Отиди на страница:
| Орфею, А българите какви са като цяло? Ти отде си опознал така тънко американците? Да не би да си живял в Америка 16 години като мене? Боронй, Прекрояването на бандитски държави, струпани с кръв, сълзи и лъжи, и то антибългарски лъжи, антибългарско насилие, е право дело. За съжаление много рядко се случва. Ако не го разбираш, или ти липсва елементарна информация, за да си съставиш мнение, или нещо друго. България не прилича по нищо на Сърбия в това отношение и няма защо да се страхува от нейната участ. Конкретно между Косово и Кърджали обща е само първата буква. Възродителите ни лъжеха, за да ни наплашат и натиснат да се подчиним на безобразията им. Самият възродителен беше нак-опасното нещо за националната сигурност, и той насила роди и ДПС, той насила накара бълг. турци да се идентифицират с Турция, а не с България, и да имат новотурски кемалистки имена, а не старите си турско-български. Това са елементарни неща, които си изяснихме преди много години. Редактирано от - Чичо Фичо на 19/12/2010 г/ 16:52:58 |
А българите какви са като цяло? Ти отде си опознал така тънко американците? Да не би да си живял в Америка 16 години като мене? Чичо, а ти колко години си живял в Сърбия, за София не питам(да не би да си живял 53 години като мене?), та си опознал така тънко и сърбите и шопите?  Не ми говори само за сръбските си корени, селски нещастник повеляновски, станал емигрант на държавна издръжка Редактирано от - nikola_tsanev на 19/12/2010 г/ 17:05:41 |
Чичо Фичо [Златен] от USA Общо мнения: 19852 Скрий: Име, IP Колеги, Още веднъж - външната политика е сложна експертна сфера. Не е лесно достъпна за кухненското съзнание. Дайде да не се обиждаме, слушайте какво ви говоря и си записвайте. Ето ник Дон ме хвали за позицията ми за Боко, която всички вече разбирате, беше правилната. Послушайте ме и за бълг. национален интерес във външната политика. Истината не винаги е "интуитивна". Редактирано от - Чичо Фичо на 19/12/2010 г/ 03:05:24 записваме си, чиче, записваме си, пък то и архив има!  записахме си и за ОМП- тата на саддам, за това как ще работят и печелят българските фирми в Ирак, записахме си и за Косово, какъв убав човек бил хашим тачи, с прякора змията, записахме си и как ни нарича комунистически пропагандатори, га ти пеехме в темите за Косово, че змията е трафикант, и още много сме си записали..... само дето от това дето сме си записали, немаш една вярна прогноза, пишман прогнозисте!  |
| Фичо, от уважение ти отговарям! Ти не знаеш къде съм живял, какво съм видял и какво не, както и аз не мога да вярвам на твоите малко смешни и недоказуеми биографични хвалби за това-онова. Но от думите ти си личи, че живееш в Америка, ако съдя по незачитането на свободата на словото на другите. Обикновено американците оставят словата да отминат покрай тях, за да направят каквото са решили, ама ти дори ги надминаваш. Чудя се, дали това не е следващата крачка в развитието на американската душевност. Виж - това не го знам! |
| За Хашим Тачи съм писал толкова, колкото не съм писал за Станишев, дори. Има си архив тук, имам си и блог, в който поне 10 поста имам на тема албанския главорез, "прогресивната световна общественост", десните бг измекяри, позицията ни за Косово и прочие. Тогава напуснах де що има "прогресивни", сиреч десни бг форуми и се изпокарах с инак уважавани от мен дотогава хора. За мен не е никаква изненада, че пак излязох прав. Писнало ми е да съм все прав, макар и да не съм учил в СУ философия и политологоя, а да съм само един втеринар, Политиката, скъпи приятелю, не е арена за борба на интереси. Политиката е общото решение за общото бъдеще на всички. Ако политиката-(в частност външната) беше борба на интереси, то ти и Костов щяхте да сте прави. Бтв, ти гласува за Костов последните 5 години, нали. А колко го плюхме, но нейсе... Откъде иде тая масова заблуда. От Маркс. Политиката била съревнование между интереси на различни групи от хора, демек борбата е за това кои групи от хора, изразители на кои интереси, да вземат властта и да доминират над другите. Избрали сте ни, значи ще е на нашата. С други думи полисът ще бъде тикан от балансирането на тези интереси Примерно партията на кочияшите от полиса напира да разширяват улиците и форумите, партията на наемниците да искат повече публични домове и т.н. И общото събрание се чуди как хем да разшири улиците, хем повече публични домове да направи с наличните пари. Няма как партията на събирачите на данъци да призовават: "Гласувайте за нас, защото ние балансираме между интересите на Сената и на плебеите". Но те казват: "На всички , без изключение, предлагаме един свободен от бюрокрация и силен полис, в който да постигате целите си, каквито и да са те." Партията на зелените не казва: "Гласувайте за нас, защото ние изразяваме интересите на занаятчиите и дребните търговци." А убеждава на общото събрание-„Изберете ни, за да живеем всички в полис, който ще е хем по богат, хем с по справедливо разпределение на благата”. Конкуренцията в политиката е между различни визии за общото (споделено) бъдеще на всички граждани, възприемани като равни помежду си и неучастващи в групи по интереси. Последните нямат нищо общо с политиката, а трябва да са извън нея, в частната сфера и при гражданското общество, но тъй като те винаги са искали да се набутат там, (за да вземат по голям дял от полагащия им се общ обществен продукт), бушуват постоянните спорове на тема лобизъм, финансиране на партиите и т. н. Разделенията в политиката идват от съревнованието на различните визии за общото бъдеще, а не произтичат от борби между групови интереси. Тъй като има различни концепции за това пусто общо бъдеще, от там идва и разделението по партии-десните предлагат един вариант, левите друг, центристите-трети. Когато двете гледни точки: едната - "политика = балансиране между интереси", и другата - "политика = общото бъдеще на всички", се приложат към една и съща политическа ситуация, изводите се оказват коренно различни както е в нашия случай. Ако е вярна първата, то ние -говорим за външната, трябва да натискаме сърбите да мрат, щото имаме интерес ние да сме стратегически партньор на новия Голям Бял Брат, да му правим свирки и да бъдем винаги готови, като едно време, да му се одупим. Тогава няма никакво значение колко души е заклал с ръцете си Хашим Тачи и колко къщи е запалил. Приятелят на нашият приятел е и наш приятел, Косово е албанско, Саакашвили е голям демократ и прочие истини от централата на новия ГББ. Ако приемем тази визия за политиката и живота, то др Нерезанов от филма Маргарит и Маргарита е абсолютно прав. За да получиш, тряя да дадеш. Може да се сприятелиш с всеки, от който има келепир. И да му завържеш обувките, ако е по силен, по голям от теб-изотзаде. След като е важна властта, келепира, средствата са без значение.Бисмарк го нарекъл риал политик и цитирал Макиавели, но Дън Сяо Пин го е казал най кратко”Няма значение цветът на котката, важното е да лови мишки” Но преди да се говори за каквото и да е общо бъдеще и визии, трябва да има ясно съгласие за общите ценности на полиса. Примерно, свободата, частната собственост, демокрацията и прочие. Ако тази основа я няма, то за властта ще се бият интересите на левите и десните, бедните и богатите, селото и града, православните и мюсюлманите, старите и младите, производители срещу потребители, левскари срещу цесекари, цигани срещу българи и т.н. Тогава излиза, че тези общи ценности, формират сами по себе си някакво предварително съгласие, без каквото няма полис, а има заселение. То се нарича обществен морал-цедчицата, която определя с кой може и с кой не може да правим достлук. През нея няма как да минат Хашим Тачи, албанските главорези от УЧК, до днес продължаващото профанизиране и уорликизиране на американската външна политика спрямо всички нас Защото, разбрахме се, политиката е общата работа по изработването на по-доброто бъдеще. На събранието заявяваш "Моето бъдеще е добро, другото не е добро." Но всяка дилема "добро-лошо" е морално съждение. Неморални, функционални са съжденията от типа "полезно-безполезно". Ако политиката беше баланс на интереси, то функционални(полезни-безполезни) съждения от типа "да подкрепим Косово и главорезите-наркотрафиканти, или пък Доган, или сетне Бойко или който където е силен, защото това е полезно-ще вземем властта, ще станем силни на балканите и тогава ще наложим нашето общото бъдеще” щяха да са възможни и легитимни. Ако обаче твърдим: "Лошо е да подкрепяме изброените, защото първият не знае кой е и за кво се бори, а останалите упражняват властта непочтено", то това е морално, прескриптивно (по Кант) съждение; и е част от разбирането на политиката като общото дело. И на живота, въобще, Морал тряя да има, не келепир...Инак, резултатът е точно този. |
| И поради що националния интерес на България е да имаме една съсипана Сърбия, която фа е далече от влизане в ЕС? Да, исторически сме патили от шовинистичната сръбска политика. Да, губили сме и територии от сърбите, но част от причините за това са си само в нас. Ако някой си мисли, че една слаба Сърбия ще помогне в някакъв имагинерен процес на ребългаризация в Македония, той определено не е наясно с нещата в самата Македония, пък и с цялото историческо развитие на т.н. македонски проблем. Колкото до Западните покрайнини, то и там тече необратим процес на сдебългаризация, а останалите все още българи са достатъчно малобройни, че да не си струва да се надяваме на сръбския упадък, за да запазим някаква значима българска общност там. Националният интерес на България (ако оставим настрана най-важния интерес- да имаме читаво управление и по-нормални изпълнителна, законодателна и съдебна власт) е: 1. Да се минимизират последствията от експанзията на емигранти, идващи от Азия и Африка, която се очаква след присъединяване към Шенген и очакваното намаляване на разликата в стандарта на живот спрямо западните страни- членки на ЕС. 2. Да минимизира риска от циганизация на България вследствие от демографската експлозия на ромското население. Точно поради тези две основни причини в наш интерес е сърбите да се оправят по-скоро и по-скоро да влизат в ЕС. Ако имаш една кофа с лайна и я разсипеш в два казана с вода вместо в един, водата в тях ще изглежда по-малко мътна, отколкото само в единия казан. |
| "Нас ни интересува Сърбия да се разпада, да е слаба, изолирана и с отвлечено внимание, да не може да влезе в ЕС (и НАТО) преди ние да се нормализираме дотолкова, че да можем да се грижим за националните си интереси. Ех, чичо, чичо, защо позицията ти към западната ни съседка е така непремирима и неприлягаща на форумен капацитет, който винаги съм чел с интерес. Няма ги национално отговорните политици на хоризонта и с настящия Вожд (не много различен от албанската Змия) нормализирането е фикция. |
Deja vu колеги, Deja Deja vu. Като им вършеше черната работа беше добър, сега не им трябва и ще го изхвърлят. Е ово е стандарт, казала сръбкинята на мъжа си. Американците така се отнасят с всичките си подлоги. Що ли се сетих за Румен Петков !?  |
| Митът Сребреница-част 1 На 12.07 се навършиха 13 години от клането в Сребреница. Ако напишете в Гугъл това име, ще ви излезе на десетки страници почти една и съща статия от Уикепедия, която се копи-пейства навсякъде, колчем стане дума за случая. Това е официалната версия, благословената от ГББ(Големият Бял Баща), тя се свежда до нас чрез Уикито, Дарик, РСЕ, Отворено Общество, Медиапуул и прочие. В нея се разказва за тежкото положение на населеното, предимно с мюсюлмани-босненци, 40 хилядно градче, обсадена от сърбите, отрязани без ток, вода. Сетне сърбите ги превзели, разделили ги на 2 групи-на едната група пощадили жените, а накрая избили и двете. Убити са към 8 хиляди невинни. То било изнасилвания, зверства-трагедия. Убедете се сами от линка. И тъй като сърбите не вярват, появило се видео с разстрела на 6 човека и тогава Сърбия повярвала. Президентът Тадич горко се разкаял. Съмнения няма. Сърбите са изроди. Демокрацията и справедливостта тържествуват. И тъй като нета е пълен с официалната, правилната версия, не е лошо да се отчете и другата страна. Само при комунизма имаше една-правата, страна. Ако напишете в Гугъл Караджич, ще излезе и обвинителният му акт, в 99 пункта-част от горната статия. Единият пункт е геноцид над мюсюлманите в Сребреница. Даже повърхностният поглед на трагедията обаче показва-пише Ана Филимонова в статията си ”Сърбите-народ, определен от Запада за ликвидация” : да, геноцид е имало, но срещу сърбите : в околностите на Сребреница са убити повече от 3 000 от тях. А престъпникът, който е разпореждал тези убийства и лично е участвал в тях- 41 годишния днес–Насер Орич –бе освободен от Хагския трибунал „… и пристигна в Тузла с почести. Той е герой. Той не се страхува, не се крие-знае, че е на правилната страна. И още- ” Днес за геноцидът над сърбите при създаването на Хърватия, на чиято територия практически няма сърби- на Запад мълчат. Неуверените опити на руската дипломация да постави въпроса за санкции над Хърватска за геноцид над сърбите-в хода на операциите Мълния и Буря са избягали 250-350 хил сърби, а за цялата криза само от Хърватия са изгонени 600 хил сърби) бяха без труд блокирани от Съвета по безопасност към ООН. А ареста на Караджич стана отговор на искането на Москва да прекрати трибунала от Хага Разбира се, демонизирането на сърбите, което върви с пълна мощ и от почти двайсет години се покрива със справедливостта по въпроса за наказанието, което трябва да получи всеки, участвал в такива ужасяващи престъпления. Само, че за това трябват доказателства. И докато пропагандата е едно хилядократно повтаряне на желани неща, то с доказателствата нещата седят малко другояче. Солидна група от международни учени по разследването на събитията, начело с професорът от Пенсилванския университет Ед Херман, когото изобщо не може да обвиним в пристрастия към сърбите, изразяват все по големи съмнения към официалната версия. Когато сърбите превземат Сребреница през януари до май 92, те се държат мирно и цивилизовано с цивилното население, въпреки ответните золуми над сръбското население от мюсюлманска страна при операциите "Буря"и "Мълния" Членовете на комисията смятат, че превземането на Сребреница е отговор на военна провокация, проведена от мюсюлманите. По договорка на двете воюващи страни, при посредничеството на ООН от 17 април 1993 тя станала "защитена зона". Тази уж защитена зона никога не е била демилитаризирана. Съществува документ на Генщаба на мюсюлманите от Босна и Херцеговина(БиГ) с подписа на ген. Халилович под заповед да не се предава оръжието . Прекрасно въоръжената 28-ма ханджар дивизия на Насер Орич е устроила в "защитената зона " джихад Фактите, представени на международната група за разследване на събитията в Сребреница свидетелстват, че сръбските села около града са напълно сринати със земята, а жителите им изгонени. Не е имало и ден, през който да не запалят село или градче: Братунац, Сикиричи, Коневич Полье, Гдогова, Залажье, Факовичи, Лозница, Ордиче, Бильяча, Црн и Врх, Миличи, Каменица и Кравица. Религиозният аспект на ставащото се подчертава от клането в това село- Кравица на Рождество Христово през 1993 . Последната провокация в навечерието на превземането на Сребреница отново от сърбите, става с унищожаването на село Вишница Действията на Орич са част от стратегическия план на БиГ да бъдат отслабени сърбите при Сараево, като се отвлече вниманието им чрез Сребреница. Да припомним, че Орич завладява Сребреница през май 92ра. Джоан Филипс, репортер на лондонския „Южнославянски журнал" пише, че само до 3 март 1993 около 1 200 сърби били убити и 3 000 ранени в резултат на нападения на отрядите на Орич. Днес в тази община сърби няма-пише тя и изброява поименно селата, сравнени със земята и броя на липсващите жители. Тези доказателства са дадени на Трибунала в Хага, но той до 2003та не арестува Орич "Систематичното унищожение на сърби в областта на Западна Дрина очевидно не е квалифицирано като геноцид и престъпление срещу човечеството, което говори за принципа на двойните стандарти, изповядван от Хагския трибуна" - пише Джордже Богданич, един из десетте члена на на международната група за разследване на събитията в Сребреница. И все пак, какво точно се е случило на 5-15юли 1995та , след като сърбите от корпуса Дрина завземат Сребреница. Наистина ли има 8000 жертви и как се появява тази цифра. Каква е истината за клането в Сребреница- в продължението. * 13 СС дивизия се е наричала Ел Ханджар, организирана от Йерусалимският мюфтия, масовият убиец Али Ел-Хусейни, изтребила 60 хил. босненски евреи, сърби, руснаци, много цигани и други малцинства на територията на Югославия. През октомври 1991 списания „Нови вокс” излиза с обложка, на която ханджаровец тъпче в краката си главата на Радован Караджич.Това става, когато в Босна и Херцеговина било още мирно и сърбите още не са се уловили за оръжието |
| Митът Сребреница-2 цялата бг преса има стотици страници, посветени на темата за Сребреница. Те, в голямото си мнозинство съдържат една и съща статия. Всяка от тях, обаче, нарича клането в Сребреница най-голямото военнопрестъпление и геноцид от ВСВ насам. Каква е истината Сребреница е една голяма военна провокация на Изетбегович, договорена с Бил Клинтън да послужи като повод за военна намеса на НАТО и спечелване на общественото мнение. Това го признават дори мюсюлмански източници(напр. Хакия Мехолич) , а Ибран Муставич пише.” Трябваше да се провокира нападение от демилитаризирана зона и да се пожертва Сребреница. Сценарият при предаването на града беше добре подготвен. За съжаление, Президиума на Босна и военното командване бяха замесени в тези планове. Те дадоха заповед за нападение над сърбите от тази демилитаризирана зона” Сребреница е един голям позор. От тук нататък ще се въздържаме от коментари и ще съобщаваме само факти. В хода на операцията по превземането на Сребреница, през шестдневните боеве сърбите се прегрупират под формата на подкова, като при това оставят постоянно открит един коридор за изход на мюсюлманите към Тузла, намираща се на 38 км, а не както твърди Уики на 100(всеки може да го провери) В навечерието на решителните боеве, щабът на БиХ внезапно отзовава Насер Орич и 17 офицери, като оставя отбраната на града без ръководители. После на Орич, легендарният босненски комендант-му излиза прякор "заекът" Прословутата 28-ма ханджарска дивизия, съставена от наемници и муджахидини от цял свят, даже и не се опитва да организира отбраната, въпреки, че разполага със съвременни противотанкови оръжия.. Британският военен аналитик Тим Рипли написал, че при превземането на града холандските умиротворители видели „как босненските мюсюлмански поделения бягат извън града пред техните наблюдателни постове, въоръжени със съвършено нови образци противотанкови оръжия”. Друг специалист -Карлос Мартинс Бранко писал, „че мюсюлманите така и не използвали своята тежка артилерия, намираща се, впрочем, под контрола на ООН и насочена срещу сърбите, въпреки, че имали прекрасни възможности да сторят това. Но в такъв случай военният отпор би поставил под съмнение имиджа на жертвите, който те настойчиво се опитали да създадат” Когато градът паднал, генерал Младич предложил на 28ма дивизия да предаде оръжието и им гарантирал статус на военнопленици, съгласно Женевските конвенции и под контрол на ООН. Предложението било отхвърлено и въоръжена колона от бойци на 28-ма дивизия, заедно с мирни жители като жив щит, започва да се промъква през сръбска територия към Тузла. В хода на пробива се водили тежки сражения, с жертви от двете страни, през които били пленени и два сръбски танка. През това време 2-и мюсюлмански корпус от Тузла не се и опитва да окаже помощ на колоната В условия на отказ от предаване на оръжието и пробив с бой, "колоните от бежанци от 28-ма ханджарска дивизия", Армията на Република Сърбия (АРС) е могла да ги унищожи, в съответствие със законите на войната. Но командващият на Братунецкия батальон на АРС им отворил коридор. Муджахидините от 28 не приели и предложението да се разменят веннопленици. Пак Карлос Мартинс Бранко (Carlos Martins Branco) -португалски наблюдател от ООН потвърждава, че в хода на пробива са загинали около 2000 мюсюлмански войници (до 2001 са ексхумирани 2028 трупа). Какво са правили сърбите с мирното население в града? Ами те извозили с автобуси мирните мюсюлмани в Тузла. Който уж е на 100 километра. На сто е, за да се оправдае отчаяния пробив. Извозили за две седмици 35 632 човека. Именно толкова са регистрирани от Международната организация по здравеопазване и босненските власти. Същата цифра съобщава и МЧК, отбелязвайки, че около 3 000 мъже са се опитали да избягат от Сребреница без семействата си. Внимание, тази цифра е важна-какви са тия мъже? Прессекретарят на Върховният комисариат на ООН по делата с бежанците в Женева обвинил на 15 юли босненските власти в Сараево за това, че пречат при оказването на помощи на бежанците . В декларация от 17юли 1995, подписана от представители АРС, босненци и умиротворители от ООН, се констатира, че евакуацията е осъществена според женевските конвенции. Сам Слободан Милошевич разрешил на едва 800 мюсюлмани да се укрият на територията на Сърбия. Тогава откъде се вземат тези данни за 7-8 хиляди убити? Какви са те? Кой ги е убил? ………………………………………………………………… Холандските умиротворители и британски наблюдатели, които били свидетели на събитията твърдят, че в навечерието на падането на Сребреница избухнали стълкновения между мюсюлманските мъже. Между такива, които са настоявали да избягат от града, преди да нахлуят сърбите и такива, които са искали да го защитават. По техни данни иде реч за няколкостотин жертви, от които стотина , вследствие на тези междуособици и останалите-при защита на града. За тези факти съобщават десетки западни вестници и медии, но отдавна това обстоятелство е забравено. Но днес, преди седмица на годишнината от превземането на Сребреница на сърбите бяха предадени 610 човека, лежали до това време в братска могила– една от многото покрай града. С погребаните числото наближава 2000, но до ден днешен не са идентифицирани около седем хиляди, лежащи в 20 братски могили, които чакат ексхумация. Следва продължение |
| Митът Сребреница-3 „Представете си, че 7-8 хиляди човека са убити от сърбите-това просто е невъзможно”- твърди военният журналист от ББС Джонатан Рупер, който е бил свидетел на станалото. Той твърдо се обявява против официалната гледна точка, изработена от НАТО и САЩ ” Ако отчетем, че известното ни число хора са извозени от Сребреница, то с убийството на 7-8 хиляди човека градът става 46 хиляди, но това просто не е вярно.” Този факт се потвърждава и от една от съдиите на Хагския трибунал Патриша Волд. От официални статистически източници, в т. ч и американски, излиза, че там са живели около 37 000 човека. Провери тук Проф. Майкъл Мандел, професор по международно право в Йорксия университет в Торонто твърди, че. „Разговор за убити от сърбите 7-8 хиляди мюсюлмани, каквото е становището на Хагския Трибунал - не е подкрепен с никакви доказателства.." Мандел уточнява че трибуналът е потвърдил ексхумацията на 2 028 тела. Тези хора са убити в боевете между сърбите и 28-ма дивизия Съвсем подробно за боевете и събитията-провери тук Видеокадрите, показани на Хагският трибунал, на които сръбски паравоенен отряд действително разстрелва шест човека не потвърждават, че сърбите са убили още 7 хиляди. И откъде, все пак, се е появила тази цифра? Следва да се отчете, че погребения в общи могили и гробища са ставали и в първите три години на войната, когато в района е зверствал Насер Орич. Той показвал на кореспондентите на „Вашингтон Пост” –Джон Помфрей, и на журналиста от „Торонто Стар” Бил Шилер снимки на собствените си злодеяния, сторени в сръбските села около Сребреница.* Шилер написал тогава в репортажа си, „Орич – най-кръвожадния убиец” „Всички тези снимки той ми показа на мен сам, когато седяхме в дома му през януари 1994. Аз с ужас разглеждах шокиращите кадри и особено това, че той ги наричаше „Най големите хитове на Насер Орич”. Аз видях на тях множество трупове, запалени домове, отрязани глави и бягащи хора”. Ето какво пише в книгата ”Войните в бивша Югославия” "Мюсюлманската пропагандна машина заработи с пълна пара. СМИ бяха запълнени със „свидетелства” на бежанци, описващи убийства, изнасилвания и мъчения, извършени от сърби и наемници от гръцки и славянски произход в Сребреница, трупове на жени и деца, лежащи по улиците на града и др. подобни твърдения, намесвайки дори югославската армия в това. И в Поточари и в Сребреница веднага се направили видеофилми, на които обаче няма ни трупове, нито лошо отношение към мюсюлманите.Не потвърждават подобно нещо и миротворците. Обратно- присъствието на генерал Младич прекратило започващите случаи на мародерства в мюсюлмански домове.. Такива случаи е имало малко, но участниците са били наказани. Наблюдателите от ООН, които са били в анклава в началото на евакуацията отбелязват високия ред и дисциплина на подразделенията на босненските сърби. Съвсем щателно, в присъствие на наблюдатели от МЧК се провела проверка на мъжете в съпричастие към военни престъпления Така лидерите на Босна накрая се сдобиха със същия този прецедент, за който Изетбегович говори с Клинтън-"сръбската войска влиза в мюсюлмански град и избива повече от 5000 човека". В такъв случай идва ред на обещаната интервенция на НАТО Нужно било само малко да се коригира цифрата на загубите на 28 ма дивизия и да бъдат представени като " невъоръжени бежанци".Това е било достатъчно лесно, защото никой не е контролирал условията на пробива на мюсюлманските подразделения от Сребреница Самите сърби проведоха собствено разследване и допълнително наляха вода в мелницата на мюсюлманите, потвърждавайки наличието на случаи в Сребреница на раздаване на правосъдие от техни войници към пленени мюсюлмани, при което са били убити не повече от 100 души.Но подобни инциденти се случват навсякъде, където има война. Все пак следва да се има предвид, че много от сръбските войници, особено от братунечката бригада бяха от района на Сребреница и бяха загубили свои близки в периода 1992 - 1995г., жертва на кървавите набези на мюсюлманите на Орич. ООН също публикува списък с 10 000 имена на мюсюлмани от Сребреница, избити от сърбите по време на пробива, потънали в река Ядар, ранени и умрели от раните си или безследно изчезнали. Впоследствие, след войната специална комисия провери този списък, при което се оказа, че 2000 имена елементарно се повтарят, а други 5000 имена са на напуснали този район мюсюлмани преди 1995г. Имало и такива, загинали във военни действия 1992-1994. И така, в списъка останали 2000 човека. Само загинали. Отбелязваме, че отначало, в списъка имало и умрели от рани и безследно изчезнали. От тези 2000 в боевете при Сребреница сърбите убиват 100. Остават 1900. Толкова са бойците на 28-ма дивизия, загинали при пробива, в кървавите сражения със сърбите Каменица и Снагово. В тези райони бяха открити масови гробове на босненски войници които СМИ по цял свят нарекоха "масово погребение на мюсюлманите, убити в Сребреница".Селяните от околностите на Каменица и Снагово разказват, че след боевете цялата околност била в трупове на мюсюлмански войници. Била 30 градусова жега и зловонието задушавало. Затова ги заровили в обща могила. Мюсюлманските СМИ и след тях всички по целия свят без никакви уговорки взели списъка на ООН и записали 8000 жертви на разстрел невъоръжени хора. После босненците и съюзниците им от Запад раздуват жертвите на разстрел на 10 000. Тази лъжлива цифра седи и днес на паметника на „геноцида над босненския народ в Сребреница” Този паметник на информационната война включва имена на несъществуващи хора, хора, загинали до превземането на града и загинали на други фронтове. След войната комисии на ООН много пъти претърсваха района между Поточари и Тузла в търсене на масови гробове, при което, за 10 години действително бяха открити такива с останките на около 2000 души Част от тях е възможно да принадлежат както на сърби, убити през мюсюлманските инвазии 1992-1994и на босненски войници, загинали по тези места по същото време. Но въпреки тези факти, през следващите години митът за Сребреница, като една от най-широкомащабните медийни лъжи легна като клеймо върху целия сръбски народ и стана оръдие за изнудване и шантаж на цяла една страна. Чак през 2007г. международният съд в Хага се произнесе, че Югославия няма вина за станалото в Сребреница и че този случай не може да се квалифицира като геноцид Послеслов: Генерал Радислав Кръстич, командир на Дринския корпус, бранил Сребреница, е осъден от Хагския трибунал на 45 години затвор, а сетне този срок е намален до 36 години. За "помощ в извършването на геноцид", факт който изобщо не е доказан! Напротив. Дражен Ердемович, хърватин, наемник, е осъден от съда в Нови Сад (Сърбия). Предаден в Хага, където признава че лично е убил 80-100 мюсюлмански пленници е в вече на свобода. Неговият съучастник Марко Бокшич, хърватин, наемник е хванат преди няколко месеца Бостън. Преследва се в САЩ за нарушение на емиграционните закони.. Карла дел Понте не го изисква в Хага. Насер Орич –главорезът, виновен за смъртта на над 3800 сърби, много от които убил лично и сриването на над 200 села, бе осъден на първа инстанция на две години затвор за военни престъпления срещу сърби през 1992-93 година. Комисията подчерта, че няма съмнение, че между септември 1992 г. и март 1993 г. срещу сърбите, държани в двата затвора в Сребреница, са били извършени тежки престъпления. Орич бе оправдан по всички други обвинения, включително пряко участие в убийствата и отговорност за "неоправданото разрушаване" на сръбски домове и имущество. Апелативната камара на Хагският трибунал се произнесе, че правните изисквания за доказване на престъпната отговорност на Орич не са били изпълнени. Затова отмени неговата присъда и го обяви за невинен. На следващият ден, след поменът на на загиналите в Сребреница на военното гробище в Братунец се състояло полагане на венци на паметника на 3500-те сърби, убити от ръката на Насер Орич в селата Залазье и Биляна и споменателна литургия. В траурните мероприятия участвала делегация на ръководството на РС начело с Драган Чавич и други високопоставени лица от страната. За разлика от мероприятията в Сребреница, около паметника на жертвите на геноцида в Братунец не присъствал нито един представител на международна организация. Нямало ги и журналистите-над 157 екипа, които жужали предните дни в Сребреница. "Двойните аршини не работят за политиката на примирението-казал в своето слово члена на Президиума на Босна и Херцеговина Борисла Паравец.” Трагедията в Босна и Херцеговина не може да се разделя на само сръбска или само мюсюлманска” ........ *В нета има данни, че дори е набил жителите на цяло село на колове, като граф Дракула-но не можах да ги проверя Източници: 1. Войните в бивша Югославия-Борис Танев, българин -вж линковете по-горе. С редакции и допълнения от оригиналния източник Александър Йонов, руснак http://artofwar.ru/i/ionow_a_a/text_0010. shtml 2. Уикепедия-Ратко Младич, Радислав Кръстич, Насер Орич и др 3. Александра Филимонова(рус)-вж линка в част 1 4.В Азаров, рус-статията Сребреница, в очакване на крайната истина http://www.pobeda.ru/content/view/2433 и др За съжаление, днес сме 21 ви век. Ако бяхме по-рано, щеше да е мн по добре за много демократи. Сори! Оригиналът на публикациите, работещи линкове и автентични снимки и документи- Натиснете тук (снимка: натиснете тук) Тази снимка е специално за г-н Фичо. Тя е от сайта на Звонимир Трайкович, военен съветник на съдения днес Карджич, който бил командирован от него специално за евакуацията на битите, убити и изнасилвани бежанци в Поточари, тоест, Сребреница. Тук виждате колоната, която според Уикепедия е била подложена на двудневни зверства, в края на които били отделени мъжете и момчетата над 13 от жените. Жените оцеляли физически-казва Уикито, сиреч ГББ, а мъжете били изтрепани. Наистина е геноцид-толкова много мъже и жени на толкова тясна улица. Блъскат се кой пръв ще се качи на рейсовете. Въпреки, че имало 50 рейса, командировани от цяла сръбска Босна. Всичко станало за по-малко от 3-дни-12-14.07.1993, през които 25 хиляди души трябва да се извозят. Накрая направили протокол-вж Сребреница -2. А НАТО възстановило горивото-все пак, ембарго, нали, имало е остър недостиг на гориво.. Може би това е геноцида-да караш толкова хора да се блъскат на тясно пространство -ми просто в Сребреница имало две улици и 30 хиляди мюсюлмани, които са на тях. Няма ревове, няма ужасени, няма нищо, освен познатите ни от соца гледки сутрин по спирките. На 14. 07.1993-холандският корпус, който свършил задачата си да охранява и съпровожда рейсовете с бежанци до Тузла и Жапа- др анклав, като се върнал до Сребреница, не намерил никакъв жив мюсюлманин Вярваме му. |
| Митът Сребреница-4 След дълги години на отричане от страна на Сърбия, че клането в Сребреница изобщо се е случило, сръбският парламент прие резолюция, с която се извинява за него. Сръбките националисти обаче се противопоставиха на документа.Сръбският парламент прие историческа резолюция, която предлага извинение за клането в Сребреница през 1995 г. – най-жестокото събитие от Босненската война. В резолюцията се казва, че Сърбия е трябвало да направи повече, за да предотврати трагедията. Натиснете тук “Признавам резолюцията за клането в Сребреница, защото е национален интерес”, заяви сръбският президент. Борис Тадич коментира пред държавната телевизия РТС предложението за приемането в Скупщината на резолюцията на ЕП за клането в Сребреница и ангажиментите на властите в Белград пред Международния трибунал за военни престъпления в Хага. В резолюцията на ЕП се приема 11 юли като ден, на който се почита геноцида в Сребреница. Тя бе приета през януари м.г. и чрез нея на практика се признава, че в Сребреница е извършен геноцид. Според Тадич след известно време приемането на резолюция за Сребреница ще получи подкрепата не само в самата Сърбия, но и навсякъде по света, където живеят сърби. Само с такава политика може да защитаваме сръбските семейства, пострадали от насилие по време на войната, заяви Тадич. Натиснете тук Редактирано от - Oraсle на 22/12/2010 г/ 08:10:07 |
| Има си хас братята сръби да не приемат такъв документ Прозападната управляваща коалиция успя да прокара документа с малко мнозинство – 127 гласуваха за общо 250 депутати, като в парламентарната зала присъстваха едва 173-ма. И изобщо-цялата логика на това"сърбите си признаха, няма кво да говорим"-е ясна като бял ден. |
Защо ли ми се натрапва едни други аналогии, където един друг народ бе дагмосан по идентичен начин от същите "демократи" и който все още не е суверен над остатъците от държавата си?... |
Иронизирането на Зе Мариа е най-малко подходящо в ситуацията. Човекът се е постарал да събере информация, която лично за мен беше нова и ми отвори доста очите. Който иска да спори - нека спори с аргументи. Подигравките, и то с апломб, са преди всичко липса на себеуважение. |
| Остана място само за иронизиране, тази тема подробно сме я разглеждали и сме писали по нея още от 2000-та г. Едва ли някой нормален човек ще си помисли, че "митът Сребреница' е бил замислен още в 1995, когато Мазоветски правеше своите доклади от мястото на събитието. Обяснението ми за постингите на Зе Мария са: нездравословно много слушане на сръбска чалга ("Добар дан туго" му е любима песен според постинги преди години), вероятно роднинство (жена, омъжена дъщеря) със Сърбия, български нихилизъм. Лично за мен е психологияески необяснимо един българин да си затваря очите пред сръбските зверства в Сребреница. За всеки запознат бегло с Балканската история е ясно, че онова, което правеха сърбите по време награжданската война в бивша Югославия, са го правели многкратно (и никога не са били наказвани подобаващо) в историята си преди - към българите да кажем, към интелигенцията ни в Македония и т.н. Историята е много по-силна от заговорническиите тези на един сърбоман във форума на Сега. |
И все пак, Хашим Тачи е клал хора, по всяка вероятност и българи, за да им взема органите. Серебреница тут ни при чем. |
| Иронизирането беше за опуса на Зе Мария. Мисля, че достатъчно ясно съм написала в тази тема мнението си за Хашим Тачи. Който познава Балканската история знае, че всеки "балкански освободител" или "национален герой" е финансирал дейността си с трафик наркотици, включително и нашият Иван Михайлов. Въпросът беше кой и защо в България продължава да защитава кървавия сръбски национализъм на Балканите? Въпросът е също кога българинът (включително и политическата ни върхушка) ще започне да говори, мисли и действа като достоен човек с национална гордост? Редактирано от - Нели на 22/12/2010 г/ 18:49:56 |