Отиди на страница:
| Кептън Бъди, УНТР е бил отдел от 5-6 човека в края на 60-те и е нямал нищо общо със замисъла за НТР. Чисто сбор нас икономическа инфо. В 1977 г. на Тато му светкат , че онези, с които БГ се бори , всъщност се шпионират яко помежду си и търкат нарове. Изгряващата звезда на технократите навива Тато да създаде отдел за НТР - начело с майор Георги Манчев. По-късно Дойнов , Стенмарк и технократи го навиват да даде самостоятелност и прави от отдел - УНТР.Това става в 1979 г.Именно те изграждат фармацията, тежката химия, БГ софтуерната школа известна вече по- цял свят, ГАПС, биотехнологиите и т.н. Всичко това след 10-ти се плячкосва - демек приватизира, за шепа стотинки. Но не от офицерите на УНТР. Враг номер 1 на УНТР е Луканов, чиято задача е да докладава на ГРУ и КГБ какво проекти работи УНТР, а те - УНТР , по указания на Живков правят неявно вписване на БГ икономика в тази на Запада, заради очакваните промени от 1992 г. - единно митническо пространство.Поради което всички грами по големите БГ проекти се адресират не по раздела на тогавашния шеф на ПГУ - Вл.Тодоров, а лично на Генерал /вече/ Георги Манчев. Което вбесява съветските резиденти и Москва. УНТР и МОСАД предпочитат да не се сблъскват фронтално и често прецакват КГБ и ЦРУ. След като Дойнов изпада в немилост и тъпака Горбачов за един замък и шепа сребърници предава пазар за 500-600 млн.н.души, техния човек Луканов първото , което прави ея да демонизира УНТР И ги закрие. Започва ерата на голямата лапачка и натрупване капитал. |
..Едни и същи са и исторически кадрите им са свързани.. А исторически папуасите дали са свързани с канибалите?  |
А исторически папуасите дали са свързани с канибалите? Въпросите обикновенно съответстват на интелекта, който ги задава. |
| Заглавието на статията е основателно, но само в смисъл, че сегашният геберски кьорфишек с посланиците е бил явно подсказан от Уикилийкс. Но задачата на тоя и всички други кьорфишеци е да отвлече временно - за три дни - вниманието от катастрофата на режима на Герб. Че кьорфишекът не е плод на обмислена "стратегия", дето се чуди ПЕС, е очевидно. Герб няма стратегия, това са удавнически гърчове. "Стратегията" е "да доживеем до утре". Както е известно, когато не знаеш къде отиваш, отиваш съвсем другаде. Какво реално ще излезе от тая история, ще се види скоро. |
| Накратко "съдържанието на съвременната епоха" е следното: След "победата" на рейгънизма и рухването на съветския комунизъм капитализмът се изоглави, ran wild по нашенски. Във водещата капиталистическа страна САЩ това се изрази в стръмна имуществена поляризация - икономическото неравенство в 2007 г. надмина показателите от 1989 г. и продължава да се увеличава. Заено с това катастрофално растат търговският дефицит и държавният дълг. Средната класа обеднява, бедните се умножават, възможностите да се измъкнеш от бедността се топят. В бившите соц страни като България, които в 1989-90 г. безвъпросно прегърнаха триумфалния рейгънизъм, също, и както и в САЩ, увеличаването на неравенството бе съпроводено от бърза деиндустриализация, срив на инфраструктурата, колапс на цели региони, упадък на публичната сфера, в т.ч. социалната сигурност, образованието и науката и здравеопазването (макар последното в различна форма). Обедняването на населението тепърва започва. В западна Европа инерцията на социалната държава беше по-силна, там процесите бяха по-бавни, съхрани се индустрията. Но пък при пресъхването на американския извор на икономически, обществен и културен динамизъм засили евросклерозата. Липсата на политическа воля за единство в ЕС превърна еврото в бомба със закъснител, изоставането на Европа от САЩ в развитието на "суперкапитализма" (по Робърт Райх) направи така, щото Европа да почва се мъчи да се отърси от бремето на социалната държава - натежало по демографски причини - именно когато САЩ почна да страда остро от премахването й през миналите две-три десетилетия. В Европа профсъюзите още са голяма сила и главен фактор за благосъстоянието на работниците, в САЩ (и Британия) те бяха фактически ликвидирани още в 80-те години. В Европа обедняването на населението, засега едва в началото си, предизвиква мощни улични протести, а в САЩ разоряването на милиони домакинства от средната класа, които губят къщите си, спестяванията си за пенсия, здравното си осигуряване и възможността да изучат децата си, се съпровожда със странно мълчание на улиците, хората гласуват за републиканците и приказват за балансиране на бюджета. България и тук е много по-подобна на САЩ, отколкото на съседна Гърция. Хората масово обедняват и губят надежда, но избират "дясно" (е, по нашенски) управление, псуват комунистите, тригъзите. И един проблем, на пръв поглед общ за САЩ и за кризисните европейски страни (без България) като дългът, е също доста различен от двете страни на океана. Натрупването на космическия дълг на домакинствата в САЩ се дължеше на първо място на обедняването на средната класа, която в 2000-те години не можеше вече да си позволи привичния си стандарт, без да затъва в дългове. А в Гърция, Исландия и Ирландия това пък се дължеше на желанието на хората в тия периферни и пословично бедни в миналото европейски страни да заживеят ударно като евробаровци, без това да отговаря на дереджето на икономиките им. Така че ако за САЩ изходът е в стимула, в създаването (възстановяването) на работните места, които страната реално загуби в последните 10 години, то в Гърция и Ирландия изходът може да е в затягането на коланите до реалната дупка, а още по-реално - в емиграцията. В България изходът е също като в САЩ - само в реиндустриализацията, в повишената социална справедливост и сплотеност. И затова приказките за комунисти у нас сега не ловят дикиш. И затова седесарието е толкова жалко и объркано, и е знае на кой свят е. |