БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ. Ще оставим ли България на децата си?
Отиди на страница:
| Уважаеми колеги, за тази тема вземам повод от въпросите си към г-н Дянков, на които засега няма отговор. Ще ги повторя по-нататък, но по-важни са причините, поради които ги задавам. Както всяка държава, България е единство на земя, народ и правен ред. Непрекъснато се пише за демографските ни проблеми и дълбокото преобразуване на реда, но остават в сянка най-важните въпроси - тези за земята. Самоочевидна истина е, че земята е "вся и всьо" за пребъдването на България, но дали виждаме ускоряването на процесите, заплашващи самото оцеляване на страната ни? Плодородните земи и водата намаляват в цял свят, от Калифорния през Африка до Китай, който след 2000г. загуби една трета от хлебните си поля. Вероятността за избухването до десет години на всеобща война за земя и вода в Близкия изток, се оценява на 95%. Същевременно, АДСИЦ - образувания, които с абсолютна сигурност са собственост на чужди капитали, притежават вече една десета от Българската обработваема земя. Какво ще завещаем на децата си? Това е най-важният въпрос и вярвам, че форумът ни ще го задава все по-често на управляващите. |
| Това са конкретните въпроси към г-н Дянков, на които няма отговор, засега: "Считате ли, че България има политика за производствените сектори? Ясен план за реиндустриализиране на страната? Предшествениците Ви във властта най-нагло лъгаха обществото петнадесет години, че това не било работа на държавното управление. Но държавата ни не може да стои настрана от реалните сектори, ако щете по чисто формалната причина, че ЕС ни подпомага с държавни средства, а в тях участва и тя. Един колега попита за ключовите индикатори, KPI/КИ. Има ли КИ за селското стопанство и хранителната промишленост, например: изпълнение на плана за инвестициите, общо и публични; постигане на целите "нарастване на брутния продукт и добавената стойност"; на увличаване заетостта в селото и малкия град? Последният КИ впрочем е свързан с демографската политика и създаването работещ пазар на труда, други от стратегическите задачи. ЕС подчертава важната роля на малките и средни предприятия (МСП) за конкурентоспособността и динамиката на европейската икономика. Бих добавил и че МСП са идеалният инструмент за внедряване на научни продукти. България бе водеща страна в хранителната промишленост - износът ни в сектора стигаше до 84% - включително и в разработването на авангардни технологии. Та нашите храни летяха в Космоса! Имаме ли политика за създаване на селскостопански и хранителни клъстери от МСП? Именно от МСП, защото дейността на АДСИЦ определено води към монокултурно земеделие, с ниска добавена стойност и символична заетост." |
 Поздравления за неотложно нужната на всенародното внимание тема!-------------------------- Имаме ли политика за създаване на селскостопански и хранителни клъстери от МСП? Доколкото се ровя из нетя, имам информация за клъстер бубарство и клъстер охлювъдство. Доста млади хора направиха опити и тези опити ги обезкуражиха. Има нещо дълбоко сбъркано в цялата схема, май става въпрос пак както винаги за забърсване на едни пари. |
Има нещо дълбоко сбъркано в цялата схема, май става въпрос пак както винаги за забърсване на едни пари. "Дълбоко сбъркано"-то е, че се прави на парче, Райко, и без да е ориентирано към крайни продукти. Главното във всеки клъстер са преработвателните МСП - сушилни, замразители, лиофилизатори, мандри, месарски цехчета, консервни, бутилиращи или опаковащи линии и прочия. А те искат маркетинг, типови проекти, ноу-хау, кадри, логистика и базисна инфраструктура, сиреч поне някакъв минимум от държавна политика. За да създаде или участва в производство с висока добавена стойност, малкият производител има нужда от множество готови продукти. Дори едрите собственици използват широко франчайзинга и другите форми за трансфер на технологии, та какво остава за дребните в една страна, в която само 2% от заетите в селското стопанство имат специално образование. |
| Това верно ли е? 05.06.2010 Мирослав Найденов предложи на Израел да купи земи от Държавния поземлен фонд През август 2009-а година, точно след стъпването си в длъжност като Министър на земеделието и храните, Мирослав Найденов заяви пред фермери в Шумен, че негова амбиция е чрез Държавния поземлен фонд ( ДПФ ) да оземли животновъдите, тъй като само 10% от тях имат земя и могат да получават европейски помощи. Освен това, без земя животновъдите не могат да работят в затворен цикъл. Преди дни Мирослав Найденов отиде на официално посещение в Израел, за да предложи за продан 1 млн. декара от Държавния поземлен фонд. Евентуалните около 400 млн. лв би трябвало да подкрепят Правителството в задачата по запълване на бюджетната дупка. А с оставащите близо 2 млн. декара от ДПФ, все пак може би има шанс, да бъдат използвани за стимулиране на модерно и рентабилно животновъдство. Това само времето ще покаже. В официалната делегация до Израел пътуваха и представителите на фондовете за земеделски земи, в лицето на “Българската асоциацията на собствениците на земеделски земи.” Министър Найденов е заложил на техният опит, който да ползва по време на срещите. Припомняме ви, че учредители на асоциацията са: "Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ "Адванс Терафонд" АДСИЦ, "Булленд Инвестмънтс" АДСИЦ, "Серес" АД, "Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ, "Фонд за земеделска земя Мелинвест" АДСИЦ и "Омега Агро" ЕООД. До неотдавна председател на Асоциацията беше Георги Георгиев, представляващ "Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ, отскоро обаче за Председател на УС е избран Борислав Петков от "Омега Агро" ЕООД, собственост на Винпром Пещера АД. След проведените срещи, няколко израелски компании са уверили своят аграрен министър - Шалом Симхон, че определено желаят да закупят окрупнена земеделска земя в България. През Август 2009-а година Мирослав Найденов заяви, че до няколко месеца ще станат ясни всички незаконни сделки с имоти от Държавния поземлен фонд, правени от предшествениците му в периода до Юни 2009-а. До днес обаче няма развитие по този въпрос, поне официално. По данни на Фермер.БГ, само в Добружда се обработват неправомерно около 65 000 декара от Държавния поземлен фонд. Размерът на обработваните незаконно декари от ДПФ за цялата страна са около 1, 8 млн. За 2009-а година Одитът на Сметната палата е установил тежки административни и финансови нарушения за сключването на незаконни споразумения за ползване и отдаване под наем на земи от Държавния поземлен фонд. По време на срещите в Израел са дискутирани и темите за инвестиции във водно-напоителни системи за селското стопанство. От българска страна интерсите за ноу-хау и инвестиции в тази област са били изявени от страна на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, в чиито Управителен съвет има представители на "Напоителни системи" ЕАД. ____ овде |
| Мда... "Връщането" на земята на "законните" и' наследници бе най-успешното посочане на гръбнака на българското стопанство. Сега всеки има по 2-3 декара, пръснати на 4-те краища на България. Свиди му се да ги продаде на безценица. Ако пък ги продаде - най-много да си купи телевизор. Освен това, има поне по 5-6 съсобственика, пръснати по света и у нас, чието събиране е мисия невъможна. Никой не дава пълномощно на най-разтропания сред наследниците, за да не би да се прецака. Но и никой не изявява желание да е пълномощник, понеже и да не си прецака родата, родата му ще е абсолютно сигурна, че е прецакана. От друга страна - ако има купувач за земята в някой масив, собствениците решават, че Господ е погледнал на тях като на милионери и почват да си измислят едни цени, достойни за центъра на Токио. И така, минават години, наследниците на наследниците дори не знаят, че някъде имат земя. Нито ще тръгнат да я дирят, да да вземат от продажбата й' 500 лева, нито ще тръгнат да я работят, понеже пътят до там ще им излезе многократно по-скъп от продукцията. Разбира се, ако нещата в земеделието не бяха оставени за 20 години на саморазруха, имаше начин да се оземлят хора, които искат да развиват селско стопанство. Дори и сега, дори и след като сме отрязали клона, на който седим, докато си търкаме натъртените задни части, вместо да пцуем, да си размърдаме мозъците като как да си окрупним земята. |
Това верно ли е? 05.06.2010. Мирослав Найденов предложи на Израел да купи земи от Държавния поземлен фонд Фидел, лятос коментирахме съобщението. После не се потвърди, но това нищо не значи. Засега е ясно едно - АДСИЦ имат към 3 млн. дка, които са или могат да станат собственост на чужденци. При това, АДСИЦ вече владеят преобладаващи дялове от поземления фонд в много общини. Ясно е също, че до 3-4 години земята ни ще се продава свободно на резиденти от ЕС. Държавата ни час по-скоро следва да изработи национална политика в тази област, иначе разграбването на индустриалната собственост и бетонирането на курортите ще ни се сторят детски игри. |
как да си окрупним земята Напротив, Райко. Многото собственици на дребни парцели са единственото, което засега ни спасява. Две са заплахите срещу земята ни и уедряването е едната. Арендата и кооперирането са достатъчни за свободно земеползване, а уедряването чрез продажба е напълно излишно икономическо самоубийство за дребния собственик. Освен това, то "бетонира" едромасивното механизирано земеделие - а това значи и обезлюдяването на селото - с ниска добавена стойност. Другата заплаха е свободният пазар на земя и допускането му вече не е икономическо, а национално самоубийство. Пазарната "стойност" на цялата ни обработваема земя е 12-15 млрд. евро, дребна хапка за хищниците. Ние просто нямаме правото да продаваме България, независимо от песните на пазарните сирени. |
| Напълно се съгласявам, че земеделската земя е най-голямото национално богатство и че без национална стратегия сме обречени на чаргарство. Не говоря за крупни стопанства от порядъка на хиляди декари, но за такива по 100 - 150 дка, във възможностите на една фамилия. Аз например, имам 5 дка някъде из Добруджа, пак из Добруджа, но на 150 км 8дка, 4 дка из Тракия, 2 дка из Мизия. Ако ги предоставя на специален държавен фонд за комасация, който да ми даде реципрочна площ на едно място и то да е не толкова далеч от местоживеенето ми, може и да хвана мотиката. А може и да си закупя някой декар и отгоре. |
| Райко, комасацията, мислена като национална поземлена борса, е "мисията невъзможна". А и ненужна. Смисълът на комасирането е натурално преразпределяне на земя в границите на една община, даже на едно село. Целта на фонда, за който говориш - известни са като държавни земеделски гаранционни фондове - е друга. Да можеш да заложиш пред държавата своите разпръснати 19 дка, когато решиш да хванеш мотиката и намериш земя на друго място... все пак това е главното, колаите се търсят после... а тя, държавата, да гарантира за тебе пред финансиращата институция. Нещо като трипартидна поземлена ипотека или вид особен залог. |
| По въпроса за приоритетите Дянков има ясен отговор: OLDMAD: След изказването на Борисов - "Магистрали, земеделие, туризъм - толкоз!", какво мислите за другите приоритети в икономиката на България. Дянков:Държавата не трябва да спуска директиви за икономическите приоритети. Тя трябва да осигурява равни условия. Директиви се спускаха по времето на СИВ. |
Държавата... трябва да осигури равни условия за всички Галя, какво друго, освен осигуряване на условия са: Маркетингът - проучвания на доставните пазари, съдействие за пласмента на СС продукция /кой преговаря за квотите в ЕС или за доставките например на вино в Русия? Този пазар е разпределен между пет руски групировки, всяка от които може да извади въпросните 10 млрд. и да купи България/, схеми за финансиране, стандарти и т.н. Все задачи на държавата. Типовите проекти, ноу-хау-то и трансферът на технологии - чия е задачата за създаване икономика на знанието? ЕС я вменява на държавите-членки. Кадрите - специално образование имат само 2.5% от заетите в земеделието ни, 10 пъти по-малко от ЕС. Съюзът възложи догонването по този и другите показатели на милата ни република, а не на бай Иван или бай Шабан. Логистиката и базисните инфраструктури - тук коментарът е очевидно излишен |
| Няма начин да има качествена стратегия без достатъчно данни за състоянието на земеделието. Тази област на статистиката е доста неубедителна, особено статистиката за заетостта в земеделието. НСИ отчита, че в земеделието са заети 765 хил. души. Това е голяма глупост, която изкривява показателите за производителност на сектора. А как се развива Националният център за аграрни науки? Някой правил ли е оценка на дейността му? Какво е състоянието на професионалното обучение? Имат ли достъп до професионални съвети земеделците? |
| Галя, нямам отговори на всички въпроси за земеделието. Специалист съм по енергетика, икономика на промишлеността и управление на проекти. Започнах да се интересувам от селското ни стопанство сравнително отскоро и заради изключително тревожните процеси в него. Съгласен съм, че официалната информация е малко и неубедителна, но информация се набавя. Най-голямото ми притеснение е неразбирането или непризнаването, че земеделието е обект на цялостна и дългосрочна държавна политика, безусловно. Не искам да коментирам отвлечено ролята на държавата в пазарните икономики. За мен, задължението й да изработи и провежда стратегия за селото произлиза автоматично от задължението й да го съфинансира. Това са милиардни разходи и те следва да се управляват професионално и отговорно. Същото впрочем се отнася и за трудовите ресурси. |
| цитат от claudius caesar august:" Държавата ни час по-скоро следва да изработи национална политика в тази област, иначе разграбването на индустриалната собственост и бетонирането на курортите ще ни се сторят детски игри." И аз искам, да те поздравя, за неотложно нужната за всенародно внимание тема! И съм абсолютно съгласен, че разграбването на индустриалната собственост и бетонирането на курортите ще ни се стори като детска игра! Но аз виждам една изключително съществена грешка в цитираното от мен твое изречение. Разграбването на индустриалната собственост стана посредством антибългарската политика на българската държава. На какво основание почива твоята надежда че врагът в троянския кон, наречен българска държава, окупирал България, посредством контрол над мозъчните и центрове, ще ни прости именно в тая най-важна и заключителна фаза, която е и негова стратегическа цел? Не си ли чул отнякъде, че земята на България е предназначена за народа на Израел? Редактирано от - bgman13 на 30/12/2010 г/ 19:23:38 |
| Проблемът е, че не знаем доколко състоянието на селското стопанство е тревожно. Според мен през последните години се увеличава броят и делът на професионалните стопанства. Но това ще се разбере след като излязат резултатите от преброяването. В областта на политиката трябва да се подобри достъпът на дребните и средни стопанства до ресурсите на програмата за развитие на селските райони. Политиката за селата/селските райони е нещо различно. А за земята си много прав. Раздробената собственост е проблем главно за фондовете, изкупуващи земя. Ползването на земята не е разпокъсано. |
| Звъняха по вратите.Питаха кой какво обработва. Знае ли някой какви действия ще се предприемат като анализират данните? Мисля че разпокъсаността на земята не е проблем. Проблем са както някой каза липсата на преработвателни предприятия , замразители и др. които да изкупуват продукцията. |
Лянча, ква земя те е подгонила тебе пък? Нали любимите ти тикви са на власт, кво повече ти требе? Тук тиквите виреят и се размножават. Ето - тикви в размножителен период:  Убичът са бе!  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Bgman13, лично аз имам резерви към конспиративните теории. Защо земята ни да е обещана на израелците, а не на турците например? Считам, че в момента е колкото неотложно, толкова и достатъчно приемането на ограничения върху купуването на земеделски земи от несамонаети нерезиденти. Мярката, освен че ще намали заплахата от АДСИЦ... без да затруднява оперативната им дейност. Какво им пречи да ползват земята чрез 10-15 годишна аренда?... ще постигне три други важни цели: -Първата е създаването на равните условия, за които пледира и г-н Дянков. Съгласно договора ни за присъединяване към ЕС, чужденците-купувачи на земя следва да са самонаети - "самостоятелно наети земеделски производители", с гражданство от страна-членка и резиденти - "установени и законно пребиваващи в България". Как ще обясним пред Съюза поведението си, ако към 2014, когато изтича мораториумът за продажба на граждани на ЕС, се окаже, че междувременно сме разпродали най-доброто от земята си на юридически лица, собственост на басурмани? -Втората е елиминирането на възможността за разпродаване на земеделска земя на чужденци чрез двойното гражданство. Още в началото на 2007 варненските нотариуси поискаха становище от Конституционния съд във връзка с това, че чужденци - емигранти и техни представители - са страни в над 20% от сделките със земя в СИ България! Тези хора ще стават все повече по чисто биологични причини и единственото решение е прилагането на принципа от договора ни за присъединяване към ЕС - земя да се продава единствено на самонаети резиденти. -Третата е гарантирането на нeпосредствено произвеждащия дребен и среден бизнес в селото. Той е основата за развитие на устойчиво и високоефективно земеделие и мисля, че няма нужда да го доказваме всеки път. По-интересното е, че равните условия, за които говори г-н Дянков, не могат да бъдат мислени иначе, освен като защита на дребния селски собственик и производител. За какви "равни условия" може да става дума, ако срещу него "на пазара" действат свръхмощни икономически субекти с дългосрочни цели, много далечни както от земеделското ни производство, така и от националните ни интереси? |