу билетче от двайсе стинки можеше да зяпаш часове. Виж, във втори салон нещата седяха малко по-иначе... Там прожектираха нАучно-популярни филми и се говореше, че ходят предимно педераси... Един от съседния клас раздуваше, как отишъл смело там да гледа нещо, попаднал естествено на педерас некъв дето му предложил да му направи чекия, но нашия, мислейки че става дума за джобно ножче, рекъл - аа, мерси, едно момче от квартала прави...  |
| В "Култура" гледах на Деникен "Спомени от бъдещето". Много ситен съм бил и не съм представлявал интерес за педерастите. |
| а аз гледах в този салон вулканите на Харун Тазиев - Срещи с дявола май беше заглавието. Освен това едни френски филмчета - муви илюстрация на музиката на Клод Дебюси с природни фрагменти в едър план, може би не съм ясна, но досега си спомням кадрите с едно движещо се листо в ручей, което постепенно потъваше - беше, както следва и да се очаква, към Отражения по водата. И до днес, като слушам Дебюси, го виждам туй листо - звучи натегнато, но е вярно. |
| О, ужас, трагедия, кой разруши старите кина?! Но причините някогашните кина да изчезнат, вместо да бъдат модернизирани, са други. Да, други са причините. Те са, че частно кино не може да съществува, без да е част от нещо друго (мол, например) - това е икономически факт. Никой не е луд да ликвидира един печеливш бизнес, разбира се. Добре е да го разберат някои хора преди да сипят сълзи и сополи. На други пък и квартални кина им се приискали, далече им било до мола. Квартално летище не щете ли, бре? Ще дойде и този момент, във всеки квартал да има по 1-2 мола, с кино в тях. Ще ревете и тогава, разбира се, важното е да се мрънкя.  |
| От детството си във Варна помня кината - "Дом на транспортните работници", "Корабостроител" (после "Мустанг", после зала за бинго), "Тракия", "Г. Димитров" (до офицерския клуб, тук отидох за пръв път сам на кино, т.е. без мама и тате - гледах "Конан Унищожителя"), дори имаше кино и в ЖК "Владиславово", но не му помня името. Всички тези са отдавна в миналото и май Варна имаше един период, в който просто нямаше кина, преди да се отворят моловете. Естествен процес, протичащ навсякъде. |
| Като изключим далаверите и корупцията покрай подаряването на имуществото на бившите кина, то плачат на носталгията няма основание. - Нека да правим разлика между съдържанието и формата. Културата е съдържанието, а формата е нещо преходно зависещо от технологии, мода и най-вече удобство на комуникацията. - Технологиите са тези, които дават възможности на културата, а не я унищожават. - В момента сме свидетели, как технологиите позволяват демократизиране на културата и разширяване на достъпа до нея. И интернет и торентите в частност. --- Нужни са нови форми, адекватни на технологиите и развиващи се заедно с тях. Една възможна би била нов начин на косвено финансиране на потребяваните културни "продукти". Например, чрез системи за гласуване с SMS-и, чрез, които да се финансира производството на културни продукти, включително филми. Хубавото на технологиите е, че последните няма нужда са са на скъпа кинолента, а могат да са в цифров вид. И най-скъпата камера с далеч превъзхождащо лентата качество не надхвърля 50 000 долара. Въпрос на интелект в правителството и най-вече в културното министерство. - Решението за българската култура, включително визуална, е в предложената преди доста години от Малечко идея за свободни (открити, достъпни, безплатни, финансирани от държавата) културни пространства, които да включват, обаче не само физически места за културни изяви, но и звукозаписни и видеозаписни студия, които да позволят на всеки талантлив български тинейджър да затапи Холивуд с талант и въображение. - Да не плачем за миналото, а да създадем бъдещето. Това е пътят. |
| Току що гледах по Про-бг филма 'V като вендета'. Интересен сценарий! Пак на братя Уашовски, както пише, но по всяка вероятност отново не е техен, а на друг(и), както беше с Матрицата. Всъщност и двата сценария се базират на една и съща история! Чудя се тези, които са ги написали, дали не подготвят хората за тяхното бъдеще, защото те несъмнено го познават донякъде. Аз споделям визията на филма! Без хепиенда! Не, хепи енд от този сорт въобще няма да има! Мили мои презокеански приятели!! |
Статията -  Ходили сме чак на "Петър Берон" /със седмицата май беше/ заради някой филм. "Левски" и "Витоша" бяха филмотечни, а във ":Влайкова" в неделя въртяха американска анимация и беше доста пълно. "Култура" беше кино по западен образец - вземаш билет, влизаш по средата, гледаш, после на новата прожекция доглеждаш началото и си тръгваш, когато искаш. ------------------------------------- Блогът на Генек |
| Нормално е за мутренска България старите кина да изчезнат. Все пак те бяха построени на най-апетитните за мутрите места. Разбира се, че щяха да работят на печалба, ако бяха продължили да са кина, но това противоречи на мутренския закон - печалбата сега веднага, а за бъдещето не му мисли, ако ще и печалбата да се окаже повече. |
| Абе какво сте седнали да плачете за кината, нали все пак имате салони, над 50, а в Русе от 15 няма нищо! Ако си спомняте, в Русе се е състояла първата прожекция в България! |
| Повечето мнения нагоре у статията - спомени от пионерската организация. Нещата се променят и нищо което е било не остава същото! ........... Ловък, Влайкова и за мен е едно чудо на оцеляването. Коя е тази жена, дето думаш? |
| Мий, рекох да са напъна и аз - барабар Петко с мъжете - да поподсмърчам...мъ - като си спомних, че нито момите с които съ натисках ( то, това май беше главната причина - тъмното и топлото да ходим на кино) , нито азъ, ставаме веке за тая работа и си рекох - а, бе майната му и на кино и на киносалони - то азъ съ свърших, тях да жаля Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |