Не четат ли? Който чете - мисли. Но пък колко по-лесно е да действаш, не да мислиш. Бог ще познае своите... ----------------------------------------- ----------------------- Блогът на Генек |
стереореализъм има тук, полиция само се движи по трамвайното трасе или най вътрешната лента на магистрала и линейки, и не свири хамалски да се чуе през три села далече, а заглавието повече подходящо за объркани внушения е когнитивен дисонанс |
Обичам зимното небе. Учителката ми по рисуване в основното училище другарката В. казваше, че какъвто и цвят да използваме, когато рисуваме небе, не е грешно. Небето ги има всички. Особено по изгрев, както е сега. А така също и на залез. Ние, обаче, не сме склонни да намерим място за всички цветове. Нито за всички идеи. Нито дори за всяка мисъл. Другарката В. ни караше да експериментираме. С цветовете за небето. Щото още малки, а вече се бяхме обрамчили с представи. Небето е синьо, слънцето - жълто (таман бяхме спрели да го рисуваме усмихнато), покривите са червени, а коминът винаги пуши. Другарката В. не знам дали ме научи да рисувам, макар че нещата ми често бяха в шкафа и в коридора - и рисунките, и глината, и апликациите, понякога графиките. Обаче другарката В., като си помисля сега, ме е научила още тогава чрез изкуството да възприемам и най-смелите идеи, като преодолявам вродения си или придобит скептицизъм. Другарката В. ме наричаше идеот. Идеот идвало от идея. Човек с идеи. Е, чак идеи. Тогава ще да са били по-скоро хрумки. Сега, след 30 години и три образования, знам за светлината много повече, отколкото другарката В. някога е знаела. Нютон, Хюйгенс, Айнщайн и ред други са се погрижили. Обаче важният урок беше нейният. Всички цветове в зимното небе. |
различен е когнитивен дисонанс, двойно мислене по оруел, от двойна фантазия напримерно, дисонанс има и при животни, човеку се дарува творческа фантазия |