Добави мнение Мнения:17
| На 1000 българи 100 се интересуват от култура.* --------- *почти като баничка  |
| Опростачването на българина (че и не само на него) ще се задълбочава докато се отстоява ортодоксалната позиция, че, видите ли, културата това са САМО операта, класическата музика, балета, арт хаус киното, класическа литература и т.н. ала "Канал 1" и "Национално радио" явления. Предполагам г-н Димитров е с искрено благородни намерения, но с подобно отношение само още повече ще изтласква млади хора към "субкултурата". И това е основния проблем на съвременните български "интелктуалци": затварят се в тесни групи (аз, за себе си, ги опредлям като снобски), чешат се един друг и плюят останалия свят, който пък е принуден да избира между тях и задника на Азис. И, уви, печели Азис. Трябва друг път, по гъвкав. И акъл в някои хора с пари, ама нейсе..... |
| Да, точно така - операта, класическата музика и класическата литература са се доказали във времето, изразяват непреходни ценности и колкото повече хора се интересуват от тях, толкова по-висока е културата на обществото. Съвременната музика е повърхностна и т. нар. "хитове" едва-що появили се, изчезват в забвение. Така стоят нещата и с литературните еднодневки. Всеки жанр си има своето място - развлекателните също, но те са мерило по-скоро за всенародната глупост и не би трябвало да имат място в една културна програма. |
| Смятам че днес българина се интересува от култура повече от всякога.Само че самата култура е по-недостъпна за българина повече от всякога.Това е показателно от процента на притежание на телевизори, аудио-техники, телефони, компютри...чрез които хората си набавят необходимото количество култура и общуват. Естествено че това става за сметка на класическите методи:кина, театри, опери, книги, представления...Но те именно са скъпи, изискват време и нагласа.Когато се говори за култура смятам че трябва да се отчита нивото на съвременната тенденция в отношението към културата.А тя не зависи само от личните предпочитания, а и от възможностите които света или държавата предлагат. |
| Моля Ви, г-н Димитров, НЕ СМЕНЯЙТЕ стила на говорене!!! "Христо Ботев" е една от малкото програми, в които хората обръщат внимание на начина, по който говорят, говорят си на "Вие" и не разказват мръсни вицове. Нека остане поне едно такова място. Идеята за "Политическо кабаре" ми се струва малко излишна принципно. Нагледали/наслушали сме се на политически кабарета, политически циркове и политически театри.Относно злободневието - ами то си има предаването "Добър ден". Имам и много добри спомени от "Пост фактум" на Виза Недялкова, но то отдавна не съществува (за съжаление). Ако правите политическо предаване, нека то да не е поредното място със столчета за онези, които задължително изяждат и по един микрофон със сутрешното си кафе. Приветствам идеята за радиопредавания за децата! Голяма празнота в ефира са детските програми. Слушането развива въображението на децата и не ги принуждава да гледат в една точка, както става с детските предавания по телевизията. Също така някое "Петле" в сутрешните часове много ще улесни родителите в усилията им да накарат наследниците да закусят. Обърнете внимание на нощните блокове. Часовете след 10 вечерта са времето, когато много хора искат да чуят нещо спокойно, интересно, вълнуващо, интелигентно. В радиоефира в момента май няма богат избор от нощни предавания. Относно младите хора - нищо против, но ако може да не е за сметка на старите. Нека има приемственост. Нека не се губи натрупаното знание, опит и финес. Радио "Христо Ботев" по принцип често кани като гости млади хора. Не съм останала с впечатлението, че там няма място за младите. Преди време (може и сега да е така, не знам) често в предаванията участваха съвсем млади момичета и момчета, които асистираха на по-опитните водещи. Спомням си, че журналистът Антон Митов много често включваше млади хора за свои сътрудници - при него например изгря Кембълът. Но това беше преди години. Ако напоследък тази практика не е много популярна (не съм обръщала специално внимание, признавам), може отново да и се проправи път. Сакън, не натрисайте някоя "Тройка на разсъмване"или "Четворка белот по здрач". Абсолютно подкрепям идеята Ви за популяризиране на радио "Христо Ботев" и за излизане от анонимност на прекрасните професионалисти, които творят в него! Наистина доста хора са забравили (или не знаят), че си имаме това "защитено жилище за неопростачените". Като слушателка и почитателка на програма "Христо Ботев" от детските си години бих Ви посъветвала да слушате радиото (денонощно, доколкото ви позволяват силите) в продължение на поне два месеца преди да правите революционни промени. "Колкото повече се променяме, толкова повече оставаме същите". УСПЕХ! Редактирано от - Ангелинка на 14/12/2010 г/ 00:46:56 |
| 10 на 100 не е зле, защо да се оплакваме. Съотношение за децимация. Стяга редиците. Българоубиецът намери за уместно съотношението да остави един едноок на сто с избодени очи. На Самуил от това му се пръсна сърцето. Дали не е прекалено да очакваме у някой днешен управник сърцето да прескочи веднъж поне на десет удара от това, че само един от десет българи милее за култура. Прекалено е, мисля. Сърцемлатът спохожда други сърца. |
| 10 на 100 изобщо не е толкова лошо съотношение. Проблемът е, че вероятно е силно завишено. Под "култура" разбирам едно доста общо понятие. Интересът към културата не означава непременно редовни посещения на балет, опера, театър и пр. Културата е всичко онова, което не е пряко свързано с яденето, пиенето и...тия три работи но от което НЯКОИ хора изпитват потребност - айде не постоянно, но поне отвреме - навреме. Да отворят книга, да си пуснат музика различна от силиконовите маанета, да погледат филм в участието на Апостол Карамитев примерно; да имат поне елементарна представа кои са Валя Балканска, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Владимир Димитров - Майстора. Дет` се вика - и това все е нещо. Та ако на 100 души имаме десет такива - пак добре. Опасявам се обаче, че и по този твърде широк критерий съотношението е много по - малко. |
| Лошото е, че от тия 10, поне 9 са милиционери. А интересът им е служебен. Редактирано от - Doctora на 14/12/2010 г/ 13:01:58 |
| Макар че много често съм виждал този човек в различни предавания през последните 20 години, той се е запечатал в съзнанието ми с блеенето си в "Песента на Всяка неделя". По-късно осъзнах, че това е маниер на пеене и си има някаква мелодика, но като дете неговата песен я свързвах само с блеене. |
| Anardil, Проблемът, дето ме занимава, е начинът, по който тези десет ще осигурят прехода към следващата генерация (от десет) българи. Всяко поколение си има идолите, културните икони, ако щеш. Обаче как на прехласнатите от "Стъклен дом" да радкриеш явлението, стихията Апостол Карамитев. Изкушен съм да изплюя отговора, който ми идва на ум. Като някой види начин да направи пари от това. А, значи така! Еврика! Ще хвърляме мостове през годините и поколенията само ако някой може да събира такса мостовина. Но да се върнем на тези десет в началото. Ясно е за всички, че тези десет могат да предадат отношението си първо на децата и внуците си, с надежда те пък - на своите. То не е излишно. Напротив, ценно е. И не е просто. Така обаче не репродуцираме ли вътре в себе си една затворена каста на почитатели, ценители, пазители на българската култура, която в своята елитарност се самоизолира - отхвърлена и отхвърляща. Този (социо)културен имбрийдинг до какво ще доведе? До чиста от несъвършенства линия? Порода българско културно подобрено? Дори тази елитарност не е нищо повече от една самозаблуда. Тя няма да е белег на самата култура, а ефект на печалния факт на изчезването и. |
| Всеки се интересува от култура. Дори и циганинът, който не знае да чете и пише на български. Друг е въпросът от коя култура се интересува: тази, налагана в годините на социализма, тази, избуяла по време на прехода, някаква етническа култура, или просто културата, развила се в местната общност. |
Всеки се интересува от култура. KDS, Дори и циганинът, който не знае да чете и пише на български. Друг е въпросът от коя култура се интересува: тази, налагана в годините на социализма, тази, избуяла по време на прехода, някаква етническа култура, или просто културата, развила се в местната общност.  . Напълно съм съгласна, че всеки се интересува от култура - такава каквато той си я разбира. Нека никоя социална, интелектуална или етническа група не си присвоява изключителното право да я притежава и схващането, че само тази група я съхранява.А що се отнася до значението на "култура" в смисъла й на най-високите достижения на изкуството, напълно оптимистично настроена съм за отношението на българина към Нея. Тепърва ще сме свидетели на невиждан от поне две десетилетия възход в киноиндустрията и театралното изкуство. Независимо липсата на адекватно държавно субсидиране. Очаквам още по-засилен интерес и към българското народно творчество /фолклор, традиции/, към българската художествена литература и към много още области на набиращ огромна сила български потенциал. Само че трябва да имаме очи да видим всичко това, и ако не сме активно участващи в процеса, поне да не сме му спирачка с вечното си черногледство. Но, всъщност, той, Процесът, изобщо няма да се интересува от негативизма на отделния мърморко. Няма да се интересува дори от това, дали е финансиран добре. Видно е, че в глобален мащаб от години изкуството губи своята елитарност относно достъпността си. Радиото, телевизията, медиите трябва да възпитават. И тях /децата/, и родителите им. Абсолютно вярно! Медиите имат потенциала да са носителите на "масовото образоване" Но в по-голямата си част им липсва желание за това. От друга страна, може да е посредствен театърът в някой малък град, обаче никой не си мисли, че ако го закрием, ще го създадем наново някога, нали? Хвала и чест на журналистката Десислава Колева за този въпрос-коментар! У нас съществува схващането, че всичко стойностно трябва да е струпано накуп в мегаполисите /независимо, дали на българските такива им липсва "мега"-та или не/. По презумпция се вярва, че изкуството, създавано в провинцията е дилетантско, и че сънародниците ни, живеещи извън 4-5 големи български града нямат право да бъдат консуматори и създатели по местоживеене на нищо стойностно. Чудя се защо ли не вземем да ги отстреляме всички тези, които не живеят в София, Варна, Пловдив, Бургас?! И без това нямат право не само на изкуство, но и на здравеопазване, образование, работа и социален живот вън от кръчмите. Дилетантско или не изкуството из по-малките населени места не възпитава ли, не създава ли нагласи и духовни нужди, няма ли потенциала да създава публика жадна за Голямото /да речем Софийско/ изкуство , няма ли потенциала да запали първата искра у бъдещи големи творци?! Освен това, Десислава Колева е абсолютно права - не съм чула, веднъж закрито училище или театър в малките населени места, да бъдат наново създадени след време. Това е още едно загубено място за народната пробуда и просвещение! И после ... народът ни бил неук, първичен и не се интересувал от "високото"... |
| Разбира се, че всеки се интересува от култура...защото ВСЕКИ се стреми към красота!Това е от Бога и е вложено в Човека..наистина и циганинът, и пенсионерката дето си шие ковьорчета и гледа саксии..всички те слушат музика, гледат филми, стремят се към нещо.. Има и хора дето не осъзнават света и само ядат и пият, но са просто болни.. Въпросът е, че от 100 души само 10 припознават в културата предложена от Господин Министъра, своя стремеж към красота..защо?..е сложен въпрос! |
Добави мнение Мнения:17