Животът може да бъде ад и в някои семейства, както напоследък честа виждаме. |
"Толкова ли са били различни тези двете Българии, или просто времената се менят в тази мрачна посока..." И двете твърдения са верни, Геновева. Ужасяващо е, но е факт. Вместо човещината и съпричастността да се увеличават и развиват с времето, се случи точно обратното. И ако преди години сираците и децата с един родител бяха някакво изключение, то сега това е масово явление. Семейството е в криза, моралът е в криза... Държавата нехае, църквата никаква я няма, бездуховността води младите до отчаяние. Те растат без авторитети, без достойни за подражание примери /без да броим Азис и Златките/, без топлота, без съпричастно и любящо семейство. После упрекваме младите, че били наркомани, престъпници, че напускали родината си. А всъщност всички ние сме виновни. Народът ни, вкопчил се в ежедневното си оцеляване, губи най-важното - децата си. И никой никога няма да ни ги върне. А ние нямаме никакво оправдание, защото българите са преживели какво ли не - кланета, робство, войни, но никога и за миг не са забравяли кое е най-важното, за което си струва да живеят и, ако се налага, да умрат. Ние обаче забравихме и ще си платим за това. |
Доколкото разбирам, наистина е събитие да се завърши висше образование, ако днес си дете от дом за изоставени деца. В същия техникум в Дупница е завършил едно момче с което се запознах наскоро, Александър Миланов. Преполагам Венци го познава. Това, което чух от Александър за домовете в България е с пъти по-лошо от написаното в статията. Той твърд, че сексуалното насилие над децата, някои от тях на по 10 години (и от двата пола), било ежедневие. Пиша го така открито, защото Александър каза, че говорил в медиите по този въпрос нееднократно и че няма нищо против да говори отново. Откритостта му по тези въпроси дразнела бившите му съученици от тези домове - всеки си има причина за това, предполагам. Неговата идея е, че в България подобни домове трябва да се закрият веднага. Дали това е така или не е дело с което трябва да се заемат компетентните организации у нас. Според него е имало момичета забременели от персонала на домовете, които са били на по 14 години. Когато го попитах какво става с тези деца, отговорът беше - изритват ги на улицата, бременни не могат да живеят в домовете. Изхвърлени на улиците бременни деца, без семейства??? Ние в ЕС ли сме или не? Редактирано от - Нели на 17/12/2010 г/ 07:18:28 |
...сексуалното насилие над децата там, дори на по 10 години (и двата пола), било ежедневие. Пропуснала си да отбележиш "след 10 ноември 1989г" ! Защото преди това ако се случеше такова нещо се отиваше в затвора за 10-15 години най-малко и гадовете ги беше страх и бе голяма рядкост такова нещо да се случи! * А от доц. Янчев и аз имам най-добри спомени - присъствах на един разговор между него и една циганка в кабинета му . Около 10 минути я разпитва за заболяването и през цялото време разговаряха на цигански ! Когато асистентите му го запитаха откъде знае така добре езика , синът на циганката отговори , потупвайки доцента приятелски по рамоното :"Ний сме завършили заедно Академията бе бате !" Много скромен , много естествен , въобще прекрасен лекар и Човек ! * Преди издръжката , ученето и следването на деца без родители не е било проблем - Държавата , макар и социалистическа се е грижела за тях ! Сега държавата е мащеха дори за деца с двама родители ! Редактирано от - Чок觧 на 17/12/2010 г/ 06:48:54 |
Вярно, че момчето за което говоря е излязло от системата на домовете на 16 години, т.е. в 1999. Големият проблем с насилията срещу децата от домовете идва от обидно ниската квалификация на персонала в тях. Гледали сме го на документални филми, четохме го във връзка с онзи дом за умствено изоставени деца в Могилино в 2008, където децата години наред са били недохранвани. Не става въпрос дори за образование, те физически трудно са оцелявали. Тези домове са по правило в отдалечени от големите градове места, където властват месните закони и хора, където няма закони, обществено мнение и оргнизации, които да се грижат за детските права и развитие. В допълнение, никой завършил висше образование не иска да прекарва живота си на подобно място. |
И ако държавата продължава да намалява броя на персонала, който се грижи за тези деца, а също и възнаграждението им, нещата ще стават още по-зле. Когато 1 човек се грижи за 15 деца, нямащи никакви пари (освен 30 лв., които им отпуска държавата на месец)не мисля, че ще има голям успех във възпитанието и обучението им. |
Чета Геновева и си мисля: Тоя пък Смирненски какви глупости е писал за малки кибритопродавачки, за гладни деца гледащи витрините и други??!! |
Сирак, но с някакви близки (и дори може би някакво наследство, къща, в която да живее, след като напусне дома, и пр.) и дете без дом и близки са леко различни неща. Макар че със сигурност черната боя бива засилвана при представянето на нещата. Характерно за България, че даже и неизбежно. ; ) П.П. Верно ли студент с по-малко от хиляда лева не може да се издържа? Има цели семейства, които общо изцкарват по толкова, че и по-малко, интересно техните деца как ли учат. Редактирано от - plod4e на 17/12/2010 г/ 13:47:49 |
Безумци! Изхвърлиха психично болните на улицата, сега е ред на децата да се редят пред кофите за боклук. |
Ахъ. Няма дом, няма проблем. Близките на психично болните да се оправят. Същото и за децата на родители, които не се грижат добре за тях, за децата с увреждания и пр. Не че нещата трябва да останат, както са сега, ама закриването на домовете е най-лесното решение. Не знам що така не са сетили за него досега. |
Смирненски пишеше за малката цветопродавачка. Приказката за малката кибритопродавачка е на Андерсен. |
Нели, извинявай, но си в грешка. Големият български поет Христо Смирненски има прекрасно стихотворение за малката бедна продавачка на цветя. Не бъди чукча, четенето не вреди, а даже и помага... 8) |
Мао, я сега малко по-спокойно и не толкова емоционално се върна по-горе и прочети какво точно съм написала. После може и да се извиниш. |
Мао, Нели не е в грешка, в грешка си ти и оттук нататък разсъждавай за четене, чукчи и прочие изтъркани лафове. Пък ако имаш достойнство трябва да се извиниш! |