Отиди на страница:
| Демоните на прехода ли? Ние си ги знаем от самото начало. Въпросът е не, дали си ги знаем. Нашият проблем е да се преборим с тях. И тук информациите няма да ни помогнат много. Отделен е въпросът колко са верни и те, защото все пак – техният източник е силно заинтересувана в протичащия процес страна. Защото каква е отдавна известната на всички болест на българското обществено и държавно управление? Злободневното определение е, че ние страдаме от болестта на калинките. Цели 20 години подред в държавата се пренебрегват доказаните специалисти и експерти и всичко що може и що не може отдавна се ръководи, пардон – ръкотътри, от назначени и/или „избрани” по нерегламентиран или чисто партиен интерес калинки. Е, не всички са фалшификатори на дипломи, като гербаджийската калинка, но всички калинки до една през всичките 20 години на ужасния и мъчително съсипващ държавата преход са назначенци, които не са се доказали с нищо пред хората, не са изпитани и изобщо (!) не са признати от живия живот за устойчиво издръжливи в природната му стихия и неочакваните му удари и постоянни изненади. Те са калинки – дори и малко по-силният вятър тях ги отнася от клончето, на което са кацнали, а слабият вятър ги клати непрекъснато насам-натам. Такива хора управляваха държавата през всичките времена на промените и тя затова днес е така съсипана. И какво ще ни помогне тук американската кухненска информация? Че ние това си го знаем и го търпим цели 20 години подред. Това е проблемът. Защото, хайде да погледнем днешния шеф на социалистическата партия, която трябваше да бъде водеща сила в обществото още от времето на перестройката на социализма насам. Не е ли той същата калинка? Разбира се, че е същата. Не съвсем точно баш като тази калинка на гербаджиите, но все пак калинка от същия вид - неприродосъобразно, насилствено, задкулисно и тъпанарски овластен и издигнат от нулата смешник и пикльо отвсякъде. Никакъв опит, нищо доказано нито в живота, нито пред хората. Той и да се ожени не можа, ама тръгна да ръководи партия и държава. Жалка история. Доказано жалка, но ние пак го търпим. И ако противникът му не се бие сам, на следващите избори пак ще го бият. Като малаче ще яде бой, както винаги досега. И защо го търпим? Нас не ни ли бият, ние не се ли излагаме покрай него? Ама, да се подиграваме на гербаджиите – можем от сърце. Колко му е? Ами шефът на партията, който беше преди сегашния недораслек - имам предвид втория от двамата злополучни предатели на доверието на партийния конгрес през 1996-та година - Добрев и Първанов. Какъв е бил Първанов преди да стане шеф на партията? Външна дупка на кавала, нали така? Ами шефът на партията преди тях – Жан Виденов? Добро, хубаво и честно момче, ама как така без никакъв опит – и начело на всичко в държавата, бе? Може ли такова нещо? И накрая го издъниха, защото излезе инат и не поиска да бъде послушен. За Александър Лилов да не говорим изобщо - руско мекере, зорлем чучнато във властта, заедно с другите две руски мекерета - Андрей Луканов и Петър Младенов, за да осъществяват безумните руски щуротии за перестройката на социализма. И какво излезе накрая от всичко това? Див и неподправено крадлив капитализъм. Къде другаде, освен само в Русия, разбира се, се оказа осъществена руската формула на прехода - мутри и олигарси в държава залята от огромна и дълбока корупция? Само в България, нали така? Нещо някому да говори това? Защо стана така при нас? Защото в началото на 90-те години години, с цел да не пречат и да не противостоят на стихията на промените (тъй като те много добре познаваха грешките и недостатъците в тактиката и стратегията по етажите на властта в държавата), от управлението на страната и обществото беше съзнателно отстранено цяло едно поколение българи между 45 и 60 годишна възраст. Техният ред, опит, права и възможности да заемат ключовите позиции в партията и държавата бяха логически неоспорими. Решението да бъдат отхвърлени беше веднага и по същество оценено с един презрителен и злобен коментар в средите на отхвърлените - в смисъл, че старите "пръдльовци" пак са се наобиколили с млади "пикльовци" и тази нескопосна управленска комбинация е съвършенно неподготвена да се ориентира добре и да взима верни решения в лавинообразно бързо влошаващата се обстановка. Изводът, обаче, беше горчив и безпощадно очевиден - остава само поединичното спасение. Днес разбираме, че цената е била прекалено висока не само в личен план. Ако се подходи сериозно и без емоции, обективната оценка на тогавашната ситуация сочи следното - макар, че във времето на реформите започна много се тръби за създаването на голяма и заможна средна класа и това се представя едва ли не като някакво свръхново откритие и нещо до този момент напълно неизвестно в българското общество, в началото на реформите българска средна класа също имаше и нейните най-добри представители, независмо от партийната или безпартийната им принадлежност, бяха отхвърлени като кандидати, достойни да управляват страната. Отхвърлянето им беше различно мотивирано, но беше един повсеместен факт – както отляво, така и отдясно, както отвън, така и отвътре. Което беше грешка. Голяма и много скъпо струваща грешка! Колко голяма грешка е било това, животът показа по един начин, който може да бъде оприличен на метода, наречен "чрез допускане на противното" в математиката - противната на вярната хипотеза беше експериментирана на живо цели 20 години подред. Защото какво излезе накрая? Пълна и повсеместна съсипия, нали така? И докога така ще продължаваме? Докато не спрем да издигаме и да слушаме вчерашни нули и пикльовци, чийто конци се дърпат из-зад завесата, ние, уважаеми зрители, няма да прокопсаме! Въпреки, че повечето от хората на поколението, което беше превратаджийски отхвърлено от властта в началото реформите, днес още са живи, за тях вече не може да се употребява друго време освен минало, защото много отдавна голямата част от тях съзнателно и преднамерено беше извадена от употреба и технологически непрекъсваемият процес на тяхното постоянно усъвършенствуване беше превантивно прекратен. Днес те трудно биха "влезли в час" и коефициентът на полезното им действие би бил силно намален. Едно много важно и рядко срещано качество е останало в тях, обаче, което дори и днес ги прави много трудно заменяеми! Това тяхно качество може да е или генетично придобито или съзнателно развито или както едното, така и другото, важното за него е, че само реалният живот може да направи подбора на хората, които го притежават. Става въпрос за способността за правилна ориентация и взимане на верни решения в сложна, неясна и пълна с неочаквани неизвестности обстановка. Както и за умението тези решения да бъдат довеждани до успешен край. Само в реалната действителност на истинския живот могат да бъдат намерени хората, които притежават или не притежават това твърде специално, но, абсолютно необходимо за успешното управление на сложни системи качество. Всякаквите там тайни списъци, ходатайските парашути, външно подсиленото прескачане на стъпала в кариерата или развитието на индивида и дори грижливото и постоянно задкулисно кукловодителство рано или късно изчерпват своите възможности и предметите на тяхното внимание остават сами срещу стихията на природата. След което много бързо се разбира, че всичките гореизброени изкуствени мероприятия по никакъв начин не са в състояние да компенсират у въпросните предмети липсата на онези задължително необходими качества, които само живият живот може да подбере и да развие в управленския ресурс на една държава. Само естествено развилите се, доказани и утвърдени в практиката кадри могат да бъдат истински градивни и ефективни. Особено в трудните времена на историята. Какво, обаче, беше направено в началото на прехода? Точно обратното на необходимото. В началото на 90-те години по високите етажи на българското държавно и стопанско управление под зловещото ръководство на руските мекерета, заели с преврат властта в държавата, беше проведена една преднамерена и целенасочена кадрова чистка с възможно най-широк обхват и разрушителна сила. Taзи чистка ни съсипа държавата! Оправданието, че младите лица доказват пред външния свят как изведнъж партията и държавата са се променили не струва нищо пред жалкия факт, че нас 20 години подред ни управляват пикльовци и дебили, които са скрити послушници на задкулисните и подмолни сили, съсипали и продължаващи неуморно да съсипват държавата. Да не забравяме, че и Филип Димитров също беше младо лице, но и той, разбира се, беше калинка. Пък и партията и държавата, както добре се видя за изминалите 20 години, са се променили, ама друг път – вълкът си мени само козината, а нашите дърти вълци отдавна и това не правят. И за какво ще ни послужи тук информацията от американското посолство? Ние информация си имаме отдавна и тя бива постоянно повърждавана от фактите на живота около нас. На нас ни липсва сила, а не информация. Жалко е дори само като си дадем сметка, че пак разчитаме на нещо отвън. Това, което ще ни спаси, трябва да дойде отвътре, а не отвън. Редактирано от - ламбен на 12/12/2010 г/ 23:14:00 |
| Ламбен, В началото на 90-те години по високите етажи на българското държавно и стопанско управление под зловещото ръководство на руските мекерета, заели с преврат властта в държавата, беше проведена една преднамерена и целенасочена кадрова чистка с възможно най-широк обхват и разрушителна сила. Заради това, главният екзекутор на стопанските ръководители от времето на социализма Тренчев получи орден "Стаа планина". Не знам другият екзекутор - Пушкаров получи същата тенекиена значка. |
| Какво е това "Да!", Ламбен? Не се научихте още, ей! Йес, съъър! /Пред дама - "Йес, мем!"/ --------------------------------- Блогът на Генек |
| Ламбен : "И какво излезе накрая от всичко това? Див и неподправено крадлив капитализъм. ... мутри и олигарси в държава залята от огромна и дълбока корупция ? "  Ламбен мили , туй що думаш е видно . Капитализма , в който паднахме не е /системно/ сходен с този във водещите страни , членки на ЕС . Той е от 30 - те години на миналия ни век . Кучето опита да го "датира", но фор-умните нарциси не му отделиха внимание . Проблемът ни е в системното сходство със страните на Континента , трябва ни да реформираме Системата на днешния ни общ живот . Предстои ни Реформация , историческа задача на Обществото , която започва с адекватна на Общите цели , Политическа реформа , около която да се сторят и секторните такива . Кой да чуе това , Бубойко ли ? А собствено , Обществото ни , Приятелю , дето толкова го лелея ? ...  Редактирано от - beagle на 12/12/2010 г/ 16:38:53 |
| Това не е причината, Ламби. Това го има навсякъде, не само у нас. А у нас не е свойство само на калинките, руските назначенци и другите, които описваш, а го има и тук на форума. Личностите (способни - или просто с нещо не съвсем обикновени) не се търпят. Хората автоматично се скупчват в тълпи, за да ги стъпчат. Причината за нашите неуспехи е грешният "десен" модел на прехода. Той беше обусловен от историческия момент - рухването на комунизма, привидният триумф на рейгънизма, Америка - единствената световна свръхсила след блицкрига в залива в 1990 г. Тогава никой не се съмняваше, че рейгънизмът е панацеята. И в САЩ, и у нас. СДС искаше "демокрация без определения" и мечатеше за еднофамилни котиджи край сини езера. Сега знаем, че такъв модел води до деиндустриализация, депопулация, отчаяние, цинизъм, повсеместно крадене като за последно. |
| Наистина, в западна Европа, че и в САЩ и даже в индустриализирания изток (Япония, Корея, Тайван), капитализмът не е тоя, който е у нас. У нас се наложи рейгънистката утопия, която намери подкрепа в убеждението на комунистите, станали капиталисти, че капитализъмът е див и варварски. |
| В цилиндъра на Чичо Сам вероятно е попаднала информацията, че Румен Петков е платил в брой 1 милион и половина евро за жилище в Барцелона.... И хоп - няма виза! Ами сега - Петков срещу Цветанов кой е по-по-най! |
| От Димитър Луджев до Николай Василев, всички говореха за "бърза приватизация". Някой да се беше се сетил, че "Бързата кучка слепи ги ражда"?... На ви сега "бърза приватизация"! |
| Някой да беше казал "Я да видим как ще постъпят чехите, словаците, поляците, источните немци? Не нали? Ами, ще сърбаме надробеното. |
| Реформацията е мрежов процес на дълбока Политическа реформа , която трябва да прониже с Нов дух всички промени , които се налагат по основните сектори на общия ни живот днес . За да се случи тя е нужен Национален граждански и политически консенсус за Нова Конституция , която да преодолява противоречията , от които гъмжи днешния ни Основен закон . Всъщност , това ще е окончателното , Политическо датиране на Системата на общия ни живот , като приемлив исторически резултат от прехода и най-близо до календарното време на Континента . Като Общност и Общество , не пристъпим ли към това свое историческо задължение , безброй бубойковци ще ни се случат и пепел ще си сипем по главите ... |
| Ламбен, прочети още веднъж и ще разбереш, че иронията е за сър. По-скоро - за желанието му да се репчим на руснаците и да "йесаме" на западняците. -------------------------------- Блогът на Генек |
| kasapina "«Через WikiLeaks могут сделать вброс, который взорвет ситуацию в России» Михаил Леонтьев" Много хубава статия!Руснаците са си патили от доверчивост и обмислят внимателно бъдещето си.За "ликажите"-ами мисля че това е една разновидност на жълта преса-шок, галерия, папарак-нещо като небесен вестник.За едри провокации-никoй не смее да ги прави, знае си защо....Представи си старите винилови плочи-примерно "Ала пугачова"-по сто, пръснати в голямите азиатски градове.В книжарници, и др.Но една от песните е няколко минутен разговор на "дисидента" Bush с атентатори по засекретен телефон, 2001, уговарясти го несто", Надали отговорни хора биха рискували да се говори пак за миналото, и слава богу  |
| Ламбен, прочети още веднъж и ще разбереш, че иронията е за сър. По-скоро - за желанието му да се репчим на руснаците и да "йесаме" на западняците. Генек, това МУ за мен ли се отнася? Аз просто одобрих и направих коментар на текста на Ламбен. Защото наистина това са мекерета /малко неправилно Ламбен ги нарича руски, по точно това са горбачовските мекерета - тримата със свещите в храм-паметника "Александър Невски" /. Наистина е трябвало да ги вържат и да ги изпратят със самотна лодка до Одеса на техния душеприказчик Горбачов. Да не пропусна и дугия путь-о явочника Семерджиев. |
| Сър, вземам си думите назад. Не си сложил думите на колегата като цитат и се подведох да мисля, че са твои. Четенето на трактата му си спестих. Та затова приемам репликата му към мен - защото иронията за йесмените е към него. Хубава вечер! -------------------------------------- Блогът на Генек Редактирано от - генек на 12/12/2010 г/ 20:33:37 |
| “Причината за нашите неуспехи е грешният "десен" модел на прехода. Той беше обусловен от историческия момент - … “ Грешно разсъждение. Но, не се учудвам. Всеки заблуден няма да казвам какъв, който е далече от същността на нещата, но който иска да се направи на умен и да оригиналничи, би кривнал точно по тази следа. Но, тя е грешна следа, защото: 1. Да, преходът имаше десен модел. 2. Да, десният модел на прехода беше грешка. 3. Но, не – грешният десен модел на прехода не е причината за българските и руските простотии и неуспехи. 4. Защото другите източноевропейски страни също имаха зададен грешен десен модел на прехода. 5. Защо те не сбъркаха като нас? 6. Аз обяснявам защо – защото само у нас и при руснаците управленският ресурс на държавата беше разгонен и дълбоко прочистен. 7. Само у нас и при руснаците управленският ресурс на държавата беше заменен със специално подбрани произведения на милиционерското задкулисие. Ето защо у нас и при руснаците преходът с десен модел съсипа държавата, а при другите не се стигна чак толкова далече: 1. Защото при другите имаше доказани и изпитани от живота умни и опитни хора в управлението, а при нас и при руснаците имаше само празноглави тъпоъгълници под формата на марионетъчен и агентурен материал. 2. Защото управлението на една държава никога не може да бъде работа на разузнавачи и милиционери. 3. Защото милиционерското и разузнаваческо мислене, тяхните методи и тяхните критерии за вършене на работа са абсолютно непригодни за реалностите на нормалния живот. Разбираш ли, чичка, дето не ти е ясна местната игричка? Стои си там и не се прави умен тук. Бъркаш, ако си мислиш, че го можеш. Редактирано от - ламбен на 12/12/2010 г/ 23:30:32 |